самолети като Ф–22 „Раптър“ и Ф–15Е. Но когато бяха снабдени със супермодерни ракети въздух-въздух — сайдуиндър, финикс, руските Р–60Т и Р–27, ракети, които лесно можеха да се купят на оръжейните пазари в Румъния и Украйна, — те можеха да мерят сили с най-добрите. Изтребителите бяха скъпи и труднодостъпни, но качествени ракети можеха да се купят на едро.
„И ако не друго, имат числено превъзходство“ — помисли си Скофийлд.
И най-добре въоръженият Ф–22 на света не можеше да се справи с толкова многобройна сила. В края на краищата количеството побеждава и най-добрата техника.
— Какво мислиш, Руфъс?
— Тоя сладур не е направен за бой, капитане. Направен е за бързина. Затова ще го използваме по предназначение — ще летим ниско и бързо и ще направим нещо, каквото не е правил нито един пилот: ще бягаме от ракетите, които изстрелват срещу нас тия скапаняци.
— Да ни преследват ракети значи — каза Скофийлд. — Върхът.
— Всичко на всичко, капитане, от носа ни стърчи една пиклива малка едноцевна картечница. Струва ми се, че е само за украшение.
В този момент в слушалките им се разнесе нов глас.
— Американски Х–15, говори капитан Харолд Маршал от самолетоносача „Нимиц“. Виждаме ви на радарите си. Пиратите са на път. Ще ви пресрещнат, когато стигнете до противника. Пет самолета „Праулър“ са пратени на интервали от сто и шейсет километра, за да ви осигурят електронно заглушаване. Ще стане горещо, господа, но да се надяваме, че ще успеем да пробием достатъчно голяма дупка, през която да се проврете. — Последва пауза. — А, капитан Скофийлд, осведомиха ме за ситуацията. Успех. Всички ви подкрепяме.
— Благодаря, господин капитан — тихо отвърна морският пехотинец. — Добре, Руфъс. Да се размърдаме.
Бързина.
Чиста бързина. Седем хиляди километра в час прави около две хиляди метра в секунда. Седем пъти над скоростта на звука — това е адски бързо.
Двата Х–15 цепеха въздуха към рояка вражески самолети.
Когато се приближиха на трийсет километра от африканските изтребители, армадата изстреля фаланга ракети — към тях се понесоха четирийсет димни следи.
Но едва бе полетяла първата ракета, когато изстрелялият я руски МиГ–25 избухна в кълбо от оранжеви пламъци.
Експлодираха още шест африкански самолета, улучени от ракети въздух-въздух АИМ–120, а двайсет ракети, изстреляни от африканската армада, безобидно се взривиха във въздуха, улучвайки ракетите- примамки, изстреляни от…
… приближаващата се група американски изтребители Ф–14, носещи на опашките си зловещи символи с череп и кръстосани кости.
Прочутите „Пирати“ от „Нимиц“. Дванайсет Ф–14 „Томкат“, ескортирани от маневрени Ф/А–18 „Хорнит“.
И не щеш ли се развихри колосална въздушна битка, нечувана в модерното военно изкуство.
Двата Х–15 завиваха и криволичеха между редиците на африканската армада, заобикаляха експлозиите, залповете трасиращи куршуми и свръхбързите ракетни димни следи.
В здрачаващото се небе летяха всевъзможни изтребители — мигове, миражи, томкати и хорнити — превъртаха се, пикираха, сблъскваха се и избухваха.
Малкият Х–15 на Скофийлд се преобърна с кабината надолу, за да избегне един африкански изтребител и да полети стремглаво към друг противников самолет, мираж, ала тъкмо когато щяха да се сблъскат челно, миражът експлодира, улучен отдолу с идеално насочена ракета, и Руфъс просто профуча през пламтящите му останки. Парче горящ метал остави бразда по корпуса на Х–15, а откъснатата ръка на мъртвия пилот на вражеския мираж оцвети в червено купола точно пред очите на Руфъс.
Африканските ракети не успяха да улучат ракетните самолети на НАСА — приближаваха се и в последния момент се отклоняваха, сякаш двата Х–15 бяха защитени от някакъв невидим мехур.
И наистина беше така.
Благодарение на петте ЕА–6Б „Праулър“ от военноморския флот на САЩ — с техните насочени електронни заглушители АН/АЛК–99Ф, — които летяха на петнайсет километра от тях.
Яки и тромави, те знаеха, че не могат да настигнат свръх бързите Х–15, затова хитро се бяха разположили успоредно на траекторията на Скофийлд, но на разстояние от нея, и всеки праулър защитаваше ракетните самолети със заглушаващия си сигнал преди да ги предаде на следващия ЕА–6Б като бегачи, предаващи си щафета.
— Американски Х–15, тук командирът на праулърите — разнесе се в слушалката на Скофийлд нечий глас. — Можем да ви покриваме до Канала, но просто не сме достатъчно бързи, за да се движим с вас. Оттам нататък ще трябва да се пазите сами.
— Вече направихте повече от достатъчно — отвърна Скофийлд.
— Господи! Внимавай! — извика Руфъс.
Защото в този момент, проумели дистанционната електронна защита на праулърите, африканските изтребители възприеха нова стратегия.
Фронтална атака.
Самоубийствени сблъсъци.
Електронното заглушаване може да е в състояние да разстрои ракетните насочващи системи, но колкото и да е модерно, не е способно да спре човек, който доброволно блъска самолета си в друг.
Шест реактивни изтребителя с рев се понесоха към двата Х–15, като изстрелваха съкрушителни откоси трасиращи куршуми.
Ракетните самолети се разделиха.
Руфъс зави надясно и се спусна надолу, а другият Х–15 зави наляво и избегна на косъм един от противниковите изтребители. Самотен трасак обаче проби едната страна на купола и излетя през другата: траектория, включваща кратко пътуване през главата на пилота на Найт.
Кръв и мозък опръскаха вътрешността на кабината.
Самолетът изгуби контрол и се насочи на изток, надалеч от въздушното сражение.
Найт се прехвърли на предната седалка и бързо откопча ремъците на мъртвия пилот и избута тялото му отзад. После пое щурвала и отчаяно се опита да издигне самолета преди да се е забил в Средиземно море.
Морето се носеше към него — все по-бързо, все по-бързо…
Бум.
Скофийлд и Руфъс се бяха спуснали ниско над морето — всъщност толкова ниско, че сега летяха едва на пет-шест метра над вълните и вдигаха след себе си постоянен гейзер. Навсякъде около тях се сипеха ракети.
— Виждам Канала! — надвика грохота Руфъс.
Суецкият канал се мержелееше на трийсетина километра пред тях — чудо на човешкото строителство, два исполински стълба от двете страни на входа на могъщия морски път, който водеше към Червено море.
И над него — още самолети от африканската армада.
— Руфъс! Завий наляво! — вторачен през купола, нареди Скофийлд.
Пилотът се подчини — превъртя се настрани тъкмо когато край тях префучаха два чешки албатроса и се забиха в морето.
После изведнъж се озоваха в Канала…
… и изгубиха електронната защита на праулърите.
Самолетът на Скофийлд продължи напред, като заобикаляше закотвените кораби и превръщаше оградения с масивни бетонни стени канал в обикновена канавка, пълна с препятствия — но летеше
