— Улучи я изтребител — каза Скофийлд.
— Аха.
Двата камиона се изкачваха по склона, като бълваха облаци черен дим от ауспусите си.
После двете жълти състезателни коли изведнъж се появиха иззад един широк завой
Все едно стреляха с детски автомати.
Гигантският мак прегази лявото пежо и го разби на парчета. Вторият автомобил на „Аксън“ се превъртя настрани и се блъсна в скалите преди да спре край пътя.
Първият тир стигна до върха на хълма и излезе на по-равния главен път.
Късоносият кенуърт не изоставаше, плътно следван от последното останало пежо. Състезателната кола поднови гонитбата и изскочи на главния път само стотна от секундата преди — БАМ! — цялото разклонение да изригне в облак пръст, улучено от снаряд, изстрелян от вездесъщия френски ескадрен миноносец.
Двата тира завиха зад един завой и океанът остана от лявата им страна. Ненадейно пред тях зейна входът на поредния тунел. Той описваше широка дъга надясно покрай скалите и очевидно бе по-дълъг от досегашните.
Макът влетя в него с деветдесет километра в час. В това време пежото настигна кенуърта и провесилият се през десния прозорец стрелец обсипа с огън най-задните гуми на първия тир.
Куршумите ги разкъсаха на парчета и задницата на огромния камион бясно започна да поднася.
И точно в този момент кенуъртът рязко увеличи скоростта.
— Изравняват се с нас! — извика Скофийлд.
Късоносият камион ги настигна отдясно.
— Аз ще се погрижа за това — каза Найт. — Дръж волана!
И скочи от седалката, прехвърли се в спалното отделение на тира и бързо изстреля два куршума през задния прозорец. След секунди вече бе изчезнал през него.
Двата тира се носеха един до друг в извития тунел, като с бясна скорост подминаваха стълбовете откъм морето.
Скофийлд хвърли поглед към ранената Гант. Този път я бяха улучили сериозно.
Някъде наблизо се разнесе екот и капитанът рязко завъртя глава — и видя втория мираж, който летеше покрай мъглявите стълбове отляво.
„Лошо“ — помисли си той.
После късоносият тир напълно се изравни с него и Скофийлд видя в кабината двама командоси от Изпълнителни решения. Този отдясно бързо се прехвърли през шофьора и отвори вратата откъм мака.
Канеше се да скочи.
Скофийлд вдигна пистолета си и… щрак!
Патроните му бяха свършили.
— Мамка му!
Командосът прескочи пространството между двата тира и се закрепи на дясното стъпало на мака. Вдигна автомата си, насочи го през прозореца почти от упор…
… и в същия момент Скофийлд измъкна магнитната си кука от кобура на бедрото, прицели се в наемника, натисна спусъка…
Пссст…
Магнитната глава не излетя. Изтласкващият газ беше свършил.
— По дяволите! — извика Скофийлд. — Това никога не се случва!
Ала нямаше никакъв изход: двамата с Гант бяха лесна мишена.
Командосът на прозореца също го разбра и се захили с показалец на спусъка.
В същия миг обаче беше сплескан като палачинка от кенуърта — от собствените си хора, — който се блъсна в мака толкова силно, че двата камиона подскочиха!
Нещастният наемник просто избухна, тялото му се пръсна сред червени струи, очите му се изцъклиха и той изчезна под камионите.
И когато се скри от поглед, Скофийлд видя новия шофьор на късоносия кенуърт — Алоишъз Найт.
Когато наемникът от Изпълнителни решения беше скочил от вратата на кенуърта,
Найт.
Сега двата тира се носеха един до друг в дългия тунел, преследвани само от последното жълто пежо.
Ала с разкъсаните си задни гуми макът на Скофийлд бе опасно нестабилен — поднасяше и диво се хлъзгаше.
— Найт! — извика капитанът по радиостанцията. — Не мога да задържа този камион! Трябва да се прехвърлим при теб!
— Добре, ще се приближа. Пращай дамата.
Кенуъртът се притисна към мака.
Скофийлд бързо завърза волана с предпазния колан, прехвърли се на другата седалка, с ритник отвори вратата и помогна на Гант да се изправи.
В същото време Найт отвори лявата врата на кенуърта и протегна едната си ръка.
Изведнъж — автоматичен огън.
Куршуми обсипаха броните на тировете. Но това бе само преследващото ги пежо.
Скофийлд подаде Гант на Найт, който я издърпа и внимателно я остави да легне на дясната седалка.
Морският пехотинец също понечи да прескочи между двата камиона…
… но го спря хоризонтален откос трасаци, образуващи нещо като лазерна преграда, отрязваща го от другия тир.
Той рязко завъртя глава, погледна напред и откри новия си противник.
Видя края на дъговидния тунел, видя пътя, който завиваше надясно, видя и зловещо издигащия се точно край завоя втори изтребител „Мираж“ 2000Н-II. Шестоцевната му картечница бълваше огън.
И тогава за ужас на Скофийлд линията на трасаците се насочи към неговия тир и — Бам! Бам! Бам! Бам! Бам! Бам! Бам! Бам! Бам! Бам! Бам! — металната решетка на мака беше разкъсана от невъобразим залп.
Двигателят на камиона се запали, навсякъде запръска хидравлична течност и Скофийлд изведнъж престана да вижда през предното стъкло. Започна да помпи спирачките — никаква полза, те бяха история. Опита волана — действаше едва-едва, но достатъчно, та Скофийлд да каже на изтребителя:
— Ако аз си отида, и ти идваш с мен.
Макът продължаваше да лети до кенуърта.
И миражът през цялото време продължаваше да стреля.
Вече на разстояние един от друг, двата камиона стигнаха до изхода на тунела и Алоишъз Найт нямаше друг избор, освен да вземе завоя надясно, докато макът на Скофийлд — с пламтящ преден капак и поднасящи задни гуми — не можеше да направи нищо друго, освен да продължи право напред.
Скофийлд видя всичко още преди да се случи и ахна:
— Мили Боже…
След миг макът излезе от завоя,
Тирът описа дъга във въздуха, високо вдигнал нос, с въртящи се колела, оставяйки черна диря дим, бълващ от пламтящия преден капак.
Но падането му внезапно спря, когато огромният камион с невероятна скорост се блъсна в увисналия точно край пътя мираж.
Камионът и самолетът се сблъскаха с невъобразима сила и мощният удар наклони изтребителя
