Каменната арка на тунела бързо се приближаваше към тях.
Една…
В този момент, точно когато субаруто с огромна скорост щеше да се блъсне в сводестия вход на тунела, Скофийлд позволи на ферарито още повече да го
И тогава времето забави ход и той направи невъзможното.
Остави субаруто да се издигне толкова високо на скалната стена, че пет метра преди входа на тунела електриковосиният автомобил изгуби равновесие… и
За стотна от секундата субаруто и ферарито летяха заедно, притиснати покрив към покрив!
После времето отново ускори ход, субаруто се прекатури от ферарито, гумите му отново докоснаха земята, само че отляво, и Скофийлд влетя в тунела едновременно с яркочервената суперкола.
Поршето обаче нямаше никакъв шанс.
Шофьорът му, който се движеше плътно зад Скофийлд, беше възнамерявал да отбие в последния момент, ала изобщо не бе предполагал, че капитанът може да им изиграе такъв номер. И когато това се случи, смаяно зяпналият наемник с невероятна скорост се блъсна в стената на входа.
Пътуващите във ферарито също не извадиха голям късмет.
Още щом се прекатури от него, Скофийлд започна да го блъска надясно. Справи се доста по-добре от тях — ферарито се заби в стената, преобърна се и започна да се премята като играчка, хвърлена от дете, в тясното пространство; отскачаше от стените, докато не спря върху покрива си, смачкано и разбито, с отдавна мъртви пътници.
Скофийлд и Гант изхвърчаха от тунела и в същия момент бойният хеликоптер на скорпионите се озова успоредно на крайморския път. От дясната му врата стреляше снайперист.
Едно беше ясно: докато Скофийлд шофираше колкото може по-бързо, маневреният хеликоптер се движеше със скорост, много по-ниска от възможностите си.
— Лисица! — извика капитанът. — Трябва да се избавим от този вертолет! Закови снайпериста!
— С удоволствие — отговори Гант. — Отпусни се назад!
Скофийлд го направи и тя вдигна пистолета си „Дезърт Игъл“ и стреля през прозореца.
Два изстрела. И двата в целта.
И снайперистът падна… от вратата на хеликоптера.
Но имаше осигурително въже, което след десетина метра се опъна и той увисна на него.
— Благодаря, сладурче! — загледан в люлеещата се под вертолета фигура, каза Скофийлд. Изведнъж Гант извика:
— Плашило! Внимавай! Ново разклонение!
Той рязко погледна напред и видя следващото разклонение — страничния път, който завиваше наляво и надолу, докато магистралата продължаваше надясно.
„Наляво или надясно? — помисли си капитанът. — Избирай.“
Един снаряд от приближаващия се френски ескадрен миноносец улучи десния път.
„Наляво.“
Скофийлд завъртя волана наляво, гумите запищяха и субаруто се понесе по стръмния път.
Хеликоптерът го последва.
Алоишъз Найт летеше по Великия морски път с лъскавочерното си ламборджини „Диабло“ на повече от половин километър зад Скофийлд.
Двата тира, които по-рано бяха преградили пътя, сега се движеха точно пред него, а пред тях бяха трите автомобила пежо на „Аксън“, които командосите от Изпълнителни решения бяха взели от замъка.
А на петдесетина метра пред колите Найт видя, че синьото субару на Скофийлд стига до разклонение на пътя и че останалият хеликоптер на скорпионите го атакува.
Найт хвърли поглед към ескадрения миноносец в океана и видя как над кораба се стрелнаха две напомнящи на птици сенки и полетяха право към крайморския път.
Определено приличаха на
„Опа“ — помисли си Черния рицар.
Погледна напред и видя, че колата на Скофийлд завива наляво и изчезва по изсечения в скалите страничен път.
В този момент преследвачите на морските пехотинци направиха нещо странно.
Разделиха се.
Само едно от пежата на „Аксън“ последва Скофийлд надолу. Другите два автомобила продължиха по Морския път, като заобиколиха един новопоявил се кратер в асфалта.
След това до разклонението стигнаха двата тира и завиха наляво
„Координирано движение — разбра Найт. — Имат план.“
И тогава самият той стигна до разклонението и без колебание насочи ламборджинито по левия път след Скофийлд.
Субаруто на Скофийлд хвърчеше надолу по стръмния път, като взимаше на косъм слепите завои и поднасяше по асфалта.
Град от куршуми обсипваше ламарината и скалите наоколо — хеликоптерът Ми–34, който ниско го следваше, продължаваше да го обстрелва със страничните си картечници.
Убитият снайперист все още висеше от отворената врата и тялото му диво се люлееше, от време на време се удряше в пътя и оставяше кръв по настилката.
Командосът на предната дясна седалка на жълтото състезателно пежо, което беше завило след Скофийлд, се бе провесил през прозореца и също стреляше с щайер.
Найт се движеше на двеста метра зад тях.
Неговото ламборджини с лекота изпревари двата тира и профуча покрай тях, плавно описвайки есовидна крива още преди шофьорите да го забележат.
Той се приближи към пежото, опита се да го заобиколи отдясно, но жълтата кола го засече. Опита отляво, настъпи газта до дупка и с безразсъдно дръзка маневра го изпревари откъм външната страна на пътя.
Ламборджинито се стрелна покрай жълтия състезателен автомобил — шофьорът на пежото погледна наляво и видя диаблото да го задминава като черна мъгла — и в същия момент през отворения му прозорец влетя граната М–67.
Диаблото се стрелна напред и след миг пежото се превърна в огнено кълбо. Пламтящата кола пропусна следващия завой, профуча през мантинелата и падна — дълго бавно падане от огромна височина, което свърши в Атлантическия океан.
Ламборджинито на Найт вече се движеше на двайсет метра след субаруто и хеликоптера Ми–34 над него.
Черния рицар видя, че Скофийлд навлиза в дълга права отсечка от пътя, която свършваше с тунел в самото подножие на скалите — тунел, през който се влизаше в огромен навес за яхти.
— Скофийлд! — извика по радиостанцията си Найт. — Не стреляй назад! Аз съм с ламборджинито!
— С ламборджинито значи. Защо ли не се изненадвам — разнесе се гласът на морският пехотинец. — Много мило от твоя страна, че се присъединяваш към нас. Можеш ли да направиш нещо с тоя проклет хеликоптер?
Найт прецени ситуацията: субаруто на Скофийлд бързо се приближаваше към тунела, вертолетът бе малко зад синята кола, руският снайперист се блъскаше и отскачаше от пътя пред бясно летящото ламборджини.
