Изпълнителни решения, които се стрелнаха помежду им като куршуми. По дирите на Скофийлд.
Изпълнителни решения ги настигаха.
Двете европейски спортни коли, които наемниците бяха взели „назаем“ от Джонатан Килиън — червеното ферари и сребристото порше, ниски, аеродинамични и брутално бързи — бяха точно по петите на морските пехотинци.
Двамата наемници в поршето се възползваха от шибедаха му, който позволяваше на единия да се изправи и да стреля по субаруто на Скофийлд. Стрелецът във ферарито трябваше да се провеси през десния прозорец.
Задният прозорец на субаруто се пръсна под града от куршуми и Гант извика:
— Може ли да те попитам нещо?
— Естествено!
— Има ли някаква секретна
— Всъщност на това му викат „агресивно шофиране“. — Скофийлд хвърли поглед през рамо. — Специален курс в Куонтико, водеше го уволнил се специалист от Делта, Крие Ханкисън. Ханк напусна Делта през деветдесет и първа и стана каскадьор в Холивуд. Направи купища пари. Обаче от благодарност към спецчастта си през година води безплатни курсове за служители на Делта и специално поканени военни. Мен ме поканиха миналата година. Ако си мислиш, че това е супер, няма да повярваш на какво е способен Ханк на четири колела…
Откос куршуми обсипа пътя до субаруто на Скофийлд, надъвка асфалта и изтрополи по лявата врата. След стотна от секундата маневреният Ми–34 на скорпионите изрева над колата.
Ала после пътят зави надясно покрай скалите, вертолетът продължи направо и субаруто се отклони от линията на огъня.
И изведнъж…
БАМ!
Гигантски къс избухна от скалната стена и поръси с пръст и камъни пътя зад бясно летящата състезателна кола.
— Какво… — Скофийлд се огледа да види причината за страшната експлозия.
И я видя.
— О, невъзможно… — ахна той.
Към брега се приближаваше боен кораб — бе се отделил от по-голяма група кораби на хоризонта.
Беше френски ескадрен миноносец клас „Турвил“ и стреляше с гигантските си оръдия — всеки залп се придружаваше от облаци дим и толкова мощен гръм, че разтърсваше тялото на човек: бум! Бум! Бум!
И след миг…
БАМ!
БАМ!
БАМ!
Снарядите обсипваха крайморския път и сееха пръст и камъни около колата на Скофийлд. Във въздуха изригваше асфалт и оставяше смъртоносни кратери — кратери, които унищожиха почти половината настилка.
Субаруто на Скофийлд заобиколи ръба на един кратер, профуча през облака прах и когато погледна надолу, капитанът видя, че снарядът е пробил полукръгла дупка, стигаща чак до океана.
Заваляха още снаряди. Скофийлд въртеше волана наляво-надясно и избягваше новообразуващите се кратери само на сантиметри.
Хеликоптерът на „Аксън“ зад него също трябваше да внимава, за да не попадне под смъртоносния обстрел на ескадрения миноносец.
Ала двата по-маневрени вертолета Ми–34 на скорпионите продължаваха да следват Скофийлд и дупчеха пътя с картечниците си.
Субаруто взе един завой, влетя в поредния тунел и руските хеликоптери бързо се издигнаха над назъбените скали. Скофийлд и Гант изведнъж бяха обгърнати от тишина.
Не задълго.
В тунела след тях с рев нахлуха двете спортни коли на Изпълнителни решения — ферарито и поршето, — като обстрелваха бегълците пред себе си.
Скофийлд зави наляво към стената, която се падаше откъм океана, и внезапно откри, че това изобщо не е тунел — защото цялата лява стена всъщност се състоеше от тънки стълбове, носещи се покрай тях като в мъгла и позволяващи на шофьора да наблюдава гледката.
Установи това в момента, в който един от хеликоптерите на скорпионите се появи зад размазаната линия стълбове и започна да стреля по открития тунел!
Куршумите обсипаха пътя, субаруто и отсрещната стена.
Скофийлд зави надясно и доближи колата към другата стена на заобления тунел, губейки скорост…
… и след миг преследващите го автомобили го настигнаха — поршето се блъсна в задната му броня, а ферарито го притисна отляво.
Автоматичен огън разкъса ламарината.
Страничният прозорец на Скофийлд се пръсна…
… и точно в този момент в края на тунела се появи ужасяващ силует.
Вторият хеликоптер Ми–34 на скорпионите беше над пътя, готов за стрелба с монтираните си отстрани ракети.
— Свършено е с нас — делово съобщи Скофийлд.
От задния край на единия ракетен апарат на вертолета блъвнаха жълти пламъци и без абсолютно никакво предупреждение машината избухна във въздуха — улучена от снаряд на френския ескадрен миноносец. Ракетата също се взриви — още преди да бъде изстреляна.
Безпомощният хеликоптер беше запратен край пътя, смачка се като празна консерва и пропадна в сто и двайсет метровата бездна.
— За малко — въздъхна Гант.
— На косъм — прибави Скофийлд. Все още заклещено между двете коли на Изпълнителни решения, субаруто изхвърча от тунела и прелетя покрай мястото, където бе паднал хеликоптерът.
Трите автомобила изминаха къса отсечка от пътя. И тогава капитанът видя нов тунел, зейнал на двеста метра пред тях…
Бам!
Ферарито го блъсна отляво и го принуди да се приближи към скалите.
Скофийлд с всички сили стисна волана.
Поршето не се откъсваше от задната му броня.
Отначало морският пехотинец не разбираше защо правят така, но после погледна напред и видя, че сводестият вход на приближаващия се тунел не е точно до скалите, а на около метър и осемдесет от тях.
Двете коли продължаваха да ги тласкат в тази посока и субаруто щеше да се блъсне право в издадената стена на тунела.
Скофийлд прецени, че разполагат с около пет секунди.
— Адски кофти… — отбеляза Гант.
— Знам — изсумтя той.
Четири секунди…
Трите коли се носеха заедно по тесния крайморски път.
Три секунди…
Ферарито ги притискаше към скалите отдясно. Десните гуми на субаруто леко се повдигнаха и започнаха да се трият в скалната стена. Ала поршето продължаваше да го тласка напред.
— Направи нещо — каза Гант.
Две секунди…
