Полковникът ги поведе към самолетите.
— Получихме и няколко радарни снимки от Националната разузнавателна служба. Очертава се проблем.
Той им показа портативен екран, голям колкото папка.
На него се виждаха две инфрачервени снимки на Югоизточното Средиземноморие, Суецкия канал и Червено море. Едната в по-далечен, другата в по-близък план.
На първото изображение имаше голям облак от червени точки, сякаш кръжащи над Суецкия канал:
Образът на втората ставаше по-ясен.
„Облакът“ се състоеше от
— Какви са тия точки, по дяволите? — бавно попита Руфъс.
Нямаше нужда полковникът да му отговаря, защото Скофийлд вече знаеше.
— Това са самолети — отвърна той. — Изтребители от поне пет африкански държави. Французите са засекли събирането им, но не са знаели защо се събират. Вече знам. Те са от пет африкански страни, които искат промяна в световния ред. Страни, които не желаят ние да попречим на последната ракета да удари Мека. Това е последната предпазна мярка на Килиън. Въздушна армада, охраняваща последната ракета.
Бомбардировачът Б–52 с рев се понесе по пистата. Двата Х–15 висяха под разперените му криле.
Той излетя и бързо се издигна в небето.
Скофийлд и Руфъс седяха в двуместната кабина на десния Х–15. На брадатия исполин му бе тясно, но се справяше. Найт беше в другия самолет с един пилот от НАСА.
Скофийлд беше закачил изключващото устройство СинкЛок на якето си — до оръжията. Планът имаше минимални шансове за успех — тъй като никой друг на света не можеше да обезвреди насочената към Мека ракета „Хамелеон“, той щеше да отиде в йеменския двойник на Краск–8, придружаван единствено от Найт.
Очакваха да срещнат съпротива, навярно африкански командоси, затова Скофийлд бе поискал от Аден да пратят отряд морски пехотинци, който да го чака там. Друг въпрос обаче беше дали щяха да пристигнат навреме.
Скот Моузли се обади от Лондон.
— Мисля, че намерих онова, което търсехте, капитане — каза той. — „Атлантик Шипинг Корпорейшън“ притежава две хиляди акра земя в йеменската пустиня на около триста и двайсет километра югозападно от Аден, точно при брега на Червено море. Там има останки от стара съветска база за ремонт на подводници. Нашите сателитни снимки са от осемдесетте години, но прилича на голям склад, заобиколен от няколко сгради…
— Това е — прекъсна го Скофийлд. — Пратете ми координатите.
Моузли му ги прати.
Капитанът ги въведе в самолетния компютър.
Разстояние до Южен Йемен: 5602 километра.
Време при скорост 7000 км/ч: 48 минути.
Време до изстрелването на ИКБР срещу Мека: 1 час.
Трябваше да побързат.
— Готов ли си, Руфъс? — попита той.
— Да, готин — отвърна гигантът.
Когато бомбардировачът достигна нужната височина, пилотът му се обади по радиостанцията:
— Х–15, току-що ни съобщиха от нашия кораб „Нимиц“ в Средиземно море. Това е единственият самолетоносач в района на вашия боен маршрут. Ще ви пратят всичките си самолети, за да ви ескортират: Ф–14, Ф/А–18, даже пет праулъри. Трябва да сте много важна личност, капитан Скофийлд. Пригответе се за проверка на системите. Изстрелване след една минута…
Когато пилотът се изключи, в слушалките на Скофийлд и Руфъс се разнесе гласът на Найт. Говореше тихо и равномерно.
— Ей, Руф. Успех, приятел. Не забравяй, ти си най-добрият.
— Ясно, шефе. Благодаря.
— Скофийлд?
— Да?
— Да върнеш моя приятел жив.
— Ще опитам — меко отговори морският пехотинец.
Пилотът на бомбардировача пак се обади:
— Проверката на системите е завършена. Готови сме за изстрелване. Господа, пригответе се. По мой сигнал на пет, четири…
Скофийлд впери поглед напред и дълбоко си пое дъх.
— Три…
Руфъс здраво стисна щурвала.
— Две…
От своя самолет Найт погледна към Скофийлд и Руфъс под другото крило.
— Едно… старт.
Двата Х–15 се отделиха от крилете на бомбардировача, увиснаха за миг и…
— Паля двигателите! — каза Руфъс.
От опашния конус на самолета блъвна огнен език, дълъг цели трийсет метра.
Скофийлд бе залепен към седалката от сила, каквато никога не си беше представял.
Х–15 се стрелна в небето, като буквално разкъса тъканта му и остави след себе си само екот, който се чуваше над цялото Средиземно море.
Двата Х–15 се насочиха на югозапад към Суецкия канал, Червено море и малката порутена база в Йемен, от която скоро щеше да бъде изстреляна ракета „Хамелеон“, ракета, която щеше да разруши съществуващия световен ред.
На пътя им бе най-голямата въздушна армада в историята.
Само след двайсет минути полет Руфъс я видя и ахна:
— Боже мой…
Висяха в оранжевото вечерно небе като рояк насекоми: ескадрила африкански изтребители.
Представляваха невероятна гледка — истинска стена от движещи се точки, пръснати над египетското крайбрежие и охраняващи въздушното пространство над Суецкия канал.
Сто и петдесет бойни самолета.
Въздушната армада се състоеше от всевъзможни изтребители.
Стари самолети, нови самолети, червени самолети, сини самолети — всичко, способно да носи ракети — пъстра сбирщина от някога първокласни изтребители, продадени от държави от Първия свят след изтичане на годността им.
Су–17, Сухой — построен през 1966 година и отдавна свален от въоръжение от руснаците.
МиГ–25 — заменен през 80-те години на XX век от по-модерни варианти, но все още сравним само с най-добрите американски самолети.
„Мираж“ В/50 — една от най-търсените френски военни експортни стоки, която французите продаваха на всички: на Либия, на Заир и на Ирак.
Имаше дори няколко чешки албатроса Л–59, фаворити сред африканските държави.
От гледна точка на възможностите си, всички тези изтребители бяха отстъпили пред по-модерни
