Плашилото

залата.

Двамата с партньора му отпратиха.

Като продължаваше да отбива ударите на наемника с ножа си, Майка като на забавен кадър видя как гранатата влита в залата.

Тя подскочи на пода, търколи се под грамадната маса и изтропа в един от дебелите й крака.

И после се взриви.

Експлозията беше чудовищна.

Въпреки здравината на масата краят й откъм коридора просто се разпадна и се пръсна на хиляди трески.

Що се отнасяше до останалата й част — дълга още цели шест метра — с нея се случи нещо съвсем друго.

Ударната вълна повдигна продълговатата маса от пода и — като железопътен вагон, движещ се по релси — я запрати с голяма скорост по дължината на заседателната зала към разбитите от куршуми френски прозорци.

Майка разбра какво ще стане.

Масата избухна през напуканото стъкло, излетя през него като таран и щръкна в небето на четирийсет етажа височина.

После рязко се наклони и Майка изведнъж започна да се плъзга — бързо, брулена от дъжда — към сто и двайсет метра празно пространство.

Изглеждаше абсолютно странно: продълговатата заседателна маса, увиснала от последния етаж на небостъргача.

Тя рязко се наклони — повече от четирийсет и пет градуса — и Майка и командосът от ИО–88 се хлъзнаха по дължината й.

После — без никакво предупреждение — накланянето спря.

Горният край на масата се бе блъснал в тавана на четирийсетия етаж и се беше закрепил за него, а два от масивните й крака се бяха запънали за пода — в резултат цялата маса ненадейно бе спряла, увиснала под шеметен ъгъл!

Майка се плъзгаше бързо. В последния възможен момент заби ножа си дълбоко в дървената повърхност и използвайки месинговата му ръкохватка за опора, увисна.

Противникът й не мислеше толкова бързо.

В опит да се хване за нещо, той беше хвърлил ножа си. Така и не успя да се задържи, но за негово щастие се намираше над Майка и кракът му се опря върху забития й нож.

И сега той лежеше над нея, ухилено стъпил върху ръката й.

После започна да рита пръстите й.

Майка стискаше зъби и въпреки болката не пускаше ножа.

И тогава чу звука.

Туп-туп-туп-туп-туп-туп…

Хеликоптерни перки.

Един линкс увисна точно до нея като гигантски стършел.

— Уф, мамка му… — изпъшка тя.

Командосът над нея махна с ръка на пилота и го насочи надолу, под тях.

Пилотът се подчини и вертолетът се спусна под Майка. Замъглените му от скоростта перки образуваха мъглив бял кръг под увисналите й крака.

После наемникът над нея отново започна да я рита, още по-силно.

Хряс!

Майка чу счупването на един от пръстите си.

— Гадняр! — извика тя.

Командосът пак я ритна.

Роторните перки ревяха на три метра под нея.

Ловецът на глави вдигна крак за последен удар и изрита силно…

… точно в мига, в който Майка направи нещо абсолютно неочаквано.

Издърпа ножа от масата и двамата бързо се плъзнаха надолу към въртящите се перки на хеликоптера!

Противникът й не можеше да повярва.

Паднаха едновременно — ала за разлика от командоса, Майка бе подготвена. Тя заби ножа си в долната повърхност на масата и се залюля под нея.

Наемникът продължи да пада…

… и светът отново превключи на забавен кадър, докато Майка наблюдаваше ужасеното му лице — облещени очи, отворена уста — да се отдалечава от нея.

После той се блъсна в роторните перки — шляп! хрус! — и просто изчезна в звездообразна експлозия кръв.

Червена течност обля предното стъкло на хеликоптера и линксът полетя настрани от сградата.

Майка нямаше време дори да въздъхне от облекчение.

Защото точно в този момент, докато висеше от наклонената надолу плоскост, шибана от лондонския дъжд, цялата маса леко се помръдна.

Внезапно преместване.

Надолу.

Майка рязко вдигна поглед и видя, че краката, задържащи масата за четирийсетия етаж, поддават.

Масата щеше да падне.

— Уф, мама му стара! — извика тя към небето. — Няма да се дам!

Прецени положението си.

Намираше се в ъгъла на небостъргача — югозападния ъгъл.

Точно зад ъгъла и малко под себе си виждаше единия стъклен асансьор, спрял на трийсет и осмия етаж откъм южната стена на сградата.

— Добре — каза си тя наглас. — Запази спокойствие. Какво би направил Плашило?

„Магнитната кука“ — помисли си Майка.

Извади магнитната си кука, насочи я към тавана на четирийсетия етаж и натисна спусъка.

Не се случи нищо.

Магнитната кука не стреля.

Спусъкът само изщрака и от дулото се разнесе тихо изсъскване. Изтласкващият газ беше свършил.

— О, я стига! — възкликна Майка. — Това никога не се случва с Плашило!

Масата неочаквано отново се наклони и пропадна още половин метър.

Майка започна да размотава кабела на магнитната кука със зъби, като си мърмореше под нос.

— Не е честно. Не е честно. Не е честно, мамка му…

Масата се клатеше на ръба на прозореца, краката й скърцаха, готови да се строшат…

Майка усети, че е размотала целия кабел, и със свободната си ръка хвърли куката нагоре към четирийсетия етаж.

Тя падна върху ръба на перваза, челюстите й се задействаха…

… точно в мига, в който масата окончателно се отдели от прозореца…

Майка пусна ножа, отблъсна се настрани…

… заседателната маса полетя в дъждовното небе…

… а Майка се залюля на кабела зад ъгъла на сградата, блъсна се в стъклената стена на асансьора и се хвана за покрива му.

След цели седем секунди гигантската заседателна маса на „Голдман, Маркъс & Майър“ се стовари на тротоара и се разби на милиард трески.