Извади сабя ръждива,
изплаши баба страшлива
Ако е празна оката,
не е далече реката.
Изтъка си платното
и ритна кросното.
Лице на икона,
сърце на кокона.
Който пита,
той не скита.
Затова си крив,
защото си жив.
Тежко и горко на главата,
щом не оправя краката.
Не ходи Мара
сама на бара.
Да ще господ гащи,
да ще, но кога ще?…
Сам себе глупавият сбърква,
мнозина умният обърква.
Що е сладко,
чуждо, братко…
Баба види иглата,
а не види купата.
Померил в главата,
ударил в краката.
Който ми дава комат,
той ми е брат.
Денем крадец,
нощем светец.
Ръце осветяват,
ръце освеняват.
Дето брадва заповядва,
там народът се не радва.
Щом ти са мили рогата,
не се заяждай с агата.
На един се запалва главата,
друг търчи да си палва лулата.
Щом му мислиш доброто,
Вы читаете Люти чушки (Народни епиграми)