гилотината.
Двама от хората на Брандайс изблъскаха Скофийлд до гилотината и нагласиха главата му на дръвника. Ръцете му останаха завързани на гърба.
— Не! — разнесе се властен глас от отсрещния край на Ямата. Всички се обърнаха.
Джонатан Килиън се появи на балкона, придружен от Седрик Уексли и десетима наемници, плюс мосю Делакроа.
— Обърнете го с лицето нагоре! — заповяда милиардерът. — Искам капитан Скофийлд да види падащия нож.
Мъжете от Делта се подчиниха. Петметровите насочващи релси на дървената гилотина се издигаха към каменния таван. В горния им край Скофийлд видя лъскавия нож, увиснал високо над него.
— Капитане — каза Килиън. — Вашата храброст и дързост спасиха съществуващия световен ред. Спасиха живота на милиони хора, които никога няма да узнаят името ви. Вие сте герой в истинския смисъл на думата. Но победата ви в най-добрия случай е временна. Защото аз ще остана жив — ще продължа да управлявам — и все някога моето време ще дойде. На вас, от друга страна, ви предстои да откриете какво всъщност става с героите. Господин Нунън. Пуснете ножа и после застреляйте защитниците на капитан Скофийлд в главата…
— Килиън! — извика Скофийлд.
Всички се вцепениха.
Гласът на морския пехотинец бе спокоен, студен.
— Ще дойда. Чакай ме.
Килиън се усмихна.
— Не и в този живот, капитане. Спуснете ножа.
Плъха се приближи до гилотината, стисна лоста и погледна надолу към Скофийлд.
В същото време Уейд Брандайс насочи четирийсет и пет калибровия си колт към главата на Найт.
— Ще се видим в ада, Плашило — изсумтя рижият.
После дръпна лоста и освободи ножа.
Ножът полетя надолу по насочващите релси.
Скофийлд не можеше да направи нищо, освен да наблюдава приближаването му към лицето си.
Той затвори очи и зачака края.
Храс!
Ала краят не настъпи.
Скофийлд не усети нищо.
Отвори очи…
… и видя, че скосеният нож на гилотината е спрял на трийсет сантиметра от шията му, блокиран от петолъч шурикен, забит във вертикалната дървена насочваща релса.
Шурикенът още вибрираше от полета си във въздуха.
Алоишъз Найт също бе спасен само миг след забиването на шурикена в гилотината — куршум улучи ръката на Уейд Брандайс и го накара да изпусне пистолета си във водата. От раната на дланта му шурна кръв.
Скофийлд обърна глава… и видя от водите на Ямата да изплува неочаквано, но добре дошло привидение.
Имаше страховит вид — воин в сива бойна униформа и с акваланг, въоръжен с шурикени и огнестрелно оръжие. Адски много огнестрелно оръжие.
Ако смъртта съществува, тя се бои от един-единствен човек.
От Майка.
Майка избухна от водата, като стреляше с по един МП–7 в двете ръце. Двама от петимата командоси от Делта незабавно паднаха, улучени в гърдите.
После нещата започнаха да се случват едновременно навсякъде.
Появата на Майка привлече вниманието и Найт и Руфъс получиха възможност да изритат похитителите си. Двамата едновременно прескочиха меките си белезници като въже и протегнаха китки напред.
Майка нямаше нужда от инструкции.
Два изстрела — и меките белезници бяха история. Найт и Руфъс бяха свободни.
Седрик Уексли светкавично хвърли десетчленния си отряд в действие: прати четирима направо от балкона в Ямата, а на другите шестима нареди да излязат през задната врата.
Самият той извади автомата си и двамата с Джонатан Килиън напуснаха балкона.
Найт вдигна автомата на един от убитите командоси от Делта и откри огън по четиримата, които бяха скочили от балкона.
До него все още невъоръженият Руфъс замахна и уби трети командос от Делта със съкрушителен удар с длан по носа.
— Руфъс! — извика Найт. — Освободи Скофийлд от гилотината!
Пилотът се втурна към подиума.
Червенокосият Нунън се пазеше от куршумите недалеч от все още окования Скофийлд.
Когато в престрелката настъпи кратко затишие, той посегна към шурикена, задържащ ножа на гилотината над главата на морския пехотинец. Ако успееше да измъкне петолъчната метателна звезда, ножът щеше да падне и да обезглави Скофийлд.
Нунън стисна шурикена…
… и в същия момент Руфъс с мощен замах го запрати във въздуха.
Рижият се пльосна по корем на ръба на каменния подиум точно пред муцуната на една от тигровите акули и мигновено се отдръпна и скочи.
Руфъс обаче приклекна до Скофийлд и прикриван от стрелящия с автомата си Найт, освободи капитана от гилотината.
Един изстрел на Найт разсече меките белезници на морския пехотинец, но изведнъж, кой знае защо, Руфъс събори Скофийлд и го покри с тялото си.
След миг гърбът на исполина беше обсипан с дъжд от куршуми.
Той изрева. Тялото му се разтърсваше при всяко попадение.
Стреляше Уейд Брандайс — застанал наблизо на един от каменните острови и притиснал към себе си окървавената си дясна ръка, стреляше с лявата с автомат „Колт“.
— Не! — изкрещя Алоишъз Найт.
Той насочи оръжието си към Брандайс — ала пълнителят на автомата му вече беше празен, затова Найт се хвърли върху хлъзгавия подиум, плъзна се по гърди, блъсна се в краката на майора от Делта, повали го и двамата заедно се строполиха във водата.
Скофийлд се обърна и видя, че Нунън тича към стоманената врата в стената на Ямата.
Рижият в движение извади от сакото си дистанционно управление и натисна един от бутоните.
Дебелата врата се вдигна и Нунън се хвърли към изхода.
— По дяволите! — изруга Скофийлд и хукна след него. — Майко!
Майка стоеше на един недалечен подиум и стреляше по двамата останали командоси от Делта с пистолет.
Чу вика на Скофийлд, мигновено се обърна и обстреля бягащия Нунън. Не го улучи, но куршумите й му отрязоха пътя и го принудиха да се скрие зад един каменен блок.
Ала Майка нямаше възможност да види дали това наистина е помогнало на Скофийлд, защото
