чрез съзнателна злоупотреба. Първият е най-вероятно да причини бедствия сред различни групи в пределите на държавата, тоест, като насъсквате богатите земевладелци срещу занаятчиите и търговците, и срещу селяните и бедните. Когато продуктите са недостатъчни, за да може всяка група да посрещне нуждите си, тези, които са лишени от тях, ще намерят кауза да вдигнат бунт и да съсипят държавата. Често вината е у селячеството, защото то е неспособно да разпознае възходите и спадовете на икономическата и търговията. Когато храната или други основни стоки не достигат, те обвиняват оземлените, които всъщност заслужават да бъдат обвинявани не повече от самите селяни, защото именно природата е, а не алчността, която предизвиква поскъпването на зърното, дървесината, металите и всичко останало.
Никъде този фарс не е така всеобщ както в германските държавици през последните сто години. Хората от гилдиите воюват срещу търговците, селяните — срещу земевладелците, тъкачите и миньорите — срещу търговците, докато с една внезапна експлозия не избухват Селските войни, които оставят след себе си управлението на диктаторите по цяла Германия. Хаосът, предизвикан от икономическото недоволство, не прави нищо друго, освен да върне старите управници на власт с още по-голям контрол отпреди. Злоупотребено е с естественото изтощаване на ресурсите, за да се насочи държавата в нов коловоз.
Тъй като чуждестранната военна заплаха е трудна за контролиране и не е по-лесна за предизвикване, същото се отнася и до чуждестранната блокада. Ако някой е бил достатъчно глупав да окуражава заплаха отвън, така че да пожъне плодовете от възникналия хаос, тези хора със сигурност са най-лошият вид глупаци, защото тук има съвсем малко пространство за шеметна промяна веднъж след като блокадата свърши работата, заради която е била предизвикана. Твърде често обсадените се обръщат с хлътнали бузи към завоевателите си, щастливи да приемат всякакво управление, стига само да им донесе хляб. Малцината, повели изгладнялата тълпа, могат да настояват, че всички ще предпочетат смъртта пред покорството. Но хората слушат повече стомасите си, а не честта или лоялността. Единствената промяна, която носи такава промяна, е управлението на завоевателите. А за онези, които се съюзяват с новите управници, трябва само да погледнат историята, за да видят съдбата на такива предатели.
Остава ни последният избор — съзнателната злоупотреба. Лидерите не могат да изчакват някакво естествено влошаване в търговията и отношенията, за да причинят паника, нито трябва да поверяват съдбата си в ръцете на чужденец или враг. Вместо това, те трябва да изберат една област в света на покупките и продажбите, която да е уязвима към силни безредици. Не се заблуждавайте, че това действие трябва е някакъв особено драстичен акт. Онези, които искат да причинят хаос, не им се налага да изгорят всичкото зърно, нито да опустошават цялата земя. Всичко, от което имат нужда, е да провокират едно събитие, което да разтърси доверието на хората; една област, където внезапната промяна ще накара тълпата да се усъмни в сигурността на всичко. Това се е случвало повече чрез грешки, отколкото целенасочено през цялата история на човечеството, но урокът е един и същ.
За пример можем да вземем Милано. Когато дукът на този прекрасен град, посветен на Гуелфите (ще спестя на паметта му недостойното му име), тайно заповядва да потопят един от корабите му от страх, че и приятели, и врагове ще открият любовницата му — жена от рода на Гибелините — на борда му, той по погрешка изпраща на дъното и голямо количество вълна и коприна заедно с нея. Действията на дука може да са предотвратили страшен диспут между двете враждуващи фракции, но той е предизвикал далеч по- големи вълнения чрез възбуждането на гнева на търговците и тъкачите, отколкото ако е бил позволил на кораба да пристигне в пристанището. Производителите на коприна и дрехи се боели, че загубите им от потъналата пратка ще съсипят цялата им търговия. Без стоки или заплащане, разсъждавали те, как е възможно да се надяват да продължават? За да ограничат загубите си, те намерили мъдро решение: затворили почти половината магазини в града. Хората, които се плашели лесно, веднага заключили, че кризата ще плъзне и във всички останали области на търговията. Нарастващата паника принудила дука да предложи големи привилегии на членовете на всяка гилдия, като изпразнил кесиите си и отслабил позициите си с Гибелините. И всичко това само заради един малък кораб и няколко бали коприна и вълна!
