— Тук Въздух едно. На четирийсетия са. Два обекта в цивилни дрехи. Изглежда, водят със себе си Розентал…
— Тук Въздух две, в момента кацам на покрива. Стоварвам втория отряд…
— Тук Въздух три. Заобикаляме североизточния ъгъл. Насочваме се към четирийсетия…
— Тук техническа група. Асансьорите са блокирани. Четири асансьора са на трийсет и осмия, петият е долу във фоайето. Никой не може да мръдне…
— Господа — каза Демона. — Изтребете тези гадове. И ми доведете Розентал.
Гледани отдалече, трите линкса на ИО–88 при върха на Кингс Тауър приличаха на мухи, досаждащи на човек, излязъл на пикник.
Единият беше кацнал на покрива, а другите два кръжаха около горните етажи и надничаха през прозорците.
При трясъка от разбитите стъкла само няколко компании от сградата се обадиха в полицията.
Книга II и Майка тичаха по един коридор на четирийсетия етаж и мъкнеха Бенямин Розентал.
— Обясни ми! — без да спира, каза Книга на израелеца. — Списъкът. Защо вие със Скофийлд сте в него?
Розентал тежко си пое дъх.
— Великолепната… Великолепната дванайсеторка ни включи в него… Аз съм в списъка, защото знам кой членува във Великолепната дванайсеторка и мога да ги разкрия, когато изпълнят плана си.
— Ами Скофийлд?
— Той е друг случай. Скофийлд е изключителен човек. Той е един от малцината, които са издържали тестовете „Кобра“… един от деветимата мъже на света, които могат да изключат системата за сигурност на ракетите „Хамелеон“…
Точно в този момент вратата на аварийното стълбище до тях рязко се отвори и на прага застанаха четирима наемници от ИО–88, насочили напред автоматите си с включени зелени лазерни мерници.
Книга и Розентал нямаха време да реагират, за разлика от Майка.
Високата жена ги блъсна зад ъгъла в друг коридор, а самата тя се хвърли в срещуположната посока на сантиметри пред вълната от хиперскоростен автоматичен огън.
Книга и Розентал се затичаха по коридора и се втурнаха в малък офис.
Нямаше друг изход.
— Мамка му! — извика сержантът, бързо се приближи до прозореца и погледна навън в момента, в който оттам прелетя хеликоптер „Линкс“.
И тогава я видя.
Четиримата ловци на глави, които бяха влезли през аварийното стълбище, се бяха разделили на две двойки — двама тръгнаха след Книга и Розентал, другите двама подгониха Майка.
Командосите, които преследваха младия сержант и израелеца, ги видяха да влизат в офиса на десет метра по коридора.
Приближиха се до вратата и безшумно застанаха от двете й страни. На вратата пишеше „4009“.
— Техническа група, тук Лира Пет — прошепна в микрофона си старшият командос. — Трябва ми план на етажа. Стая номер четири нула нула девет.
— Стаята няма друг изход, Лира Пет — разнесе се в слушалката му отговорът. — Няма къде да бягат.
Той кимна на войника до себе си — и младшият командос отвори вратата с ритник и обсипа стаята с огън. Не улучи никого.
Офисът беше празен.
Единственият му френски прозорец
Нямаше го Книга.
Нито Розентал.
Двамата командоси от ИО–88 се втурнаха към разбития прозорец и погледнаха надолу.
Нищо. Само вертикалната стъклена стена на небостъргача и тревистият парк долу.
После погледнаха нагоре — точно когато над тях се разнесе механично бръмчене — и видяха стоманената долна страна на платформа за миене на прозорци, издигаща се към покрива.
Книга и Розентал стояха на платформата за миене на прозорци, която бързо се носеше покрай стената на Кингс Тауър.
Дългата правоъгълна платформа висеше на две яки лебедки, които стърчаха от покрива на сградата.
Морският пехотинец я беше видял само секунди преди нападателите им да влетят в стаята. Изби прозореца, хвана Розентал и се хвърли към платформата. Увисна на парапета й на четирийсет етажа над лондонския тротоар.
Избута израелеца вътре, след това се покатери върху платформата и се скри от поглед точно в мига, в който двамата наемници нахлуха в офиса.
Вълна от хиперскоростни куршуми преследваше Майка, която тичаше по дълъг коридор, следвана по петите от двама ловци на глави.
Тя рязко се метна наляво в една стая — и се озова в красиво обзаведена заседателна зала с полиран паркет, меки кожени столове и най-голямата заседателна маса, която беше виждала. Сигурно беше дълга поне десет метра.
— Тъпи адвокати — задъхано промърмори тя. — Вечно компенсират миниатюрните си пишки.
Офисът бе ъглов, с френски прозорци на две от стените, от които се разкриваше шеметен изглед към Лондон.
Майка знаеше, че нейният колт няма никакъв шанс срещу автоматите на двамата главорези, затова зачака зад вратата.
Тряс!
Те я отвориха с ритници и се втурнаха вътре.
Огромната жена застреля първия в слепоочието още преди да я е видял, насочи пистолета си към втория…
Щрак!
— Мамка му!
Патроните й бяха свършили.
Тя се хвърли отгоре му и двамата се проснаха върху масата. Автоматът на наемника бълваше огън във всички посоки.
Стъклените стени на заседателната зала една след друга се пръснаха.
Вътре нахлуха вятър и дъжд.
Противникът на Майка — едър и як тип — извади нож; Майка направи същото и двете остриета иззвънтяха едно в друго.
После Майка изведнъж зърна на прага две фигури.
Мъже.
Но не от ИО–88.
Двама широкоплещести израелци с костюми и с узита, преметнати през рамо, и с окървавени ризи.
Охраната на Мосад.
Израелците видяха борбата върху дългата заседателна маса.
— Ловци на глави! — процеди през зъби единият.
— Хайде! — след като хвърли поглед към коридора, извика другият. — Идват!
Първият презрително изсумтя, после бързо извади от джоба си граната, изтегли шплента и я хвърли в
