експерт.
Морския рейнджър естествено разполагаше с няколко сателитни телефона, последен писък на технологията. Имаше дори монтирани на шлем камери, които можеше да се свържат с тях. Нареди веднага да му ги донесат.
Подаде един на Джак и каза:
— Обаче ако се свържеш по това чудо, всички наоколо дори с най-жалкия скенер ще разберат, че сме тук.
— Повярвай ми, съвсем скоро те и без това ще разберат. А за да имаме шанс да оцелеем, ни трябва помощ — отвърна Джак.
И набра по видеотелефона „Халикарнас“.
Сателитният телефон в „Халикарнас“ внезапно иззвъня и всички се спогледаха разтревожено.
Зоуи вдигна телефона и предпазливо каза:
— Ало?
— Зоуи, аз съм.
— Джак!
Последваха ахкания и охкания, а радостната Лили изстреля отчет за приключенията им, като завърши с разгромната атака на силите на Вълка срещу неета и загубата на Алби и Стълба.
Накрая Магьосника се наведе над микрофона, за да въведе малко ред:
— Джак… Много се зарадвах на съобщението ти. Не знаехме жив ли си, или не. Но сега сме в крайно затруднено положение. Не можем да влезем в Южна Африка. Намираме се на самолетна писта в пустинята Калахари в Ботсуана, северно от Южна Африка, а Вълка тръгна за втория Връх. Къде си?
— При втория Връх. — Ченето на Магьосника увисна. — Но трябва да ми помогнете.
Магьосника, Лили и Зоуи се взираха в монитора и наблюдаваха видеосигнала, постъпващ от камерата, монтирана на каската на Джак.
Магьосника видя подземния град и ахна. Градът на мостовете наистина бе невероятен, но Джак насочи вниманието им към думите, изписани на Словото на Тот на подобната на език платформа на първата кула:
— Лили? — попита Джак.
Лили бързо прочете текста.
— Пише: „Кой е най-добрият брой лъжи?“.
Магьосника се намръщи.
— Най-добрият брой… чакай малко…
Но в същия миг Зоуи възкликна:
— Хей, виждала съм този надпис!
— Къде? — попита Магьосника.
Отговори му Джак по телефона:
— Някъде в царството на неета, предполагам. Заедно със списък на други надписи — такива, които може би изглеждат като числа.
— Да — потвърди Зоуи. — Да. Бяха на самия вход на лабиринта там. Изписани върху красив подиум от бял мрамор. Но откъде знаеш, Джак?
— Защото това е една от Аристотеловите гатанки — отговори той.
— Естествено. — Магьосника се плесна по челото. — Естествено…
— Нещо не схващам — призна си Зоуи.
Джак й обясни:
— В Академията в Гърция Аристотел бил любимият ученик на Йероним — същият Йероним, който открил неета. Логично е да очакваме, че Йероним е разказал на любимия си ученик за неета и откритото от него там. Гатанките на Аристотел изобщо не са негови — те са на Йероним. Той ги е открил, след като е прекарал известно време с неета. Предполагам, че е накарал някой от племето да му ги преведе.
— Та кой е най-добрият брой лъжи? — върна се на темата Лили.
— Една — без колебание отговори Магьосника. — Нали се сещаш за оная приказка: ако излъжеш веднъж, ще излъжеш пак и после пак, само и само за да си последователен. Но ако е възможно да излъжеш само веднъж, това е оптимално.
В огромната пещера на втория Връх Джак провери надписите върху трите плочи пред себе си.
— Сигурен ли си, Магьоснико?
— Да.
— Би ли заложил живота си?
— Да.
— А би ли заложил моя?
— Ъ-ъ… ами…
— Окей, Макс. Не съм глупак — спря го Джак. — Така или иначе ще се вържа с въже през кръста.
Погледна плочата отдясно — на нея имаше една-единствена хоризонтална черта: едно.
Плочата сякаш се рееше над черната празнота. Джак бе взел магхука на Астро, така че завърза въжето около кръста си, подаде пистолета за изстрелване на Уикам и каза:
— Да почваме.
И без колебание скочи над бездната към плочата отдясно…
Краката му тупнаха върху плочата — и тя устоя под тежестта му.
Джак стоеше на малък плосък камък високо над черната празнота във вътрешността на кулата.
След още един скок стъпи в началото на дълъг мост със стъпала, който водеше към покрива на следващата кула.
— Ей, каубои — извика на близнаците. — Донесете от подводницата спрей или нещо подобно и ме последвайте. Ще маркирате правилните плочи. О… и ако взема да падна, ще трябва да продължите вие.
Лаклан и Джулиъс преглътнаха едновременно. После хукнаха към подводницата.
Джак напредваше през лабиринта — скачаше от плоча на плоча, ръководен от гласовете в шлема си, които му нашепваха отговорите на гатанките.
— Кой е най-добрият брой очи…
— Едно — отговори Магьосника. — Всевиждащото око, което се показва на пирамидионите.
— Кой е най-добрият живот…
— Вторият, животът след смъртта — каза Магьосника. — Скачай на плочата, на която пише две.
Джак напредваше доста бързо. Морския рейнджър и двамата близнаци го следваха.
От време на време Джак поглеждаше към другия край на призрачния град, опитваше се да прецени докъде е стигнал Вълка… и удивено забеляза, че Вълка се придвижва също толкова бързо… ако не и по- бързо от него.
Изведнъж от стените около него започнаха да рикошират куршуми.
Хората на Вълка го бяха засекли по радиото, бяха го забелязали и сега стреляха по него — имаха пряка линия за обстрел въпреки плетеницата от високи кули и мостове.
Джак и Морския рейнджър стигнаха до един перваз, който влизаше навътре в една от кухите кули. Този