Дукът нямал намерение да предизвиква такава тревога, но урокът бил ясен: онези, които съзнателно предизвикват подобен хаос, могат да пожънат най-големите придобивки, защото те контролират кога и как да се развихрят безредиците и са способни да предугаждат реакцията на хората. Надзирателя, заедно с Префекта на икономическата сфера, следователно трябва да определя една област от търговията и отношенията, която да е способна да предизвиква същата реакция като при онази с вълната и коприната в Милано. Така както демагогът трябва да чете в душите на хората, така и този Префект трябва да разбира естествените превратности на икономиката, като използва това знание, за да управлява малка област от търговията. И подобно на демагога, този Префект ще има нужда от години опит и обучение, за да вземе това решение. По този начин, докато демагогът събира свои последователи, така и икономистът (отново дума, която аз си измислих) се установява сред най-мощните кръгове. Когато нужният момент се яви, тоест, когато моментът отговори на нуждите на другите сфери, няма да е трудно държавата да бъде хвърлена в икономически хаос.
Какво представлява социалната сфера? Как би могъл един Префект да създаде хаос сред нея? Няколкото примера, които успях да събера от историята, лежат изцяло на страната на съдбата (или волята Божия) и нямат нищо общо с плановете на хората. Определено никой, освен Всемогъщият, не може да насочва епидемии и чума срещу хората и без значение колко мъдри стават хората по време на болести и смърт, няма никаква вероятност, че някога ще успеят да предизвикат такива бедствия. И въпреки това съществува по- фин начин за подготовка на социалната база към едно ново състояние, начин, който изисква драстична промяна, и по този начин лесно може да бъде приет за вид хаос.
Обясних, че тази сфера намира своята основа в образованието: да се контролира образованието, означава даден човек да държи социалната сфера в ръцете си. По този начин промяната трябва да се случи в пределите на учебните зали. От това следва, че за да може тази промяна да има някакво влияние върху населението, образователната институция, която споделя съобщението си, трябва да бъде широко разпространена. За нещастие, трябва да признаем, че в този момент не съществува такава институция.
Освен ако не вземем Светата католическа църква като маяк на учението. Сред нейните свещени стени могат да се обръщат душите на хората, да се насочват и окуражават да променят света. Ако не беше могъщата институция, която води началото си от Рим, щяха да са нужни десетилетия, ако не и столетия, да се задействат средства, които да променят толкова много човешки сърца и души. И сред тези зали трябва да се състои подобен катаклизъм. Църквата трябва да разшири визията си, така че да може да води хората не само към вечното спасение, но и към една дълговечна държава тук, на земята. Аз не бих бил толкова прям, нито пък бих рискувал крехката нишка на пиетета, ако нямаше друга институция, толкова подходяща за нуждите на дълговечността и стабилността. Може би през идните дни някоя подобна образователна институция може да възникне, за да освободи Църквата от това тежко бреме. Докато дойде този ден обаче, Рим трябва да поеме юздите и да поведе с железен юмрук. Да накаже еретиците и да подкрепи силата на праведните си чеда. За да го направи, тя трябва да съживи средствата си, с които ръководи хората, и да развие нов начин на обучение, който да вдъхновява стремежа и посвещаването в добре диктувана стабилност.
Аз не говоря просто ей така, да се намирам на приказка. Трябва само да погледнем която и да е от германските държавици, за да разберем надвисващата неизбежна опасност. Такава голяма опасност вече се е появила в лицето на един свещеник-бунтар, мъж, който се стреми да измести авторитета от полагащото му се място. Ако сам човек може да промени волята на толкова много към ерес, представете си силата на истинската Църква, която определя действията на хората.
Добре се разбира, че пътищата към Рая и пътищата към стабилна държава изискват различни инструкции. И въпреки всичко Рим трябва да признае, че тази инструкция може да дойде от един и същи източник. Би било богохулство да претендираме, че Църквата е имала за свое предназначение да се занимава с делата на този свят. Но аз не отправям такава претенция. По-скоро вярвам, че една стабилна държава по никакъв начин не се противопоставя на висшата цел на вечното спасение, и че Църквата може да съветва и двете, без да влиза в противоречие. Вижте думите на Тома Аквински, Уилям Окхам, Дънс Скотъс, Питър Ломбард — тези учени са дали форма на тази мисия още преди столетия. За тях разумът и
