— Още не съм паднал!
Гледан отвън, херкулесът продължаваше да лети на височина шест хиляди метра, все още зад и под аеротанкера ВС–10… само че сега от коничния му нос висеше човешка фигурка.
Брулен от силния вятър, Скофийлд се бе задържал за носа на самолета с магнитната си кука.
Неговият огромен чернокож противник — мъжът, чиято позивна в ИО–88 беше „Горила“, — надничаше от прозорците на кабината над него.
Горила изчезна вътре и изведнъж отново се появи с пистолет колт четирийсет и пети калибър в ръка — пистолетът се пазеше в пилотската кабина и затова не бе пострадал от задръстващите гранати на Найт.
— Мамка му! — извика Скофийлд, когато първият куршум изсвири над главата му.
Беше се надявал Горила да си помисли, че е паднал, и да се върне в самолета, което щеше да даде на капитана възможност да се изкатери през прозорците на кабината.
Но не и сега…
Затова Скофийлд направи единственото, което
Извади магнитната кука на Гант от кобура на бедрото си, закрепи я за корпуса на херкулеса под себе си, залюля се под коничния нос на грамадния самолет извън обсега на пистолета на Горила и увисна под търбуха на товарната машина на шест хиляди метра над земята.
— Найт! — извика във виброфона си той. — Още съм в играта! Само ми отвори някоя външна врата!
Черния рицар се приведе, за да избегне летящия срещу него нож, и хвърли поредния шурикен към гърдите на единия от облечените в костюми мъже.
Чу Скофийлд, видя големия контролен бутон, с който се спускаше товарната рампа на херкулеса, и запрати шурикен към него.
Прас!
Едно от остриетата улучи бутона, прикова го към пулта му и задната рампа с глухо бучене започна да се спуска.
— Товарната рампа е спусната, капитане! — разнесе се в слушалката на Скофийлд гласът на Найт.
Скофийлд колкото можеше по-бързо се придвижи по осемнайсетметровата дължина на корпуса на самолета, като маневрираше с двете магнитни куки над себе си и се люлееше на кабелите им като хлапе на люлка.
Вятърът нахлуваше в товарния отсек през отворената задна рампа и вихреше носещите се във въздуха задръстващи частици. Виелица на закрито.
Найт се приближи към Гант.
— Идвам да ти помогна — бързо каза той и посегна с ножа си към меките й белезници…
И в същия момент две грамадни черни ръце го сграбчиха и го дръпнаха назад.
Горила.
Огромният чернокож командос от ИО–88 блъсна Найт в джипа и ножът на Черния рицар изхвърча от ръката му.
Командирът на командосите, Каубой, напусна прикритието си зад дясната страна на джипа и извика:
— Очилата му!
Горила нанесе на Найт свиреп удар, който разцепи жълтите му очила по средата и счупи носа му. Разбитите очила паднаха и очите му останаха незащитени.
— Ох! — Найт силно стисна клепачи.
Вторият съкрушителен удар на Горила му изкара въздуха.
— Постави го пред колата — нареди Каубой, изби клиновете на джипа и скочи зад волана. — С колене пред гумите.
Командосът просна безпомощния Найт на пътя на джипа и се отдръпна настрани.
Каубой запали двигателя, превключи на скорост и настъпи газта.
Джипът потегли напред право към коленете на Алоишъз Найт.
И командирът на командосите с наслада усети малката неравност, когато тежкият джип прегази ловеца на глави и се блъсна в един сандък.
— По дяволите! — извика Горила.
— Какво? — попита Каубой.
— Другият се върна!
Никой от британците не беше видял, че Скофийлд отново влиза в самолета.
Нито Каубой, нито Горила, нито другите двама в отсека — един командос от ИО–88 и вторият цивилен от британското разузнаване.
Не го бяха видели да се покатерва вътре зад джипа по задната товарна рампа, вкопчен в магнитните си куки.
Нито го бяха забелязали да се промъква отдясно на колата и светкавично да изтегля Алоишъз Найт от пътя й… като в същото време събаря другия командос пред потеглилата машина.
Скофийлд и Найт паднаха до стената на самолета точно до Гант.
Черния рицар стискаше очи. Скофийлд дори не спря, за да си поеме дъх, а преряза меките белезници на Гант и й подаде ножа.
— Дръж, скъпа. Липсваше ми в Афганистан. Бързо, помогни ми да освободя генерала.
Генерал Уайцман все още лежеше разпънат върху предния капак на джипа с оковани за страничните огледала китки.
Гант грабна връзка ключове от прегазения командос и намери ключето за белезниците.
В същото време Скофийлд се изправи. Каубой тъкмо отваряше лявата врата на колата. Близо до предния й край Скофийлд видя цивилният да изтегля един от ножовете, забити в дъсчения сандък.
Сандвич с гадняри.
Капитанът разпери ръце и едновременно вдигна двете си магнитни куки. В пълния с лепливи частици въздух можеше да стреля с тях само по веднъж.
И той го направи.
Първата кука не улучи Каубой — ала и не бе предназначена за него. Тя се блъсна във вратата на джипа, която командирът на командосите отваряше. От толкова близо оръжието рязко затвори бронираната врата и повали Каубой обратно вътре.
Втората кука улучи цивилния разузнавач в гърдите. Той се преви надве със смазан гръден кош и се блъсна в сандъка зад себе си.
През това време Гант отключваше лявата ръка на генерал Уайцман. Стоманената гривна най-после се отвори.
— Добре — каза тя. — Другата китка. От другата страна…
Но от другата страна на джипа стоеше…
Горила.
Просто стоеше. И се извисяваше над проснатото тяло на Уайцман.
Скофийлд се появи до Гант и срещна погледа на чернокожия командос.
— Погрижи се за генерала — без да откъсва очи от исполина, каза той. — И чакай сигнала ми.
— Какъв сигнал?
Ала капитанът не й отговори. Просто приклекна и извади два от страшните шурикени на Найт от един труп. Застанал от отсрещната страна на джипа, Горила направи същото.
После двамата заобиколиха зад колата и излязоха в тясното открито пространство до отворената задна товарна рампа, откъдето се виждаха сините небесни простори.
За миг се изправиха един срещу друг — огромният Горила и по-ниският, но добре сложен Скофийлд — с по две четирилъчи метателни звезди в ръце.
