На Скофийлд му се прииска да го заколи, дори да му отсече главата, да постъпи с него така, както наемникът беше постъпвал с други…
Ала не го направи.
Не можа.
И затова просто го остави да се олюлява на колене. След миг Заманов падна по очи сред локва кръв.
След края на битката Скофийлд взе слушалката си, пъхна я в ухото си…
— … Скофийлд! Скофийлд! Обади се! — ревеше гласът на Найт. — Жив ли си?
— Жив съм — отговори морският пехотинец. — И съм на дъното. Ти къде си?
— В другата подводница. Включи външните прожектори, за да те видя.
Скофийлд го направи.
— Мама му стара… — изруга Найт. — Имаш ли енергия?
Скофийлд провери пулта. Никаква реакция.
— Имам въздух, но не и тяга. Защо? Какво става? Не можеш ли просто да дойдеш и да ме вземеш?
— Няма да успея навреме.
— Навреме ли? Навреме за какво? Какъв е проблемът?
— Ами… хм… доста е… голям.
— Какво?
— Погледни нагоре, капитане.
Скофийлд погледна през горния купол на миниподводницата.
И видя корпуса на супертанкера — невероятно огромен — бавно да потъва във водите на Ламанша, като луна, падаща от небето… Грамадната му маса се насочваше право към него.
Ужасяващата гледка накара Скофийлд мъчително да преглътне: сто хиляди тонният супертанкер щеше да падне точно върху неговата мъничка подводница.
Корпусът му беше толкова гигантски, толкова колосален, че при потъването си издаваше дълбоко вибриране.
— Такова нещо не се вижда всеки ден — каза капитанът на глас. — Найт!
— Няма да успея навреме! — ядосано извика Черния рицар.
— Мамка му! — изруга Скофийлд и се огледа.
„Възможности!“ — изкрещя вътрешният му глас. Не можеше да избяга с плуване от танкера. Дълъг триста и широк шейсет метра, той просто бе прекалено голям. Нямаше да успее да се измъкне навреме.
Алтернативата беше да остане и да бъде смазан.
Какъв избор само. Сигурна смърт или сигурна смърт.
Но щом това бе всичко, поне можеше да постигне нещо преди да умре.
И затова на дъното на Ламанша Шейн Скофийлд включи сателитната си радиостанция.
— Книга! Как е в Ню Йорк?
— „Амброуз“ е наш, Плашило. Всички противници са унищожени. В момента сме на контролния пулт и включих сателитното устройство. Часът е единайсет петдесет и две. Имаш цели осем минути да обезвредиш това нещо.
Скофийлд виждаше потъващия супертанкер през купола — безшумен падащ великан. С тази скорост щеше да стигне на дъното след по-малко от минута.
— Ти може да имаш осем минути, Книга, но не и аз. Трябва да обезвредя ракетите веднага.
Той извади СинкЛок-VII от водонепроницаемия калъф и включи сателитната връзка.
Устройството се съживи:
ПЪРВИ ПРОТОКОЛ (БЛИЗОСТ): ИЗПЪЛНЕН.
СТАРТИРАНЕ НА ВТОРИЯ ПРОТОКОЛ.
Червените и белите кръгове от ракетния контролен пулт на кораба в Нюйоркския залив се появиха на екрана на Скофийлд.
И под падащия в синята бездна над него могъщ корпус на „Талбот“ капитанът започна процедурата по обезвреждането.
Супертанкерът набираше скорост.
Потъваше ли потъваше…
Движенията на Скофийлд се ускоряваха.
Супертанкерът бе на двайсет и пет метра над него.
Светна червен кръг и Скофийлд го натисна.
Тътенът на потъващия кораб се усилваше.
Скофийлд натисна последния червен кръг. На дисплея се появи надпис:
ВТОРИ ПРОТОКОЛ (РАЗПОЗНАВАНЕ НА МОДЕЛА):
ИЗПЪЛНЕН.
СТАРТИРАНЕ НА ТРЕТИЯ ПРОТОКОЛ (ВЪВЕЖДАНЕ НА ШИФЪР).
МОЛЯ, ВЪВЕДЕТЕ ИЗКЛЮЧВАЩИЯ ШИФЪР.
Водата около малката му подводница рязко потъмня, потънала в сянката на супертанкера.
Скофийлд въведе универсалния изключващ шифър: 131071.
Дисплеят изпиука:
ТРЕТИ ПРОТОКОЛ (ВЪВЕЖДАНЕ НА ШИФЪР):
ИЗПЪЛНЕН.
ИЗКЛЮЧВАЩИЯТ ШИФЪР Е ВЪВЕДЕН.
ИЗСТРЕЛВАНЕТО НА РАКЕТИТЕ Е ПРЕКРАТЕНО.
И той зачака края — истинския край, края, който физически не можеше да избегне. Затвори очи и се замисли за живота си и хората в него:
Видя Либи Гант да го гледа с хилядаватова усмивка, видя я нежно да го целува… видя Майка да забива топката в коша на гаража си, видя широко ухиленото й лице… и от очите му бликнаха сълзи.
Кой знае защо, не го смущаваше това, че има още ракети. Този път щеше да се погрижи някой друг.
Краят настъпи бързо.
След десет секунди супертанкерът „Талбот“ с разтърсващ екот стигна до дъното на Ламанша.
Падна точно върху подводницата на Скофийлд и я смаза за миг.
Само че когато това се случи, Скофийлд не се намираше в подводницата.
Секунди преди „Талбот“ да стигне до дъното — когато бе едва на три метра от него, скривайки всичко наоколо в сянката си, — в подводницата се разнесе глух металически тропот.
Потъналият в мисли Скофийлд рязко погледна през куполите и видя
