океана скали, които щяха да сложат край на живота му.
И докато падаше, го обзе странен покой. Това беше краят и той бе готов да го посрещне.
После изневиделица нещо силно го удари по гърба, Скофийлд болезнено се разтърси и не щеш ли…
… спря да пада.
Джонатан Килиън се изплъзна от хватката му и изчезна в дъжда, за да се разбие в скалите в подножието на планината, където умря сред взрив от собствената си кръв. Крещя по време на цялото падане.
Но Скофийлд не падна.
Просто увисна под френския прозорец на кабела на магнитна кука: магнитна кука, изстреляна от Алоишъз Найт, магнитната кука, която беше взел от Майка — отчаян изстрел в последния момент миг след скока на Скофийлд. Облата глава на куката се бе закачила за металната пластина на гърба на якето на морския пехотинец.
Скофийлд се остави да го изтеглят в кабинета като риба на въдица. Найт го издърпа вътре и каза:
— Съжалявам, приятел. Обаче просто не можех да ти позволя да го направиш. И въпреки това съм на мнение, че успя да докажеш правотата си на Килиън.
След десет минути, докато слънцето изгряваше на хоризонта, един самотен Астон Мартин се отдалечи от крепостта дьо Валоа. Зад волана седеше Алоишъз Найт. Вътре бяха и Шейн Скофийлд, Майка и Руфъс.
Астон-мартинът зави по пътя, който водеше нагоре към самолетната писта на замъка. Там след кратка престрелка четиримата откраднаха хеликоптер на „Аксън“ и излетяха към изгряващото слънце.
През следващите шест месеца по света се случиха странни инциденти.
Само седмица по-късно обявиха, че в един от външните хангари на въздушното шоу „Аеростадия Италия“ в Милано имало взлом и бил откраднат самолет.
След разочароващото отсъствие на прословутите американски ракетни самолети Х–15 авиошоуто едва ли се нуждаеше от такава реклама.
Свидетели твърдяха, че самолетът бил аеродинамичен черен изтребител, който — така казваха — излетял вертикално. Макар това описание да съответстваше на експерименталния руски Су–37, представителите на авиошоуто и италианските военновъздушни сили побързаха да отбележат, че такъв самолет не фигурира в програмата.
За кратък период умряха представители на някои от най-богатите фамилии в света.
Рандолф Лох изчезна по време на сафари в Южна Африка. Така и не откриха цялата му частна ловна група.
През март гръцкият корабен магнат Корнелиус Копасус получи фатален инфаркт в съня си.
Артур Квант беше открит мъртъв с любовницата си в басейна на хижата си в Аспен.
Уорън Баркшир бе убит в усамотеното си провинциално имение.
Фармацевтичният магнат Дж. Д. Кеърнтън беше блъснат и убит от камион пред сградата на компанията си в Ню Йорк. Така и не откриха шофьора на камиона.
Империите им бяха оглавени от техните наследници.
Земното кълбо продължаваше да се върти.
Единствената връзка между смъртта на всички бе направена в поверителна докладна записка до президента на Съединените щати.
Тя гласеше просто: „господин президент, великолепната дванайсеторка вече не съществува“.
Взетият под наем фолксваген обикаляше очарователния калдъръмен площад на испанския остров Майорка, прочутото разкошно убежище на богатите.
— Е, къде отиваме? — попита Руфъс.
— На среща с човека, който ни нае да защитаваме капитан Скофийлд — отвърна Найт.
После паркира пред едно кафене.
Човекът, който ги беше наел, вече ги очакваше.
Седеше на една от масите на тротоара и пушеше. Очите й бяха скрити зад огледални очила на Диор.
Дамата имаше изключително изискан вид — петдесетинагодишна, тъмнокоса, с високи скули, порцеланова кожа, с едновременно фина и самоуверена поза.
Казваше се Лилиан Матенкор.
Милиардерката, която притежаваше козметичната империя „Матенкор“.
Най-богатата жена на света.
— Та това е моят рицар в блестящата си броня — каза тя, когато двамата се приближиха до масата й. — Алоишъз, скъпи. Заповядай, седни.
По време на чая Матенкор топло се усмихна.
— О, Алоишъз, справи се отлично. И ще бъдеш щедро възнаграден.
— Защо? — попита Найт. — Защо не искахте да го убият?
— О, мой смели млади рицарю — отвърна Лилиан Матенкор. — Не е ли очевидно?
Найт беше мислил за това.
— Великолепната дванайсеторка искаше да разпали нова Студена война. А Джонатан Килиън искаше световна анархия. Но вашето богатство се основава тъкмо на обратното. Вие искате хората да се чувстват сигурни, да са щастливи консуматори. Вашето богатство зависи от запазването на световния мир и благоденствие. Освен това колко хора купуват грим по време на война? Войната щеше да ви съсипе.
Матенкор махна с ръка.
— Скъпо мое момче, винаги ли си толкова циничен? Естествено това, което казваш, е абсолютно вярно. Но е съвсем малка част от основанията ми.
— Тогава защо?
Тя се усмихна. После гласът й стана ледено сериозен.
— Алоишъз. Въпреки че съм по-богата от повечето от тях, въпреки че баща ми някога беше член на тяхното клубче, Рандолф Лох и неговите приятели упорито отказваха да ме приемат в своя Съвет поради единствената причина, че съм жена.
— С две думи, след като години наред търпях инсинуациите и сексуалните им намеци, просто ми писна — продължи тя. — Затова, когато научих за организирания от тях лов на хора от източниците си във френското правителство, реших, че моментът е подходящ да им дам урок. Реших
Тя го изгледа.
— И най-добрият начин да го направя беше да им отнема най-желаното — техния безценен план. Щом искаха смъртта на някои хора, аз щях да ги защитя. Щом искаха да унищожат съществуващия световен ред, аз щях да го запазя… Бях чувала за капитан Скофийлд. Неговата репутация е широко известна. Също като теб, той е извънредно издръжлив младеж. Ако някой беше в състояние да разгроми Великолепната дванайсеторка, това беше той — с твоя помощ. Затова те пратих да го закриляш.
Лилиан Матенкор вирна нос и вдиша свежия средиземноморски въздух — признак, че срещата е приключила.
— А сега бягай, мой храбри войнико. Бягай. Ти си свърши работата, при това добре. До довечера парите ти ще са прехвърлени на твоя сметка. Всичките сто и трийсет милиона и двеста хиляди долара, равностойността на седем глави, струва ми се.
Тя се изправи, сложи си шапката, излезе от кафенето и се запъти към чисто новия си мерцедес бенц, паркиран от отсрещната страна на площада.
Вече бе в колата и се канеше да запали, когато Найт видя тъмната фигура, застанала на една недалечна уличка.
