междувременно двамата й противници от Делта бяха получили възможността, от която се нуждаеха.
Единият я улучи в гърдите с автоматен откос. Естествено тя носеше бронирана жилетка, така че куршумите само я отблъснаха назад, изстрел след изстрел, изстрел след изстрел.
Под натиска на масирания обстрел Майка залитна и тъкмо когато командосът вдигна мерника си, за да я застреля в главата…
… ненадейно падна във водата и куршумът изсвири в празното пространство.
Майка потъна под повърхността.
Мимолетна блажена тишина.
После изплува — знаеше какво я очаква — с протегнат напред пистолет и улучи двамата от Делта точно преди отново да открият огън по нея.
Те се строполиха на земята с превърнати в кървава пихтия лица.
Майка облекчено въздъхна.
И тогава усети странно раздвижване във водата около себе си.
Обърна се…
… и видя високата гръбна перка на тигрова акула, пореща вълните към нея.
— А, как ли пък не! — извика тя. — Как ли пък не! Днес преживях прекалено много неща, за да нахраня някаква си риба!
И стреля с пистолета си по приближаващата се акула. Бам! Бам! Бам! Бам! Бам! Бам!
Чудовището не намали скоростта си.
Куршумите на Майка улучиха страшния хищник, но той просто продължи да цепи водата.
Бам! Бам! Бам!
Акулата не спираше.
Тя се надигна от кипящата вода, широко раззинала челюсти…
… и в този момент все още стрелящата Майка инстинктивно сви крак и…
… Хряс!
Акулата захапа левия й крак.
Майка изобщо не реагира.
Левият й крак бе изкуствен, титанова протеза. Спомен от някогашно приключение.
Два зъба на акулата се счупиха. Пръснаха се на парченца.
— Опитай да изплюскаш това, гадино — изръмжа Майка и опря дулото на пистолета си в главата на тигровата акула.
Бам!
Акулата се разтърси, после се отпусна мъртва, все още захапала левия крак на Майка, сякаш в последния миг от живота си не желаеше да се откаже от плячката си.
Майка само изрита триметровото чудовище от себе си и изскочи от водата, за да се върне в битката.
Докато Майка стреляше по акулата, от отсрещната страна на Ямата Скофийлд бе настигнал Нунън и се беше хвърлил отгоре му точно пред отворения вход на тунела.
Агентът от СРС риташе и се мъчеше да се отскубне, но Скофийлд го блъсна обратно в Ямата и започна да го удря — жестоко.
Един удар и Нунън политна назад.
— Знам, че ти си дръпнал лоста… — мрачно каза морският пехотинец.
Втори удар и носът на Плъха се счупи сред кървави пръски.
— Знам, че тя е умряла мъчително…
Трети удар и челюстта на рижия изхрущя. Той се подхлъзна и изгуби равновесие.
— Ти си убил нещо красиво…
Скофийлд го сграбчи с две ръце и го запрати към гилотината. Главата на Нунън падна върху дръвника под острия нож, който все още бе блокиран от шурикена.
— Затова сега ще умреш мъчително — довърши капитанът.
И с тези думи дръпна шурикена от дървените насочващи релси на гилотината и освободеният нож падна върху шията на Нунън.
Храс!
Мишата му глава се удари в каменния под като подскачаща топка — със завинаги изцъклени от ужас очи.
Алоишъз Найт плуваше на десет метра от гилотината и водеше битката на живота си с Уейд Брандайс.
Получили еднаква подготовка в Делта, те бяха абсолютно равни и затова боят можеше да е само на живот и смърт.
После двамата изведнъж се издигнаха над повърхността лице в лице. Само че сега Брандайс притискаше малък пистолет под брадичката на Найт. Беше победил.
— Винаги съм те мразил, Найт!
— Знаеш ли, Брандайс, от оная нощ в Судан съм измислил хиляди начини да те убия — изскърца със зъби Черния рицар. — Но досега никога не се бях сещал за този.
— А? — изсумтя майорът.
В този момент Найт го завъртя във водата и го блъсна на пътя на връхлитащата втора тигрова акула.
Триметровото чудовище с пълна скорост се
— Спи с едно отворено око, скапяняко — каза Черния рицар.
Заклещен в челюстите на грамадната акула, Брандайс можеше само да го зяпа — и да крещи, докато чудовището го изяждаше жив.
Найт изскочи от кървавата пяна и заплува към Скофийлд.
Завари морския пехотинец зад гилотината — току-що бе изтеглил ранения Руфъс от огневата линия на четиримата наемници, които в момента напредваха по каменните острови на Ямата.
Скофийлд бе събрал цял арсенал — два автомата „Колт“, един МП–7, един от деветмилиметровите пистолети „Х & К“ на Найт, плюс напълно комплектованото му яке, взето от един от убитите командоси от Делта.
Майка също дойде при тях.
— Здрасти, Майко — каза Найт. — Когато те видях за последен път, ти беше в оня навес на „Талбот“, точно преди да го вдигнат във въздуха момчетата на Демона. Как се измъкна, в пода ли се скри?
— Майната му на пода — отвърна тя. — Проклетият навес висеше от покрива на трюма. И в тавана имаше люк. Оттам се измъкнах. Обаче после целият кораб потъна…
— А как разбра, че сме тук? — попита Найт.
Майка извади от водонепроницаем калъф на якето си навигатор.
— Имаш много готини играчки, господин Найт. А ти — обърна се тя към Скофийлд — имаш микродоти по двете си ръце, младежо.
— Радвам се да те видя, Майко — отвърна капитанът. — Страхотно е, че се върна.
Наемниците от Изпълнителни решения обсипаха гилотината с куршуми.
Скофийлд бързо се обърна и погледна отворения тунел на десет метра от тях. После каза:
— Сега ще се кача горе за Килиън. Майко, ти остани при Руфъс и се погрижи за тия гадняри. Найт, ти можеш да дойдеш с мен или да останеш. Както предпочиташ.
Найт срещна погледа му.
— Идвам с теб.
Скофийлд му подаде единия автомат, деветмилиметровия пистолет и якето.
