да не дойде каквото не щеш.
Бог е бог
и пак има слог.
Човек беше,
кога спеше.
Канят ли те, еж.
Гонят ли те, беж!
Ако нямаш мозък в младица,
не го търси в бяла брадица.
Ръцете му слаби,
ала знай да граби.
Добре ми е, на добре отивам,
често на сметта поспивам.
С очите гълчи.
С езика мълчи.
Де хрупка конче зобчица,
там си и вири главица.
Ако коня ти е слаб,
не прескачай с него трап.
Мокри й полите,
че й меки очите.
Не му ща добрините,
щом ще му тегля злините.
Има ли кому да се покланяш,
има и кому да се осланяш.
Вижте сега:
— Имам рога!
На чуждите за доброто
строшиха ми реброто.
Миналото се не връща:
само се преглъща…
Бабини хвалби
бърдо ги хаби.
Кой душа не продава,
той имотен не става.
Мъчно се дялат гредите,
лесно се галят момите.
От люлката до гроба
бял свят не види роба.
Вы читаете Люти чушки (Народни епиграми)