път им бе предложен троен избор… но на никоя от трите възможни плочи нямаше надписи.
Лили бързо преведе надписа върху перваза: „Каква е посоката на смъртта…“
— На запад — помогна им Магьосника. — Това е посоката на залязващото слънце. Древните египтяни са смятали, че слънцето се ражда всяка сутрин на изток и умира всяка вечер на запад. Именно заради това погребвали мъртъвците на западния бряг на Нил. Отговорът е „запад“.
Джак скочи на плочата западно от него.
Тя устоя и той изтича нагоре по стъпалата към следващата кула. Морския рейнджър го следваше.
И изведнъж се разнесоха викове и двамата чуха гласа на Вълка:
— Окей, Нож и Меч. Давайте!
Джак надникна иззад ъгъла на сградата… и видя, че хората от ГЕСГ се катерят по стъпалата на зикурата. Изглеждаха като мравки на фона на чудовищната сграда.
„По дяволите, не може да бъде!“, помисли Джак.
Но фактът бе неоспорим: хората на Вълка бяха стигнали до зикурата преди него и сега се изкачваха по стълбата към тавана.
Вълка, Рапирата и Алби бяха на стъпалата на зикурата заедно с основната група командоси. Двама души затичаха нагоре по стълбището: единият от бялата раса и с униформа на командос от Делта Форс. Другият изглеждаше азиатец и бе с бойната униформа на морски пехотинец.
Ножа.
Предателят.
И макар да изоставаше в съревнованието кой да стигне пръв, Джак продължи напред.
„Никога не спирай — каза си. — Никога не се отказвай“.
Тичаше по мостовете.
Меча и Ножа се качваха по стълбата.
Джак скочи още няколко пъти по плочите гатанки, подпомогнат от Магьосника и Лили. Хората на Вълка стреляха по него, но не успяха да го улучат.
Меча и Ножа стигнаха горната площадка на стълбата и започнаха да се прехвърлят увиснали на ръце, държаха се за скобите в тавана.
Маршрутът на Джак го водеше по широка дъга, минаваща от северната страна, която се доближаваше до увисналата пирамида. Едва сега Джак видя, че тук наистина има пропаст — бе точно под огромната бронзова пирамида.
Стигна до една кула в самия край на града, на ръба на пропастта — всъщност северната стена на кулата бе почти изравнена с вертикалната й стена, — и най-сетне съвсем ясно видя самата пирамида.
Двамата бойци на ГЕСГ продължаваха да се прехвърлят на ръце по тавана — хващаха се за монтираните там скоби. Увиснали над бездънната пропаст, те бавно се приближаваха към пирамидата.
И в този миг Джак осъзна ужасната реалност.
Беше прекалено далече.
Беше закъснял твърде много.
Не можеше да стигне навреме… просто нямаше начин да стигне до зикурата, да мине някак през хората на Вълка, да изкачи стълбата, да се прехвърли по тавана и да попречи на Ножа да направи онова, което той несъмнено след малко щеше да опита.
Двамата мъже стигнаха до върха на висящата пирамида. Джак гледаше като хипнотизиран как Меча прехвърля въже през последната гривна, увисва на него и с вече свободните си ръце бръква в раницата на гърдите си и изважда…
… втория Стълб.
Пречистен и готов за поставяне.
Вълка също гледаше в захлас, очите му блестяха от радост. До него стояха Рапирата и Алби; и шаманът на неета също, охраняван от двама войници.
В съзнанието на Вълка се преплитаха различни възможности.
Наградата щеше да е негова: топлината. Според главния му научен изследовател, професора от Масачузетския технологически институт Феликс Бонавентура, ставаше дума за топлина, генерирана от вечен двигател. Енергия без гориво. Неограничена енергия, захранваща електропреносните мрежи, самолетите и колите, но без да изисква въглища, петрол или друг вид гориво. Саудитската хватка върху Америка щеше да отслабне… не, целият Близък изток щеше да се превърне в регион без никакво значение.
И точно в този вълшебен момент на сладки мечти се случи най-неочакваното.
Пред ужасения поглед на Вълка, там, под върха на обърнатата пирамида, докато Меча подготвяше втория Стълб за поставяне, Ножа извади кама „Кей-бар“, преряза гърлото на Меча и взе Стълба.
От гърлото на Меча рукна кръв и се застича в пропастта като зловещ водопад.
След което Ножа абсолютно спокойно преряза въжето, на което висеше Меча, и командосът от Делта Форс полетя в мрака и изчезна.
Джак също видя това хладнокръвно убийство и прошепна:
— О, боже…
Сега Ножа висеше на своето въже и държеше Стълба в едната си ръка. Вдигна го, та Вълка да го види, и извика:
— Добре дошъл в края на света! Свят, който се наслаждаваше на унижението на моя народ! А сега свят… който ще престане да съществува. Япония никога няма да бъде победена!
— Нож! Недей! — изрева Вълка.
Но Ножа се озъби и отвърна:
— Ти си алчен! Искаш земна власт… Но няма по-голяма власт на тази планета от възможността да я унищожиш! Стани сега свидетел на тази власт и знай, че в крайна сметка ние спечелихме войната!
Протегна ръка, готов да пусне Стълба в пропастта, и изкрещя:
— Ще се видим в Ада!
И с тези последни изпълнени с омраза думи Ножа пусна пречистения Стълб в бездната.
Но в мига, в който Ножа отвори ръката си, някой го блъсна… някой, увиснал на някакво въже.
Беше Джак, на въжето на магхука на Астро — беше се люшнал в шейсетметрова дъга.
Понеже нямаше избор той изстреля главата на магхука в стената на пирамидата: надяваше се, че повърхността й притежава магнитни свойства.
И позна. Главата залепна здраво. И Джак скочи, описа огромна дъга над бездънната пропаст — абсолютно изумителна дъга с дължина 60 метра — и стигна края й точно когато Ножа пусна Стълба…
… и успя да го улови…
… наносекунда, преди да се блъсне в Ножа.
Ножа го изгледа вбесено. Джак го беше спрял на ръба на неговия триумф.
Удари Джак в лицето и Джак се люшна, изпусна въжето на магхука, а шлемът-камера се изхлузи от главата му и падна в пропастта. Джак едва успя да удържи Стълба в дясната си ръка — с лявата се вкопчи в ремъците на гърдите на Ножа.
Погледна Ножа в лицето…
… и видя, че този фанатик изобщо не мисли да се отказва.
С все същия яростен поглед в очите японецът посегна да разкопчае катарамата на придържащото го въже.
— Не… — викна Джак.
Но Ножа
— Така или иначе ще умрем! — изкрещя той. — Защо да не е сега?
И разкопча катарамата — но Джак вече се бе изкатерил по тялото му… протегна изпънатата си до скъсване ръка — и в мига, в който катарамата щракна, миг преди двамата да полетят надолу, успя да
