Бяха с оранжеви пръстени.
Гнездата на шестте микровълнови излъчвателя в преддверието може да издържаха на обикновени куршуми. Но не и на газовите куршуми на Найт.
Уексли беше принуден да отговори на огъня на Черния рицар и след секунди неговите патрони също свършиха. За нещастие, и Найт бе останал без боеприпаси.
Скофийлд се хвърли напред.
Влетя в кабинета и удари Уексли по вече счупения му нос.
Уексли изрева от болка.
Двамата се вкопчиха един в друг. Жесток ръкопашен двубой. Южноафрикански командос срещу американски морски пехотинец.
Ала сред мъглата от удари и блокове мосю Делакроа пристъпи напред, от маншета на десния му ръкав се появи лъскав нож и той замахна към Скофийлд.
Острието беше на два сантиметра от гърба на американеца, когато нечия невероятно силна ръка стисна китката на швейцарския банкер. Ръката на Алоишъз Найт.
— Виж, това просто не е честно — каза Найт миг преди да бъде намушкан дълбоко в бедрото от втори нож, изскочил от другия маншет на Делакроа.
Швейцарецът мълниеносно размаха ръце и принуди окуцелия Найт да заотстъпва.
Черния рицар никога не бе виждал толкова остри ножове. Върхът на единия одраска лицето му и остави кървава резка на бузата му.
Предишният елегантен мосю Делакроа се беше превърнал в опитен воин, проявяващ изненадващо умение за бой с нож, което можеше да се свърже само с…
— Швейцарската гвардия, нали, Делакроа? — попита Найт. — Никога не си го споменавал. Върхът. Направо супер.
— В моята работа човек трябва да може да се защитава — изсумтя швейцарецът.
Скофийлд и Уексли си разменяха удари до вратата.
Уексли бе по-едър и силен от Скофийлд. И по-ловък.
Скофийлд обаче беше по-бърз. Вече станалите му прословути рефлекси му помагаха да избягва опасните удари на противника си.
Но след тежкото последно денонощие, падането с Х–15 и пътуването като пленник до Франция силите му бяха на изчерпване.
Затова не прецени един от ударите си.
Уексли го наказа за грешката — със съкрушително кроше в носа, което можеше да убие всеки друг — и Скофийлд залитна, ала докато падаше, успя безмилостно да удари бившия южноафрикански майор по адамовата ябълка.
Двамата едновременно се строполиха — Уексли се просна на прага, а Скофийлд се опря на касата до него.
Южноафриканецът с пъшкане се изправи на колене и извади от кубинката си ловджийски нож.
— Късно, гадино — изсумтя Скофийлд.
Най-странното бе, че не държеше оръжие. Защото имаше нещо по-добро. Дистанционното управление на Килиън.
— Това е за Маккейб и Фарел — каза той и натисна един от бутоните.
Стоманената врата мълниеносно се стовари върху главата на Уексли като пневматичен чук, натисна я към каменния под и там — прас! — я спука като голям, пълен с боя балон.
След като се справи с южноафриканеца, Скофийлд се обърна към човека, който всъщност му трябваше.
Видя го да стои зад бюрото.
Джонатан Килиън.
Найт, който все още се биеше с Делакроа, видя Скофийлд да се приближава към Килиън до бюрото.
Не че Черния рицар се безпокоеше за милиардера. Нищо подобно. Безпокоеше се за онова, което се готвеше да направи Скофийлд.
Ала не можеше да се отскубне от Делакроа…
Скофийлд спря пред Килиън.
Контрастът не можеше да е по-очевиден. Морският пехотинец: целият в мръсотия и кал, окървавен, пребит и изтощен. Килиън: чистичък и спретнат, с идеално изгладени дрехи.
Навън продължаваше да бушува гръмотевична буря. Мълнии разцепваха небето. Дъждът плискаше през счупения прозорец.
Скофийлд безизразно се вторачи в Килиън.
След като обаче не каза нищо, милиардерът се подсмихна.
— Е, капитан Скофийлд? Какви са намеренията ви? Да ме убиете ли? Аз съм беззащитен цивилен гражданин. Не притежавам военни умения. И не съм въоръжен. — Килиън присви очи. — Но пък и не мисля, че можете да ме убиете. Защото, ако сега хладнокръвно ме очистите, това ще е моята окончателна победа и навярно най-големият ми успех. Така само ще докажете едно нещо:
Изражението на Скофийлд изобщо не се промени.
Целият му вид бе неестествено неподвижен.
Когато най-после проговори, гласът му звучеше глухо и заплашително.
— Веднъж ми казахте, че западняците не разбирали пилотите камикадзе — бавно започна той. — Защото пилотите-камикадзе не се сражавали честно. Че за пилота-камикадзе битката няма значение, защото иска да спечели много по-важна война: психологическа война, която губи човекът, умиращ в състояние на ужас и страх, човекът, умиращ
Килиън се намръщи.
Скофийлд дори не мигаше. На лицето му се изписа абсолютно фаталистична, нихилистична усмивка.
После грубо сграбчи Килиън за шията, доближи милиардера към лицето си и изръмжа:
— Ти не си емоционално готов да умреш, Килиън. Но аз съм. Което значи, че печеля аз.
— Господи Боже, не… — заекна милиардерът, разбрал какво ще се случи. — Не!!!
Без да обръща внимание на писъците му, Шейн Скофийлд го повлече към разбития френски прозорец, изтика го в бурята и двамата — герой и злодей — заедно паднаха в сто и двайсет метровата пропаст, на дъното на която стърчаха зловещо назъбени скали.
Точно в момента, в който Скофийлд притегли Килиън към лицето си, Алоишъз Найт най-после се справи с Делакроа.
Рязко отстъпване наляво накара швейцареца да забие единия си нож дълбоко в дървената ламперия на кабинета — и позволи на Найт да откачи от якето си горелката, да я навре в устата на банкера и да я натисне.
Синият пламък излезе от тила на Делакроа — проби черепа му и прати парчета горящ мозък във всички посоки. Швейцарският банкер мигновено се свлече мъртъв с овъглена дупка в главата.
Найт се измъкна изпод падналия Делакроа тъкмо навреме, за да види, че Шейн Скофийлд изтиква в бурята крещящия Килиън и скача с него.
Скофийлд падаше в дъжда заедно с Джонатан Килиън.
Скалният склон се носеше покрай тях. Точно под себе си капитанът виждаше плисканите от вълните на
