Тя рязко се изправи, олюля се, спря да стреля, долната й челюст увисна, очите й се изцъклиха…
… огромното й тяло се строполи на земята под прозорците на навеса и в мъглата от дим и летящо стъкло Скофийлд я изгуби от поглед.
Миг преди двете групи наемници окончателно да решат проблема.
Като стрелят с гранатохвъргачки по навеса.
Два стълба дим се понесоха от две страни към малкия навес на Майка.
Улучиха го едновременно и — бум! — четирите стени на навеса избухнаха навън, цялата постройка се взриви и плоският й покрив пропадна във водата на пет метра под коридора.
Скофийлд понечи да излезе от подводницата, ала Найт го бутна вътре.
— Не! Тръгваме! Веднага! — надвика грохота на стрелбата Черния рицар.
После натика Скофийлд в люка и морският пехотинец се вмъкна вътре…
… само за да открие, че там вече има друг.
Скофийлд скочи на пода на миниподводницата и вдигна поглед тъкмо навреме, за да види летящото към лицето му острие на сабя.
Инстинктивна реакция — той измъкна празния си пистолет „Х & К“ и — дзън! — летящото към гърлото му острие се удари в предпазителя на спусъка и спря: на сантиметри от целта си.
Пред Скофийлд стоеше Дмитрий Заманов.
Майорът стискаше късата казашка сабя с две ръце и в очите му блестеше омраза.
— Избрал си неподходящо скривалище — изръмжа руският ловец на глави.
И преди Скофийлд да успее да помръдне, натисна два бутона.
Първо вътрешния бутон „ЛЮК“.
Люкът с бръмчене се затвори.
И после бутона „ОСВ ВЕРИГИ“. Стомахът на Скофийлд неочаквано се обърна, защото миниподводницата падна от веригите си право надолу и със силен плясък се стовари в покачващата се вода.
— По дяволите! — Алоишъз Найт не можеше да повярва. — Какво стана?!
Тъкмо бе натикал Скофийлд в жълтата миниподводница и се канеше да се вмъкне след него, когато люкът се затвори под носа му и малкият съд падна във водата под външния коридор!
Свръхскоростни куршуми рикошираха от гредите наоколо му — наемниците от ИО–88 заобикаляха унищожения навес и се приближаваха към него.
И Найт направи единственото, което можеше. Хвърли се във втората миниподводница.
Скофийлд и Заманов се биеха.
Без никакъв стил. Без изящни техники.
Обикновен уличен бой.
Търкаляха се и се млатеха в тясната подводница.
Празният пистолет на морския пехотинец беше безполезен; ключът бе казашката сабя на майора.
И тъкмо затова, след като подводницата с плясък подскочи във водата, Скофийлд удари Заманов по китката и го накара да пусне оръжието.
После се сборичкаха свирепо — американецът, защото му даваше сили саможертвата на Майка, руснакът, защото беше психопат.
Блъскаха се в стените, биеха се жестоко, пускаха си кръв с всеки удар.
Скофийлд счупи скулата на Заманов.
Заманов счупи носа на Скофийлд и с друг удар извади слушалката от ухото му.
После се вкопчи в него, притисна го към контролния пулт и не щеш ли… миниподводницата започна да…
… потъва.
Скофийлд погледна и видя, че е натиснал бутона „БАЛАСТ“. Миниподводницата се потопяваше.
И внезапно се озоваха под водата. През двата полусферични купола се виждаше подводният свят на ракетния трюм.
Цареше тишина, всичко имаше синкав оттенък — подът, ракетните силози, труповете — изумителен изкуствен подводен пейзаж.
„Талбот“ леко се наклони надясно и подът на трюма се издигна под ъгъл от двайсетина градуса.
Заманов вдигна сабята си.
Жълтата миниподводница продължаваше бавно да потъва.
Руснакът замахна и когато китката му навлезе в обсега на Скофийлд, морският пехотинец я сграбчи.
В този момент подводницата с приглушен трясък се удари в пода на трюма…
… и започна да се плъзга към отворената дясна товарна рампа!
Светът на Скофийлд диво се наклони.
Двамата бяха отхвърлени настрани.
Подводницата стигна до края на наклонения под и за пълен ужас на Скофийлд пропадна в открито море.
Малката жълта подводница бързо потъна в тъмните води на Ламанша — под исполинския корпус на „Талбот“.
В сравнение с грамадата на потъващия супертанкер тя бе нищожна, като насекомо под син кит.
Ала докато корабът потъваше бавно, миниподводницата — с пълни баластни резервоари — се спускаше бързо.
Нещо повече.
Тя се стрелна вертикално във водата като експресен асансьор.
Средната дълбочина на Ламанша е сто и двайсет метра. При Шербург той е дълбок сто метра — подводницата скоро щеше да стигне дъното.
Скофийлд и Заманов се биеха в почти пълен мрак на призрачно синьото сияние на контролния пулт.
— Когато те убия, ще ти изтръгна гадното американско сърце! — изрева майорът, докато се мъчеше да отскубне дясната си ръка от хватката на Скофийлд.
До този момент в схватката бяха прилагали повече или по-малко обичайни ходове. Ала сега Заманов използва изключително нецивилизована тактика.
Оголи зъби и се опита да ухапе Скофийлд по лицето.
Капитанът моментално отскочи и Заманов постигна истинската си цел — да освободи ръката си.
Понечи да замахне и в този момент с разтърсващо тупване подводницата се удари в дъното на Ламанша и двамата мъже паднаха на пода.
И светкавично се изправиха — едновременно.
Руснакът замахна — и Скофийлд се хвърли напред, приведе се под сабята, измъкна нещо метално от якето си и го заби в устата на противника си!
Майорът нямаше време за смайване, защото Скофийлд не се поколеба — задейства катераческата щипка… и извърна глава, тъй като не искаше да види резултата.
Зъбците на щипката с мощно изщракване се разтвориха и мигновено се стрелнаха навън в търсене на нещо, в което да се вклинят.
И намериха челюстите на Заманов.
Скофийлд така и не видя случилото се, но чу звука.
Чу отвратителното изхрущяване на долната челюст на руснака, разтегнала се много повече от възможностите си.
Морският пехотинец погледна противника си. Ченето на Заманов гротескно висеше от лицето му — изместено и счупено. Горният зъбец на щипката обаче бе нанесъл повече щети: беше притиснал мозъка и руснакът се бе вцепенил насред движението си.
Заманов се свлече на колене.
Скофийлд грабна сабята му и се наведе над падналия ловец на глави.
Клепачите на майора инстинктивно мигнаха. Единственият признак, че все още е в съзнание.
