събития през есента на 1956 г., както няма да отшуми и Пражката пролет от 68-а. Всъщност, тяхно звучно ехо е днешна Полша. Една от твърде сериозните атаки срещу сатирата датира от зимата на 68-а, провокирана както от събитията в Чехословакия, така и от „обидата“, нанесена на българския държавен и партиен шеф. Събрани заедно, те увеличават силата на удара. Но фактът, че и книгата „Люти чушки“, и авторите й — поетът и художникът — са се превърнали в митове още приживе, говори, че ударът отново не е бил ефикасен. Че народното несъгласие с режима и управниците се изразява в канонизиране на нови светци — на комунистически великомъченици.
„Книгата гори, но не изгаря.“ Не помня кой мъдър човек бе изрекъл тази максима, която важи в пълна сила и за книги като „Люти чушки“. А те, въпреки забраната, минават от ръка на ръка, преписват се и размножават от съвременните Паисиевци, символ на неугасващото народно свободолюбие.
Второто издание на „Люти чушки“ — епиграми от Радой Ралин с илюстрации от Борис Димовски — е в ръцете ви. Вие ще прочетете книгата, ще затворите последната страница, и ще дадете своята оценка. Да, въпросът е за оценката. Книгата „Люти чушки“ получи толкова много оценки, колкото едва ли някоя друга книга е получавала.
Книгата беше издадена през 1968 г. в тираж 40 000 екземпляра, а постъпи в издателството през 1965 г. В началото на пазара бяха пуснати 20 000, останалите бяха още в печатницата. Първата седмица продажбата вървеше нормално, но втората, когато някой откри, че в тази книга има една илюстрация на прасе с опашка — подписа на Тодор Живков и с кратък текст „Сит търбух за наука глух“, книгата буквално бе разграбена. Тогава се появи и първата оценка (не публична). Тя бе направена от Давид Елазар, завеждащ отдел „Пропаганда и агитация“ при ЦК на БКП, във вид на докладна записка до Секретариата на ЦК. Рецензията беше унищожителна. В нея се казваше, че „Люти чушки“ е извършила една нагла диверсия от страна на авторите, а издателство „Български художник“, по-специално директорът Борис Ташев, е проявил „политическо късогледство и безотговорност“ и то „точно когато все повече се надигаше контрареволюционната и ревизионистична вълна в Чехословакия“.
Втората оценка е на бюрото на ГК на БКП, също отрицателна и със заключението, че „… авторите по същество преминават в редиците на нашите врагове“. В Градския комитет вече е разговаряно с Радой Ралин и с Борис Димовски. И двамата отказват каквато и да било вина. Наказани са партийно със „строго мъмрене с предупреждение“.
Междувременно директорът на издателството Борис Ташев е разпитван от човек на Държавна сигурност и от представител на ЦК на БКП. По внушение на ЦК н във връзка с „Люти чушки“ са наказани всички работили върху това издание. Все по същото време Комитетът за наука и изкуство свиква разширено съвещание с всички директори, партийни секретари, главни редактори на издателствата в София и провинцията, както и на вестници, списания, на радиото, телевизията и др. На това съвещание говори Павел Матев. Той се чуди как са се намерили хора, които да допускат такова отношение към Тодор Живков.
След съвещанието вестта за „опасната“ книга тръгва по цялата страна. Цената й на черно се увеличава. По нареждане „от горе“ останалите 20 000 екземпляра се изгарят в печатницата, но поради силната тяга на комина из околността хвърчат полуизгорели книги. Учениците от съседното училище ги събират, а на другия ден прекопирват част от илюстрациите и масово ги разпространяват. Същото става и в Университета и София се напълва с прасето, на чиято опашка е подписът на Тодор Живков.
Идва ред за оценка на „Люти чушки“ и от Секретариата на ЦК на БКП. За оценката са привлечени Георги Джагаров и Павел Матев. В протокола на съвещанието се казва, че „Люти чушки“ е политическа грешка, нарушени са политическият морал, дисциплина и законност. След това се нарежда на творческите съюзи, издателствата, вестниците, списанията и др. да вземат мерки, за да не допуснат подобни явления. Започват съвещания и оценки по места. В повечето случаи присъства и представител на ГК на БКП. Заседава ръководството на Съюза на писателите. Оценката е отрицателна. Заседава редколегията на в. „Стършел“. Оценката е отрицателна с предложение Борис Димовски да бъде уволнен.
След Борис Димовски и Радой Ралин идва ред на директора на издателството Борис Ташев. По нареждане на ГК на БКП е свикан целият състав на издателството. Но за съжаление на представителя на ГК хората от издателството защитават книгата и твърдо застават зад своя директор. Представителят на ГК е шокиран и не съобщава наказанието на Борис Ташев. След два дни обаче директорът на издателството е наказан партийно със „строго мъмрене с предупреждение“ и е уволнен от работа. Съвещанията и оценките продължават в различни културни институти. В ДО „Българска книга“ няколко души са лишени от по една месечна заплата.
Така книгата „Люти чушки“ разстрои нормалния живот на една порочна система, която ръководеше културата в страната ни и със своите безпрецедентни действия се оказа в глупавото положение да направи невероятна реклама на една книга, която искаше да унищожи, и чиито автори съвсем не са имали претенциите да извършат диверсия.
Второто издание на „Люти чушки“ е във вашите ръце. Пазете го! То заслужава да намери почетно място във вашата библиотека, защото има особено значение като един от първите предвестници на политическата ни и културна пролет.
Мъртвите — бог да прости!
Живите кой да свести?
Горе момичка,
долу вдовичка.
Твой съм! Само твой!
Точи вино и ме пой!
Битата крава
мляко не дава.
