— Мисля, че ти можеш — възрази Скофийлд.
Капитанът не можеше да види широката усмивка, която грейна на брадатото лице на Руфъс.
— Какво искаш да направя? — попита исполинът.
— Интерконтиненталните балистични ракети летят високо и после се спускат вертикално към целите си. В момента този хамелеон е на осем хиляди метра. Би трябвало да остане на тази височина чак до Мека и тогава ще започне да се спуска. При скорост шест маха ще му трябват около пет секунди. Но аз имам нужда най-малко от двайсет и пет секунди, за да го обезвредя. Това означава, че трябва да се изравним с него, докато още лети хоризонтално на осем хиляди метра. Започне ли вертикалното спускане, сме загубени. Провалили сме се. Мислиш ли, че ще можеш да се изравниш с него?
— Знаеш ли, капитане, много приличаш на Алоишъз — тихо отвърна Руфъс. — Когато ми говориш, ме караш да се чувствам така, все едно съм способен на всичко. Смятай го за свършено, мама му стара.
ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 2:01… 2:00… 1:59…
Преследван от АИМ–120, Х–15 летеше над Червено море и в същото време се издигаше — издигаше ли издигаше — на височина осем хиляди метра.
— Току-що прелетяхме над Мека — извика Руфъс. — Започвам да обръщам. Дръж си очите отворени, всеки момент трябва да видим оня хамелеон…
И пилотът започна широка сто и осемдесет градусова дъга, която трябваше да изравни самолета с ядрената ракета по пътя й към Мека.
Х–15 се завъртя странично, стрелна се във въздуха и зави наляво.
Внезапната промяна на курса позволи на преследващата го ракета — която продължаваше хищно да се приближава към него — да скъси дистанцията още повече. Вече беше само на стотина метра и го настигаше.
ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 1:20… 1:19… 1:18…
— Ето я! — извика Руфъс. — Право напред!
Залепеният за седалката Скофийлд се вторачи над рамото на пилота в здрачното арабско небе.
И я видя.
Самият вид на интерконтиненталната балистична ракета го накара да ахне.
Беше невероятна.
Ракетата-двойник на Йерихон–2Б приличаше на космически кораб от научнофантастичен филм — нещо, което бе прекалено голямо, прекалено аеродинамично и се движеше прекалено бързо, за да съществува на Земята.
Двайсетметровият цилиндър летеше като стрела в небето, бълваше бели пламъци, ослепителни като фотографска светкавица, и оставяше невероятно дълга димна опашка. Тя се развиваше като змия, като божествен питон — и водеше към мястото на изстрелване на ракетата — Йемен.
После се чу звукът.
Непреодолим екот.
Ако скоростният Х–15 на Скофийлд цепеше тъканта на небето, този сладур го разкъсваше на парченца.
Завиващият Х–15 описа гигантски полукръг и се насочи към летящата ИКБР, от своя страна следван от упоритата АИМ–120.
ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 1:00… 0:59… 0:58…
Една минута.
И тогава, като върхове на сплеснат чатал, събиращи се към ствола, ракетният самолет Х–15 и ракетата „Хамелеон“ постепенно се доближиха един към друг.
Ала все още не се бяха изравнили.
Самолетът летеше малко наляво зад ИКБР — успоредно на хоризонталния димен стълб, излизащ от основата й.
ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 0:50… 0:49… 0:48…
Но Х–15 се движеше малко по-бързо и я настигаше.
Шумът беше вездесъщ. Рев на свръхзвукова скорост.
БУУУУУУУУУУУУУУУМ!
ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 0:40… 0:39… 0:38…
— Доближи ме, Руфъс! — извика Скофийлд.
Пилотът го направи — и коничният нос на Х–15 се изравни с опашката на ревящата ИКБР.
Устройството СинкЛок-VII не реагира. Все още не бяха достатъчно близо до главния процесор на ракетата.
Самолетът пълзеше напред по дължината на хамелеона.
— По-близо!
ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 0:33… 0:32… 0:31…
През купола на Х–15 Скофийлд видя градски светлини в нощния мрак под тях.
Свещеният град Мека.
ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 0:28… 0:27… 0:26…
Самолетът се изравни със средната част на ракетата и изключващото устройство изпиука:
ПЪРВИ ПРОТОКОЛ (БЛИЗОСТ): ИЗПЪЛНЕН.
СТАРТИРАНЕ НА ВТОРИЯ ПРОТОКОЛ.
— Ще те пипна — каза Скофийлд на ИКБР.
Задейства се рефлекторното разпознаване на модела и той започна да натиска тъчскрийна.
Ракетата и самолетът се движеха успоредно с астрономическа скорост.
И тогава АИМ–120 зад Х–15 направи своя ход.
Руфъс го видя на радара.
— Побързай, капитане!…
— Просто… първо… трябва… да свърша… с това… — Скофийлд сбърчи лице, съсредоточен върху теста за бързина на реакцията.
ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 0:19… 0:18… 0:17…
АИМ–120 се стрелна напред и се приближи към опашката на Х–15.
— Навлизаме в обсега й на действие! — предупреди Руфъс. Обсегът на действие на АИМ–120 бе двайсет метра. Нямаше нужда да улучва целта, просто трябваше да избухне до нея. — Имаш около пет секунди!
— Нямаме пет секунди! — без да откъсва очи от екрана, извика Скофийлд, като продължаваше бързо да движи пръстите си по него.
ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 0:16… 0:15… 0:14…
— Не мога дай избягам! — отчаяно изпъшка пилотът. — Ще се отдалеча от балистичната ракета! Мамка му! Не сме били толкова път, за да изгубим накрая! Две секунди!
Скофийлд продължаваше да натиска тъчскрийна.
ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 0:13… 0:12…
— Една секунда!
АИМ–120 се приближи на двайсет метра от опашката на Х–15.
— Не! — извика Руфъс. — Късно…
— Не и ако аз съм наблизо — внезапно се разнесе в слушалките им нечий глас.
После като свръхзвукова мъгла нещо черно се стрелна
Мощна експлозия разтърси небето. Руфъс се завъртя на седалката си и видя предната половина на друг Х–15, която се премяташе във въздуха. Задната част бе унищожена от АИМ–120.
Самолетът на Найт.
Черния рицар сигурно бе заел мястото на загиналия си пилот и ги беше настигнал, докато те бяха извършвали времеемките си маневри. И сега бе застанал на пътя на ракетата точно преди тя да ги взриви.
Разбитата предна половина на неговия Х–15 падаше с носа надолу, после куполът й ненадейно се
