Историята на Рафаел Ормети ни дава добър пример за това. Фридрих фон Кеслау, човек с изключителни дарования в областта на изграждането на нови държави, завоювал контрола върху Хамбург за известно време, като елиминирал много от враговете си в града и окачил телата им на централния площад, едновременно за да радва и плаши хората. Фон Кеслау не може да не е знаел, че неговите действия ще отприщят дива ярост сред хората, жадуващи за повече кръв. Скоро градът почнал да гъмжи от вилнеещи банди главорези. За да възстанови контрола върху тези диви хамбургци, фон Кеслау изпратил Ормети в града, за да умиротвори тълпата чрез каквито методи счете за необходими. Този Рафаел бил мъж, у когото жестокостта била венчана с ефикасността, и не след дълго всички бандити били усмирени. Жестокостта обаче си има своите ограничения, което било добре известно на фон Кеслау. Нежелаещ да насочва срещу себе си ненавистта на тези свои нови поданици, както и нежелаещ да поема вината на Ормети за всички зверства, извършени от него, фон Кеслау изпратил втори емисар да отстрани Рафаел, чието тяло една сутрин се появило насечено на отделни парчета, като всеки къс бил набучен върху отделно копие пред замъка на Адолф III. Този акт имал двойно влияние: фон Кеслау придобил славата на спасител и вдъхнал на гражданите на Хамбург здравословен страх от новия им господар. За жалост обаче царуването му траяло само няколко месеца, докато Любек си възвърнал отново града, при което тялото на фон Кеслау отишло да прави компания на жестокия си, макар и несретен последовател.
Прочистването на държавата обаче не трябва да бъде еднократен акт. От време на време според диктуваните от ситуацията обстоятелства, политическият Префект трябва да намира причина да елиминира други врагове, тези, които заплашват стабилната сърцевина на послушанието и експанзията, основите на трите сфери. Съществуват няколко начина за определяне кой трябва да живее и кой трябва да умре, но е най-добре да има някаква разумна причина за избирането на жертвите. Произволните наказания няма да доведат до добър край. По този начин той трябва да освети пътя на определена група, която без значение дали наистина, или не представлява заплаха за порядъка в държавата. Освен това хората трябва да вярват, че тази единствена група препречва пътя за достигането на съвършената стабилност. И тълпата трябва да развие презрение спрямо тези изгнаници. Най-добрият избор без съмнение биха били членовете на определени религиозни секти или граждани с чужда националност, които живеят в новата държава.
Месер Николо още веднъж пропуска да разгледа животинските страсти, които движат човешките души. Водачите със сигурност трябва да не допускат народът им да ги ненавижда. Ненавистта обаче, ако е насочвана както трябва, е могъщо оръжие за контрол върху хората. С добър ефект римляните преследвали християните, гърците ограничавали свободата на всички чуждестранни жители, а много други са използвали евреите като готови мишени. Дръжте хората непрекъснато ангажирани с един общ враг и техните агресивни страсти (обслужвани най-добре чрез целенасочена омраза) ще засилват спойките на държавата. Демагогът трябва, следователно, да култивира тази злоба у хората, злоба, която да обслужва по най-добрия начин стабилността, когато тя отразява моралната правота, която от своя страна подбужда първия катаклизъм.
Следователно, за да градим върху хаоса, е жизненоважно да поддържаме обществените събирания, игрите и фестивалите, които да осмиват и хулят избраните групи. Такива събития не са чужди на хората. Спектаклите с лъвовете, разкъсващи невъоръжените християни, помпозността на публичните екзекуции, дори и най-простите куклени представления, в които старият евреин бива пребит до смърт заради неговото лихварство, задоволяват първичната човешка страст. Освен това те представляват отмъщението в неговия най-основен облик, тоест, такива представления не са нищо повече от онова, което изглежда, че са. Под повърхността не лежи никакъв скрит смисъл; няма никаква сложност, която да обърка или гневи хората. Накратко, тези събирания и изложения култивират страст към прости отговори, които на свой ред правят хората хрисими и лишени от въображение.
