Ала в Канала след тях се стрелнаха две американски ракети „Финикс“, които, кой знае как, се бяха озовали под крилете на африкански изтребител.
Малкият Х–15 се носеше над водния път.
Двата финикса го настигаха.
Двама пилоти-камикадзе се спуснаха надолу — като ножица от двете страни на Скофийлд, — но Руфъс завъртя ракетния самолет странично и изтребителите се разминаха с него на сантиметри, разбиха се в бреговете на Канала и избухнаха сред гейзери от пясък и огън.
В същия момент двата финикса се изравниха с опашката на Х–15 и Скофийлд видя нещо поразително: можеше да
Х-АИМ–54А — РАКЕТНИ СИСТЕМИ „ХЮЗ“
— Руфъс! — извика той.
— Знам! — отвърна пилотът.
— Моля те, направи нещо!
— Тъкмо се канех!
И изведнъж Руфъс зави надясно, нагоре по брега на Канала, описа широк кръг и се насочи обратно към Средиземно море.
Двете ракети ги последваха, описвайки идентични полукръгове, неповлияни от невероятното ускорение.
Тъй като повечето самолети от африканската армада охраняваха египетското крайбрежие, тук бяха останали само шест изтребителя.
Те видяха американския Х–15 да обръща към тях и решиха, че са извадили късмет.
Грешаха.
Описалият кръг Х–15 се стрелна между тях като куршум сред дървета и профуча между два африкански мига, от чиито криле го деляха само три метра…
… като остави миговете на пътя на двата финикса.
Бум-бум!
Миговете избухнаха, а Х–15 продължи широкия си кръг и се върна в Канала.
Кръгът обаче — с диаметър поне двеста километра — позволи на един от африканските самолети да прибегне до последното си отчаяно средство: една-единствена открадната американска АИМ–120, най- добрата ракета въздух — въздух на света.
Тя се понесе след малкия Х–15, настигайки го като гладен ястреб.
— Не мога да се отърва от нея! — извика Руфъс.
— Колко ще ни преследва? — попита Скофийлд. — Няма ли прекъсвач, в случай че гонитбата се проточи?
— Не! Това им е хубавото на тия ракети! Просто те преследват докрай! Изтощават те и после те убиват.
— Е, досега обаче не са преследвали такъв самолет! Продължавай! Пълен напред! Може би ще успеем да й избягаме…
Прекъсна го Скот Моузли.
Разнеслият се в слушалката на Скофийлд глас звучеше смаяно.
— Хм, капитан Скофийлд, имам много лоша новина.
— Каква?
— Нашите шпионски сателити току-що засякоха интерконтинентална балистична ракета, изстреляна от Южен Йемен. Особеностите й показват, че е Йерихон две бе, насочена на север към Мека. Килиън знае, че идвате, господин капитан. И е изстрелял ракетата по-рано.
— О, не! — вперил поглед в небето, извика Скофийлд. — Не е честно! Не е честно, мама му стара!
После погледна оръжията, закачени на якето му, оръжия, с които беше възнамерявал да щурмува ракетната база в Йемен. Вече бяха безполезни.
Вдигна изключващото устройство СинкЛок-VII и само поклати глава…
После се вцепени.
Вторачен в СинкЛок.
— Следите ли ракетния сигнал, господин Моузли?
— Естествено.
— Препратете ми го.
— Готово.
След миг самолетният компютър изпиука и на екрана се появи карта, подобна на онази, която вече беше видял. Ракетата „Хамелеон“ бе обозначена със стрелка, насочваща се на север към Мека.
Скофийлд въведе собствения си транспондерен сигнал в компютъра и на дисплея се появи втора стрелка, движеща се на юг:
Скофийлд погледна данните на екрана: сигнали, скорост, височина.
Нямаше нужда да изчислява.
Картината казваше всичко.
Двата въздушни обекта се приближаваха към Мека: неговият Х–15 и ракетата „Хамелеон“, обозначена от сателитната автоматична система за разпознаване като интерконтинентална балистична ракета Йерихон–2Б.
Двата въздушни обекта се движеха с почти еднаква скорост и се намираха приблизително на еднакво разстояние от Мека.
— Руфъс — безизразно каза Скофийлд.
— Да?
— Вече не летим за Йемен.
— Досетих се — примирено отвърна пилотът. — Закъде летим сега?
Но капитанът натискаше клавишите на компютъра и бързо изчисляваше. Щеше да е абсолютно невероятно, ако успееше.
С Руфъс все още се намираха на около хиляда километра от Мека. ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 8:30.
Той изчисли данните за ракетата.
Тя бе малко по-далеч:
ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 9:01… 9:00… 8:59…
„Чудесно — помисли си Скофийлд. — Тези трийсет секунди ще ни трябват, за да прелетим над Мека и да обърнем…“
Това накара очите му да заблестят. Той погледна закаченото на гърдите му устройство СинкЛок и го хвана с две ръце.
— Осемнайсет метра — прошепна Скофийлд.
После каза:
— Ей, Руфъс, някога гонил ли си ракета?
ВРЕМЕ ДО ЦЕЛТА: 6:00… 5:59… 5:58…
Малкият Х–15 на Скофийлд се носеше в мрачното небе със скоростта на куршум — все още преследван от ракетата АИМ–120.
— Искаш да се движа
— Точно така. Все още можем да обезвредим интерконтиненталната балистична ракета. Просто трябва да сме на осемнайсет метра от нея.
— Да, но в
