— Както кажеш — примири се Руфъс, насочи „Гарвана“ на югоизток и увеличи на пълна мощност.
През това време Скофийлд включи сателитния си микрофон.
— Чувате ли ме, господин Моузли?
— Естествено — разнесе се потвърждението от Лондон.
— Искам да проверите авоарите на една компания. Казва се „Атлантик Шипинг Корпорейшън“. Търсете недвижима собственост в Йемен, особено някогашни съветски обекти. Трябват ми още две неща. Първо, експресно преминаване през Европа, включително няколко зареждания във въздуха. Ще ви пратя нашия транспондерен сигнал.
— Добре, а второто нещо?
— Искам да заредите два много специални американски самолета. Самолети, които в момента участват във въздушното шоу „Аеростадия Италия“ в Милано, Италия.
Следващите трийсет минути минаха като в мъгла.
Различни сили по света се задействаха светкавично.
Супертанкерът „Уейл“ се намираше край индийското крайбрежие: исполинският съд сякаш се взираше в общия индийско-пакистански бряг. Ракетите му бяха готови за изстрелване.
Той така и не видя бойната подводница клас „Лос Анджелис“, която се приближи на пет километра от него.
Африканските командоси на мостика не забелязаха и изстреляните от подводницата торпеда, докато не стана прекалено късно.
Двете торпеда „Марк 48“ улучиха „Уейл“, с едновременни експлозии пробиха бордовете му и го потопиха.
Същата участ сполетя супертанкера „Хоупуел“.
Спрял насред Тайванския пролив, недалеч от дългата опашка супертанкери и контейнеровози, той беше улучен от две американски торпеда „Марк 48“.
Неколцина вахтени на други кораби твърдяха, че видели експлозията на хоризонта.
„Хоупуел“ не отговаряше на радиосигналите и когато стигнаха до последното му известно местонахождение, там отдавна нямаше нищо.
Танкерът бе изчезнал.
Никой не видя подводницата, която го потопи. Всъщност по-късно американските власти щяха да отрекат, че по това време изобщо са имали подводници в района.
Покриван от дванайсет американски морски пехотинци и застанал до труповете на убитите африкански командоси в огромния ракетен трюм на „Джуъл“, супертанкер клас „Корморан“, Дейвид Феърфакс включи устройството за сателитна връзка в ракетния контролен пулт на кораба.
Сателитният сигнал се стрелна в небето и се насочи към Скофийлд в „Черния гарван“, който летеше над Франция на път за Италия.
И докато Скофийлд дистанционно обезвреждаше системата СинкЛок, Феърфакс защитаваше пулта — като от време на време дори закриваше устройството за сателитна връзка с тялото си — от двама еритрейски командоси, които бяха оцелели от щурма на морските пехотинци.
Беше го страх, но насред куршумите и избухващите гранати продължаваше да брани ракетния пулт.
След няколко минути двамата еритрейски войници бяха мъртви — простреляни от морските пехотинци, — изстрелващата система на „Джуъл“ бе неутрализирана от Скофийлд и Дейвид Феърфакс с облекчена въздишка се свлече на пода.
„Черният гарван“ кацна вертикално на миланската „Аеростадия“.
В Северна Италия се свечеряваше, но през последните четирийсет и пет минути американският военновъздушен контингент работеше извънредно — по извънредна заповед на държавния департамент персоналът зареждаше два изключително специални самолета.
„Гарванът“ се приземи на стотина метра от един внушителен Б–52.
От крилете на огромния бомбардировач като ракети висяха два малки черни самолета с форма на куршум.
Това обаче не бяха ракети. АХ–15.
Мнозина смятат, че с максималната си скорост три маха „Блакбърд“ СР–71 е най-бързият самолет на света.
Това не е съвсем вярно. СР–71 е най-бързият
Това е създаденият от НАСА Х–15.
Повечето самолети се движат с реактивни двигатели, но реактивната тяга има граница и СР–71 я достига: три маха.
Х–15 обаче е
Построени са само пет Х–15 и два от тях, както знаеше Скофийлд, щяха да участват във въздушното шоу „Аеростадия Италия“, което трябваше да започне след няколко дни.
Скофийлд изскочи от „Гарвана“ и прекоси пистата, придружен от Найт и Руфъс.
Вдигна поглед към двата Х–15, увиснали под крилете на бомбардировача.
Не бяха големи. И не бяха особено красиви. Просто бяха функционални — създадени, за да цепят въздуха с астрономическа скорост.
На опашните им перки пишеше: НАСА. Отстрани на двата черни самолета се четеше: ВВС на САЩ.
Посрещнаха ги двама полковници: американец и италианец.
— Капитан Скофийлд — каза американският полковник. — Х–15 са заредени и готови за полет. Но имаме проблем. Един от пилотите ни вчера си счупи няколко ребра при учение. В това състояние няма да може да понесе ускорението.
— И без това се надявах да летя със своя пилот — отвърна Скофийлд и се обърна към Руфъс. — Мислиш ли, че можеш да се справиш с шест маха, великане?
На брадатото лице на Руфъс се появи широка усмивка.
— Иска ли питане!
