И когато стигнаха върха и видяха онова, което се простираше пред тях, Джак прошепна:
— Бог да ни е на помощ!
Пред тях лежеше подземен град.
Цял град.
Каменни сгради, високи и източени като кули, се простираха напред на поне 500 метра. Всички бяха свързани с мостове — някой замайващо високи, други ниски, трети свързани със стълбища под стръмен наклон.
Между сградите имаше канали — водата, която хилядолетия се бе стичала през двата входа на пещерата, бе заляла основите на града.
Над гората от кули се извисяваше масивен зикурат — величествена стъпаловидна пирамида, издигаща се в самия център на призрачния град.
„Точно като в Ур“, помисли си Джак.
От върха на пирамидата почти вертикално стърчеше нещо като стълба. Стигаше до каменния таван на пещерата на шейсет метра височина.
А от точката, където стълбата опираше в тавана, започваше редица ръкохватки, които водеха до центъра на цялата композиция — център, от който на Джак просто му спря дъхът.
Малко странично спрямо подземния град висеше друга обърната пирамида — бронзова и грамадна, копие на онази, която вече бе видял при Абу Симбел.
Висеше от тавана на пещерата като някакъв космически кораб и бе поне два пъти по-голяма от зикурата под нея.
От мястото, където се намираше, Джак не можеше да види дали под пирамидата има някакви сгради, но подозираше, че е увиснала над бездънна пропаст като онази в Абу Симбел.
Но за разлика от Абу Симбел тук имаше град — копие на древния месопотамски град Ур.
Джак се зачуди и дали шестте Върха се различават по нещо: при Абу Симбел имаше грамадна зала, която гледаше към пирамидата, край тази пирамида имаше цял град със свързващи сградите мостове.
Викове и шум го накараха да се обърне. Идваха от другия край на пещерата.
Няколко стръмни стъпала водеха нагоре по стената на най-близката кула. Джак бързо ги изкачи. От върха на кулата се разкриваше гледка към цялата огромна пещера и той веднага разбра къде се намира в това състезание на живот или смърт.
Нещата не изглеждаха добре.
На върха на сграда, отстояща на горе-долу половината от дължината на пещерата, стоеше Вълка. Личеше си, че е там отдавна. Бе заобиколен от хора от частната си армия.
Джак изруга.
Противниците му бяха много по-напред в лабиринта от него. За пореден път започваше, принуден да догонва.
И изведнъж сред войниците, застанали точно зад Вълка, Джак видя мъничка фигурка и сърцето го сви.
Зърна детето само за миг, но изображението се запечата завинаги в съзнанието му: наведена глава, лявата ръка превързана, в дясната неговата пожарникарска каска… изплашено и само малко чернокожо момченце с очила.
Алби.
Джак обмисляше грандиозната задача, с която му предстоеше да се справи.
Първо оцени позицията на Вълка в другата половина на пещерата.
Хората на Вълка очевидно бяха влезли от запад и вече се бяха качили на една кула, намираща се по средата на разстоянието между западния вход и зикурата.
Добра преднина.
Но като се вгледа, Джак се намръщи. Войниците на Вълка поставяха дълги дъски, за да стигнат стената на съседната сграда, а и след нея…
Погледна под краката си и веднага разбра защо го правят.
Кулата, на която стоеше, нямаше
Бяха абсолютно кухи.
Но колкото и любопитно да беше, почти всеки връх се свързваше с два или три други върха чрез замайваща плетеница от мостове.
Това бе грамадна система от капани!
Всички сгради, които виждаше, бяха все такива.
На всяка имаше платформа като изплезен език: издаваше се и стигаше до средата на кулата… и стърчеше над нищото.
Около „езиците“ имаше по няколко малки плочи за стъпване, всяка поставена точно по средата между централната платформа и останалите три ръба на кулата — и всяка от тях изискваше сериозен скок от около метър и половина, за да стъпиш върху нея.
— Как работи това чудо? — попита Морския рейнджър.
— Въпрос и отговор — обясни Джак. — Ето този надпис тук, на ръба, е въпросът. Трябва да скочиш на плочата стъпало, на която е изписан верният отговор. Ако познаеш, плочата ще издържи тежестта ти.
— А ако не познаеш? — попита Лаклан.
— Ако не познаеш, най-вероятно пропадаш в кулата.
Морския рейнджър надникна в тъмната кухина под тях. Стените бяха отвесни и гладки. Излизането бе невъзможно, ако изобщо оцелееш при падането, а не се нанижеш на нещо смъртоносно и невидимо.
— Предполагам, че подпорите, върху които са монтирани тези плочи, са изработени от крехък материал — каза Джак. — Може да изглеждат здрави, но не са.
— Но това означава да отгатнеш всяка гатанка по целия път — обади се Джулиъс. — Би ли заложил живота си на способността си да отговориш вярно на всяка гатанка без изключение?
Само че Джак не го слушаше.
Гледаше напред.
— Гатанки — каза той на глас, без да го казва на никого. — Гатанките на Аристотел… — Обърна се към Морския рейнджър: — Имаш ли на „Нападател“ сателитни телефони за видео връзка? Трябва ни
