— Взех най-близкия! И той е толкова голям. На сто метра съм, двигателите работят и идвам право към вас!
Друг супертанкер, на руля на който стоеше Руфъс, пореше бурните вълни на сто метра от „Талбот“.
В очакване на реда си да разтовари в Шербург, гигантският сто и десет хиляди тонен контейнеровоз „Айндховен“ бе закотвен в Ламанша, когато Руфъс беше приземил „Черния гарван“ на предната му палуба.
Освен Руфъс на кораба нямаше никого, тъй като шестимата моряци благоразумно бяха решили да избягат със спасителна лодка, след като пилотът бе обстрелял прозорците на мостика с два автомата М– 16.
— Какво да направя? — извика Руфъс по радиостанцията.
На борда на „Талбот“ Скофийлд обмисляше ситуацията.
Планът на Руфъс беше предвиден като последен изход — Скофийлд трябваше да потопи фалшивия супертанкер, ако не успееше да обезвреди ракетите му.
Той хвърли поглед към контролния пулт и барикадата и кръвта му внезапно се вледени.
Демона Ларкъм се взираше право в него. Бе го забелязал.
Демона се усмихна.
— Руфъс — каза Скофийлд. — Вземи ни на таран.
17:42:10.
Хората на Демона изхвърчаха иззад барикадата и залъкатушиха между ракетните силози с бълващи огън автомати.
Приближаваха се към Скофийлд.
Капитанът поведе Майка и Найт към една спасителна лодка до отворената товарна рампа в десния борд и извика:
— Бързо! Качвайте се!
Всички се хвърлиха в лодката и незабавно се обърнаха, за да отговорят на огъня.
Ала наемниците от ИО–88 продължаваха да напредват.
— Хайде, Руфъс — каза Скофийлд. — Къде си?…
И тогава Руфъс се появи. Величествено.
Беше като края на света.
Трясък на поддаващ метал, на стомана, удряща се в стомана.
Забулен от преминаващия в лапавица дъжд, сблъсъкът на двата супертанкера в Ламанша бе страховита гледка.
Две от най-големите движещи се тела на планетата — всяко дълго триста метра и тежащо над сто хиляди тона — се блъснаха едно в друго с голяма скорост.
Отвлеченият от Руфъс танкер „Айндховен“ заби нос точно под прав ъгъл в левия борд на „Талбот“.
Острият нос потъна в корпуса като нож.
Левият борд на „Талбот“ хлътна навътре. През гигантската пробойна нахлу морска вода.
И също като боксьор, олюляващ се назад от удар, целият супертанкер рязко реагира на сблъсъка.
Отначало се преобърна надясно, толкова огромна бе ударната сила на Руфъс. После обаче, когато нахлулата вода натежа, корабът отново — и фатално — се изправи.
След което се преобърна наляво и започна да потъва.
Бързо.
Сцената в ракетния трюм на „Талбот“ можеше да накара и Ной да ахне.
Вътре сблъсъкът бе гръмовно преживяване.
Дори Скофийлд не беше подготвен за силата на удара, нито за внезапната поява на острия нос на „Айндховен“, който ненадейно щръкна през левия борд на трюма.
Целият трюм се залюля надясно и събори всички на пода.
После през огромната пробойна започна да нахлува вода — в невероятни количества.
В трюма се образува цунами, вълна, висока шест метра и с невъобразима сила. Тя в миг погълна неколцина командоси от ИО–88 и запрати във въздуха електрокари, товарни контейнери и ракетни части.
Водата повдигна спасителната лодка на Скофийлд. Той незабавно я освободи от опорите й и включи двигателя.
Пълният с вода „Талбот“ рязко се наклони наляво — към фаталната пробойна — под ъгъл най-малко от трийсет градуса и Скофийлд видя, че целият трюм около него започва да се преобръща.
17:42:30.
Отвън всичко това представляваше крайно необичайна гледка.
„Айндховен“ продължаваше да е забит в борда на „Талбот“ — докато „Талбот“, който се пълнеше с невероятни количества вода, лежеше наклонен наляво, буквално увиснал от носа на другия танкер.
Ала тежестта на нахлуващата в корпуса му вода беше толкова голяма, че „Талбот“ теглеше носа на „Айндховен“ под повърхността — а дългата предна палуба и мостикът на фалшивия супертанкер оставаха над вълните, наклонени под трийсет градуса.
На борда на „Айндховен“ Руфъс нямаше нужда да му казват какво да прави.
Той се затича към „Гарвана“, все още кацнал на предната палуба на танкера, скочи в кабината и излетя в дъждовното небе.
17:43:30.
Моторната лодка пореше водата между наклонените ракетни силози. Майка и Найт седяха от двете страни и стреляха по плуващите на повърхността врагове. Все едно се носеха сред гора полуповалени дървета.
След сблъсъка Демона и повечето от хората му се бяха насочили към десния борд — високата страна, единствената част от трюма, която все още бе над водата.
Скофийлд обаче се отправи към контролния пулт в предния край на ракетния трюм.
17:43:48.
17:43:49.
17:43:50.
Лодката се носеше по вълните и двамата стрелци прочистваха пътя, избивайки командосите от ИО–88, покрай които минаваха.
— Прикривайте ме! — извика Скофийлд. Виждаше осветения дисплей на пулта, виждаше отчетливите червени цифри, които отчитаха оставащото време до стотна от секундата.
00:01:10:88
00:01:09:88
00:01:08:88
Дигитализираните стотни се меняха толкова бързо, че приличаха на осмици.
Скофийлд извади устройството СинкЛок-VII, което бе взел от французите, от водонепроницаемия калъф на якето си и отново погледна дисплея.
На тъчскрийна се виждаха бели и червени кръгове.
Изпиукване.
Появи се съобщение:
ПЪРВИ ПРОТОКОЛ (БЛИЗОСТ): ИЗПЪЛНЕН.
СТАРТИРАНЕ НА ВТОРИЯ ПРОТОКОЛ.
