„Хеликоптер — снайперист — тунел“ — помисли си той.
Трябваше му само кола, с която да избяга.
Черния рицар погледна в огледалото: запълваше го предната решетка на първия тир, мак, с характерната дългоноса предница.
„Много благодаря.“
— Дръж се, Скофийлд. Ще го пипна тоя скапаняк.
Той настъпи газта и насочи ламборджинито под вертолета. После с отвратителен трясък блъсна автомобила право във висящия труп на снайпериста, така че тялото отскочи върху предния му капак и падна през отворения шибедах.
Найт извади белезници — най-ценната вещ на ловеца на глави — и закопча китката на мъртвеца за волана.
После се измъкна през шибедаха.
В този момент огромният камион го настигна и се блъсна в задницата на ламборджинито.
Ала Черния рицар вече беше готов за удара. Той прескочи задната част на спортната кола, като стреляше през предното стъкло на мака, уби шофьора и се прехвърли
След секунди вече се бе вмъкнал през разбития преден прозорец и седеше зад волана на тежката машина — на първия ред за предстоящите събития.
Субаруто на Скофийлд влезе в тунела в подножието на хълма.
Пилотът на хеликоптера знаеше, че трябва да прелети над тунела и да пресрещне беглеца от отсрещната страна, така че се издигна или по-точно, опита се да се издигне.
Лекият Ми–34 не успя да се издигне поради тежестта на закаченото за него ламборджини.
Пилотът разбра какво означава това с една секунда закъснение.
Останалото без шофьор ламборджини се стрелна към тунела, за ужас на пилота свързващото двете машини въже се опъна… и почна да се сгъва…
Вертолетът и ламборджинито се събраха като остриета на ножица.
Диаблото се откъсна от земята, полетя нагоре, блъсна се в тавана на тунела и се смачка сред дъжд от облицовъчни плочки.
От своя страна, хеликоптерът рязко бе дръпнат надолу, заби се в скалите над тунела и избухна сред пламъци и летящи парчета.
Седящият на волана на големия мак Найт профуча под тях, влезе в тунела и подмина огнените останки на ламборджинито.
Скофийлд излетя от другия край на тунела и се заизкачва по склона.
Когато взе поредния завой, видя пред себе си целия път: множество остри завои и в горния му край — другите два автомобила пежо, които бяха поели по високото шосе.
Те бяха минали по прекия път, бяха се върнали и сега се носеха
Субаруто се изкачваше по склона, вече следвано само от двата камиона: дългоносия мак на Найт и другия камион — кенуърт с къса предница.
Скофийлд взе следващия завой и пред него се появи нова неочаквана гледка.
Капитанът веднага го позна — „Дасо Мираж“ 2000Н-II, френския еквивалент на американския „Хариър“. Преоборудвана от обикновения „Мираж“ 2000Н, „Двойката“ можеше да виси неподвижно във въздуха и бе базирана само на най-новите и най-големи френски самолетоносачи. Много приличаше на хариър — масивна, с гърбав силует и полукръгли отвори от двете страни на двуместната кабина.
Картечниците на миража блъвнаха огън и в скалите над колата на Скофийлд се посипа рояк трасиращи куршуми.
Той настъпи газта, стрелна се покрай неподвижния самолет, който тежко се завъртя във въздуха, и преследван от дъжд от куршуми, взе следващия завой с цената на разкъсана от поредния залп задна броня.
— Бързо, поеми волана — каза капитанът на Гант.
Тя се прехвърли на лявата седалка, докато Скофийлд бръкна в един от джобовете си и извади няколко патрона — деветмилиметровите патрони с оранжеви пръстени на Найт.
— По хора — не. Обаче по изтребители — може — измърмори той, докато ги зареждаше в пълнителя на своя „Дезърт Игъл“. Свърши в същия момент, в който над пътя точно пред субаруто се спусна втори мираж с бълващи огън картечници.
Но Скофийлд вече беше готов.
Той се провеси през десния прозорец, седна на перваза и насочи пистолета си право напред.
Куршумите на миража разкъсаха предната броня на колата и в този миг Скофийлд откри огън по самолета — Бам! Бам! Бам! Бам! Бам! Бам! Бам! Бам! Бам! — като улучи отворите от двете страни на кабината. От своя страна трасаците на изтребителя разбиха предното стъкло на субаруто.
Газовите куршуми на Скофийлд си свършиха работата.
Когато улучиха миража, вътрешният им газов заряд се стрелна напред, разкъса перките на парчета, огъна ги и отвори път на следващите куршуми, които проникнаха чак до двигателите, взривявайки високозапалимите горивни камери.
Бяха необходими само няколко малки куршума, за да унищожат боен самолет за шестстотин милиона долара.
Миражът диво се запремята във въздуха, като ръсеше трасаци навсякъде, после — бум! — се пръсна на хиляди парчета, обсипа пътя с течен огън и просто падна от небето, смачквайки се на димяща купчина на петдесетина метра пред субаруто.
Скофийлд се вмъкна обратно през десния прозорец…
… и видя Гант, притисната към лявата врата, цялата в кръв от огромна рана на лявото рамо. В облегалката зад нея се виждаше петсантиметрова дупка.
Беше я улучил един от трасаците на миража.
— О, не… — изпъшка капитанът, прехвърли се зад волана и удари спирачки.
Субаруто с писък на гуми спря точно преди да стигне до останките от изтребителя.
— Лисица! — извика Скофийлд. — Либи!
Клепачите й леко се повдигнаха.
— Ох, боли… — простена тя.
— Хайде. — Скофийлд отвори вратата с ритник и я измъкна навън на ръце. После каза по радиостанцията си: — Найт! Къде си?
— В първия камион. Вторият плътно ме следва. А ти къде си… чакай, виждам те.
— Лисица е улучена. Трябва ни транспорт.
— Когато спра, бързо се качвай, защото вторият тир ще ми се натресе отзад.
И тогава Скофийлд видя Черния рицар: видя дългоносия мак да се изкачва по склона.
Камионът спря до субаруто с продължителен писък на гуми.
Найт отвори вратата и Скофийлд качи Гант и сам скочи вътре. Наемникът включи на скорост и настъпи газта само миг преди късоносият кенуърт да се появи зад завоя и с ревящ двигател да се понесе към тях.
Макът с разтърсване прегази пръснатите по асфалта останки от миража и набра скорост. Вторият тир просто профуча през металните парчета и силно се блъсна в задницата на първия.
Найт, Скофийлд и Гант бяха отхвърлени напред.
Двамата мъже се спогледаха и едновременно казаха едно и също:
— Отпред се приближават две състезателни коли!
И двамата замълчаха. Огледални образи.
— Какво й се е случило? — попита Найт.
