— Коварен гадняр — простена Найт миг преди Лилиан Матенкор да завърти ключа.
Експлозията разтърси площада.
По калдъръма се затъркаляха саксии с цветя. Чадърите от масите бяха отнесени. Минувачите се втурнаха към пламтящите останки от мерцедеса на милиардерката.
А човекът, който стоеше на уличката, нехайно се запъти към масата на Найт и седна до него.
Белязаното му от огън лице и плешивата му глава бяха скрити зад слънчеви очила и шапка.
— И това ако не е Демона — безизразно каза Найт.
— Здравейте, капитан Найт — отвърна Ларкъм. — Преди две седмици вие ми откраднахте нещо. От един товарен самолет, който пътуваше от Афганистан за Франция. Три глави, ако си спомням точно. На стойност петдесет и пет милиона и осемстотин хиляди долара.
Найт видя трима наемници от ИО–88 — стояха наблизо с оръжия под саката и покриваха него и Руфъс.
Нямаше къде да избягат.
— А, да, оня случай.
— Други щяха да ви убият за това, което направихте, но аз не съм такъв — тихо продължи Демона Ларкъм. — Според мен такива неща се случват в нашия занаят. Такава е природата на играта и това ми харесва. В крайна сметка обаче случилото се на терена си остава там. И като се има предвид този злополучен инцидент… — Демона посочи димящите останки от колата на Лилиан Матенкор — и сумата, която току-що видяхте да се изпарява, предлагам да считаме дълга за изплатен.
— Съгласен съм — безизразно отвърна Найт.
— Тогава до нови срещи, капитане. — Демона се изправи. — Ще се видим на следващото сафари.
И изчезна, последван от хората си. Алоишъз Найт можа само мрачно да ги изпрати с поглед и да поклати глава.
Слънцето ярко огряваше купона в задния двор на Майка.
Беше неделя и се бяха събрали малко на брой, но много близки хора.
Там бе съпругът на Майка, Ралф, шофьор на камион — грижеше се за наденичките на скарата с огромна лопатка в ръка. Племенничките им бяха вътре и имитираха последния хит на Бритни Спиърс.
Дейвид Феърфакс седеше на сгъваем стол под въжето за пране, пиеше бира и си приказваше с Книга II и Майка за приключенията им предишния октомври: за гонитби на паркинги при Пентагона, офис сгради в Лондон, зулуски ловци на глави, британски ловци на глави и техните аналогични удари срещу супертанкери от двете страни на Съединените щати.
Приказваха си и за Алоишъз Найт.
— Чух, че властите изчистили досието му, отменили наградата и го свалили от списъка на най-търсените хора — каза Феърфакс. — Даже се говори, че можел да се върне в спецчастите, ако поиска.
— А той иска ли? — попита Книга II.
— Мисля, че едва ли има намерение дори да се завърне в Щатите — отвърна Феърфакс. — Майко? Ти какво знаеш за Найт?
— От време на време ми се обажда по телефона, обаче не, няма да се върне в Щатите. Ако бях на негово място, не знам дали и аз щях да се върна. Що се отнася до спецчастите, Найт вече не е военен. Мисля, че сега е ловец на глави.
Мисълта за Найт накара Майка да се озърне през рамо.
В ъгъла на двора седеше Скофийлд — съвсем сам, гладко обръснат, по дънки и тениска, с огледални очила. Пиеше кола и зяпаше в небето.
Откакто бе дошъл, не беше разговарял почти с никого, което напоследък не бе необичайно. Смъртта на Гант във Франция му беше нанесла тежък удар. Оттогава бе в безсрочен отпуск и като че ли нямаше намерение скоро да се върне на служба.
Всички го оставяха на мира.
Но докато Ралф запичаше лука, на вратата се позвъни.
Куриерска доставка. За Шейн Скофийлд. На адреса на Майка.
Голям плик от твърда хартия.
Майка го занесе на Скофийлд и той го отвори. Вътре имаше картичка с евтина рисунка на каубой и надпис: „НОВИЯТ ТИ ЖИВОТ ЗАПОЧВА ДНЕС, КАУБОЙ“.
Имаше и писмо:
Плашило,
Съжалявам, че днес не успях да дойда, но се отвори нова работа.
След като напоследък разговарях с Майка, разбрах, че преди четири месеца е трябвало да ти кажа нещо.
Знаеш ли, че формално моят ангажимент да защитавам живота ти приключи, когато ти обезвреди ракетата над Мека? Моята задача беше да те пазя до дванайсет часа на обяд на двайсет и шести октомври или докато причината за елиминирането на капитан Скофийлд се реализира до пълния си потенциал.
Преди не бях вършил нищо повече от онова, което изискват договорите. Честно казано, всъщност си мислех да те оставя в оная дупка. — В края на краищата дотогава причината за елиминирането ти беше реализирана до пълния си потенциал.
Но след като видях как твоите хора стояха до теб през онзи ужасен ден, след като осъзнах верността им към теб, реших да остана и да се бия на твоя страна.
Верността не е нещо, което просто съществува, капитане. Тя винаги се дължи на независима самоотвержена постъпка: добра дума, мил жест, непровокирана проява на доброта. Твоите хора са ти верни, капитане, защото ти си от тази най-рядка порода хора: добър човек.
Моля те, продължи да живееш. Това ще отнеме време. Повярвай ми, знам го. Но още не напускай света — той може да е ужасно място, обаче може и да е красиво, а сега повече отвсякога се нуждае от хора като теб.
И запомни следното, Шейн Скофийлд. Ти спечели
Ако някога — където и да е и когато и да е — имаш нужда от помощ, само ме повикай и аз ще дойда.
P. S. Сигурен съм, че тя те наблюдава.
Скофийлд затвори картичката.
Изправи се.
Излезе от двора и тръгна към колата си на улицата.
— Ей! — загрижено извика Майка. — Къде отиваш?
Скофийлд се обърна и й се усмихна — тъжна, но искрена усмивка.
— Благодаря ти, Майко. Благодаря ти, че се безпокоиш за мен. Обещавам, че няма да се налага да го правиш още дълго.
— Какво си намислил?
— Какво съм намислил ли? Ще се опитам отново да започна да живея.