Наградите, които носи тази политика, са много. Първо, винаги е по-изгодно хората да бъдат сплотявани около обща омраза, отколкото около обща любов. Хората търсят дружба с онези, които споделят агресията им, а нищо не обслужва по-добре тази обща агресия от общ враг. Никой не би бил глупав да претендира, че нищо друго освен ненавистта към френските и испанските нашественици държи заедно хлабавата федерация на флорентинските градове. Ако чуждестранната заплаха може да обедини тези разединени хора, представете си колко добре би поддържала една държава целостта си, ако има общ враг отвътре. Второ, докато хората насочват омразата си срещу малка група хора, те няма да имат причина да изливат агресията си върху лидерите в рамките на отделните сфери. Страхът от всеобщ бунт или дори силно недоволство ще се превърнат в минало. Дръжте хората с ангажирано непрекъснато съзнание и те няма да се занимават много с властта, която упражнявате. И трето, всяко недоволство може да бъде насочвано срещу член на групата от изгнаници, без значение дали той наистина е такъв, или не. След това няма никакъв проблем да се отървете от него, стига само хората да вярват, че той е заплаха спрямо сигурността на държавата.
Тук може би най-важното е, че тази злоба не познава граници и в крайна сметка може да изкара хората извън кожите им. Ще дойде време, когато вълната от човешката ненавист ще пресъхне в рамките на дадена държава, когато всички членове на омразната секта вече са елиминирани. В този момент демагогът (чрез памфлети, агитатори и така нататък) може да изобрети нова заплаха под маската на друга група или, един по-благоразумен вариант, той може да реши, че заплахата просто е била преминала в друга държава, която сега следователно се нуждае от прочистване.
Колко перфектна за приложение спрямо човешката природа е тази тактика. Хората са окаяни създания, помпозни, слаби и алчни, като животинските желания далеч надвиват разума в техния безпътен живот. Позволете им да излеят агресията си и те няма да причинят голяма вреда. Все пак им подрежете ноктите и те ще опустошат всичко около себе си. Така че демагогът трябва да канализира тази агресия, да я отприщва извън пределите на държавата, а като прави това, той усъвършенства държавата. Експанзията, ръководена от ненавистта, е най-сигурният начин към сигурността.
Трябва да бъде пределно ясно обаче, че групата, обвинена в заплашване на стабилността, е всичко друго, но не и изобретение на Надзирателя и Префектите. Никоя единична секта не би могла със сигурност да предопределя живота или смъртта на дадена държава. Реалността обаче не е грижа на онези, които търсят добре подредена сфера. Всичко, което е нужно, е, че те убеждават хората, че заплахата е реална. А къде най-добре да учим хората как да насочват ненавистта си, ако не в училище, което претендира, че воюва с моралната корупция. Какви трябва да бъдат в такъв случай уроците? Култивирайте недоверие и хората ще потърсят онези, които представляват дори и най-малката заплаха за държавата. Култивирайте правота и хората ще нападат въодушевено всички врагове. Култивирайте прости отговори и агресия и хората ще побеждават злото извън собствените си стени, подхранвайки жаждата на властта за завоевания в името на добродетелта. По този начин образованието и агресията вървят ръка за ръка, осигурявайки стабилност.
За да се гради върху хаоса в икономическата сфера не се изисква почти никакъв контакт с хората. Вместо това, Префектът трябва за известно време да поеме пълен контрол върху всички отношения, търговията и натуралната размяна. Хората няма да окажат голяма съпротива. Неспособни да се опомнят от внезапната експлозия на хаоса и добре направлявани от демагога, те ще признаят и ще приемат нуждата от драстични мерки. Само икономистът ще остане като некорумпируема сила. Освен това, докато в блюдата им има храна, хората ще са съгласни на всички усилия за прочистване на държавата от корупция. Всички земи ще преминат под юрисдикцията на държавата. Всички гилдии ще сдадат пълномощията си на държавата. На тези, които се съпротивляват, ще им бъде лепнат етикета „врагове“ и хората няма да се отнесат дружелюбно към тях.
Ако някой се съмнява, че един човек, със съгласието на хората, може да завземе значителна власт в една-единствена икономическа област, помислете си само за парвенюто Хенри в Англия. Не е тайна, че той възнамерява да заграби всички църковни земи в рамките на тази сфера за себе си, ако Рим не реши в негова полза въпроса с развода му с Катерина. Този крал знае добре, че хората не са пречка за неговите
