— Искаш да кажеш, че Килиън е мамел богатите си приятелчета от Великолепната дванайсеторка, така ли? — попита Руфъс.
— Точно така — потвърди Скофийлд.
Но после си спомни думите на Килиън от крепостта дьо Валоа: „Въпреки че мнозина още не го знаят, бъдещето на света е в Африка“.
— Бъдещето на света е в Африка — повтори той. — На всеки от корабите имаше африкански охранителни отряди. Еритрейци. Нигерийци. Мамка му.
Капитанът отвори един от другите документи в навигатора:
Предлага се следният маршрут: Асмара (01/08), Луанда (01/08), Абуджа (05/08), Нджамена (07/08) и Тобрук (09/08).
01/08 — Асмара (посолство)
03/08 — Луанда (престой при М. Лох, племенник на Р)
Това бе маршрутът на Килиън по време на миналогодишното му посещение в Африка.
Килиън не беше откривал фабрики — той бе изковавал съюзи с петте ключови африкански страни.
„Но защо?“
— Какво ще се случи, ако великите световни сили изпаднат в анархистична война? — замислено каза Скофийлд. — Какво ще се случи в целия свят?
— Ще започнат да се уреждат стари сметки, разбира се — отвърна Найт. — Отново ще пламнат етнически войни. Сърбите ще се нахвърлят върху хърватите, руснаците ще изтребят чеченците, да не споменавам ония, дето искат да се справят с кюрдите. После ще има опортюнисти като японците по време на Втората световна война. Страни, използващи възможността да заграбят ресурси или земи: Ирак пак ще превземе Кувейт. Индонезия ще си върне Източен Тимор.
— Ами Африка? — попита Скофийлд. — Имам предвид плановия документ Кю триста и девет на Съвета за национална сигурност.
— Леле! — каза Найт.
Морският пехотинец си спомни документа дума по дума: „В случай на конфликт между глобални сили е много вероятно измъчваното от бедност население на Африка, Близкия изток, Средна Азия и Централна Америка, което е много по-голямо от населението на Запада, да залее западните граници и да овладее западните градски центрове.“
„Господи“ — помисли си Скофийлд.
Това щеше да доведе до анархистична световна война.
И ако Килиън предупредеше няколко ключови африкански страни…
„Не, не е възможно — възрази вътрешният му глас. — Поради простата причина, че планът на Килиън просто не изглежда достатъчно мащабен.“
Той не гарантираше тотална световна анархия.
И тогава Скофийлд видя последната точка от списъка на ракетите — точка, която изобщо не присъстваше в списъка на Книга, точка, отнасяща се за ракета, която трябваше да бъде изстреляна близо два часа след всички други.
Той я отвори на екрана:
| Арбела | Йерихон–2Б | У–88 | 04402.25 | 04145.10 | 14:00 |
| 1650.50 | 2130.00 |
„Двойник на Йерихон–2Б“ — помисли си Скофийлд. Йерихон бяха балистични ракети с голям радиус на действие, произвеждани в Израел. И тази имаше американска ядрена бойна глава У–88.
Ами целта?
С помощта на картата на Книга II Скофийлд определи координатите на целта.
Показалецът му спря върху картата… и кръвта му се вледени.
— Бог да ни е на помощ — ахна той, когато видя целта.
Последната ракета-двойник — привидно израелска по произход, с американска ядрена бойна глава — беше насочена към цел в Саудитска Арабия.
Към свещения град Мека.
В кабината се възцари тишина.
Самата идея беше прекалено мащабна, прекалено изумителна. Израелска ракета, снабдена с американска бойна глава, да удари най-святото за мюсюлманите място на планетата в един от най-светите за мюсюлманите дни от годината.
След 11 септември не можеше да има по-предизвикателен акт.
Това щеше да предизвика глобален хаос — никой американски гражданин, посолство и фирма нямаше да са в безопасност. Разярени мюсюлмани във всеки град във всяка страна щяха да търсят отмъщение.
Щеше да избухне световна мюсюлманско-американска война. Първият наистина глобален сблъсък между религия и държава.
— Господи, двайсет и шести октомври, цял ден ми е било под носа! — изпъшка Скофийлд. — Първият ден на рамазана. А аз изобщо не се замислих за значението на тази дата.
— А откъде ще я изстрелят? — попита Найт.
Капитанът бързо определи местонахождението на последната ракета „Хамелеон“… и се намръщи.
— Това не е кораб — каза той. — Мястото е
— В Йемен ли? — обади се Руфъс.
— На юг граничи със Саудитска Арабия. Съвсем близо е до Мека — отбеляза Найт.
— Йемен… — максимално съсредоточен, промълви Скофийлд. — Йемен…
По някое време през деня му бяха споменали нещо за Йемен, беше слушал за нещо е Йемен…
Спомни си.
— В Йемен има двойник на Краск Осем — каза той.
Бе го чул още в самото начало по време на подготовката за операцията в Краск–8. През Студената война Съветите построили идентични ракетни площадки в държави като Судан, Сирия, Куба и Йемен.
Мислите му препускаха.
— По дяволите! — изруга той. — Руфъс, вземи курс на югоизток. Колкото може по-бързо.
Пилотът се поколеба.
— Без да се обиждаш, капитане, обаче даже да летим с пълна скорост, няма да стигнем до Йемен за два часа. Дотам са шест хиляди километра, което е най-малко четиричасов полет. Освен това горивото ще свърши още преди да стигнем до Алпите.
— Не се безпокой за това — отвърна Скофийлд. — Мога да уредя да заредим в движение. И няма да ходим чак до Йемен с
