Връзка, изградена на взаимно съмнение. Затова сега двамата можеха да чакат заедно знака.
Фон Нойрат се върна до леглото и седна.
— Някакво потвърждение от Артуро за трансфера? — Попита по-скоро за да минава времето, отколкото заради нещо друго.
— Преди час — отвърна Блейни. — Нашите приятели петдесетниците, баптистите и методистите високо оценяват всичко.
— Не ме интересува как и колко го ценят — каза Нойрат и приглади една гънка върху покривката на леглото. — Искам да знам, че разбират за какво става дума. — Отново приглади без нужда скъпата тъкан и погледна Блейни. — Не мога да започна да укрепвам паството без подкрепа отдолу.
— Сигурен съм, че са разбрали посланието, Ерих.
— Послание? Изразяваш се по доста изтънчен начин, не мислиш ли?
— Може би. Това е нещо, което сигурно би нарекъл „меко внушение“.
Фон Нойрат се засмя.
— Не знаех, че си толкова добър в това отношение.
— Наистина не съм.
— О, не се подценявай, Джон.
— Не, оставям това на теб.
Фон Нойрат го погледна.
— Оголен нерв ли докоснах?
Блейни не отговори.
Фон Нойрат изчака, после каза:
— Май си почнал да не ме харесваш, а?
— Не съм.
— Не ми казвай, че си разочарован.
— Разочарованието включва очакване.
Усмивка.
— Едно на нула за тебе.
— Виждаме нещата различно — каза Блейни.
— Да, така е. Знам, че това послание не е достатъчно. И все пак трябва да сме сигурни, че са го разбрали.
— Ами тогава… мисля, че трябва да има хора на място, за да разберат.
— Ние, Джон. Ние да имаме хора на място. — Той отново започна да приглажда механично покривката на леглото. — Да се рисува светът в черно и бяло не е толкова лесно при наличието на толкова много цветове. Една чиста църква не може да се появи внезапно. Трябва да поведем хората. И единственият начин да направим това е…
— Да ги манипулираме? — обади се Блейни.
Фон Нойрат не се и помъчи да го погледне.
— Звучи малко грубо и примитивно, но като че ли е така.
— И когато светлината се спусне и мракът отстъпи, кой ще е достоен за мистерията, скрита от очите ни цяла вечност? — Блейни като че ли говореше на себе си.
— Този, който може да съгради целия свят — отвърна фон Нойрат. — Духовното послание на Сит.
— Не си спомням в посланието да се говори за „манипулация“.
— А какво би предложил ти? — Фон Нойрат го погледна в очите. — Докато нашите протестантски приятели са така добре разположени, папските енциклики никога няма да са достатъчни, за да оформят всичко окончателно, с подобаващата непогрешимост или без нея. Само маслиненото клонче може да стигне толкова далеч.
— Всъщност ти си този, който го държи — напомни Блейни.
— Не мисля, че ще има голям проблем. — Кардиналът отново заприглажда покривката на леглото; гънките бяха почти изчезнали. — Понякога Словото не е достатъчно, за да мотивира хората за действие.
— Не съм сигурен, че Мани би се съгласил с теб.
— Мани не си е имал работа с толкова сложен свят.
— О, да, забравих. Бедният, нещастен, малък Мани.
Фон Нойрат отново се засмя.
— Наистина, сарказмът не ти отива, Джон. Много по-добър си, когато се държиш настрана и не привличаш внимание. Винаги съм забелязвал това. Виж, никой не е сигурен кой или какво представляват в наши дни агентите на мрака. Има твърде много демони. Ако мога да се изразя по-просто…
— Ако ние, Ерих. Ние.
— Ако можеше да опростим това, още по-хубаво. Една конкретна заплаха. Един последен демон, който да изгоним, да върнем нещата в ръцете на истинската църква.
— Дори ако този демон не съществува?
— Последния път, когато проверявах, ислямският фундаментализъм си беше жив и здрав. — По устните му пробяга хитра усмивка.
— Да се играе с ирационалните страхове на хората — едва ли Мани е имал предвид това.
— Вече обсъждахме този въпрос. И сега е малко късно да преценяваме метода отново.
— Не го поставям под въпрос. Просто го преповтарям, за да го направя по-разбираем за себе си.
— Нищо не сближава толкова хората, колкото незнанието, Джон.
— „И нищо, освен незнанието, не може да накара светлината да…“
— „Да отслабне и умре“. Да, знам този стих. „Шахпуракан“, три-пет. Може също да споменеш „Книга на гигантите“, глава шеста: „И през мрака Той ще излъчи толкова ослепителна светлина, че ще бъде казано — «Аз съм роден от мрака, но освен това съм и самата Светлина!»“ Незнанието, носещо мъдрост. Няма много място за тълкуване. Дали фундаменталистите наистина представляват заплаха, или не — дали Бен Ладен и неговата орда замислят нещо повече от няколко безсмислени експлозии — и двамата знаем, че можем да използваме съществуването им, за да създадем невиждано единство. Страхът от общия враг е могъщ стимул. Само трябва да сме сигурни, че импулсът е достатъчно силен. Оттам до истинската църква стъпката е много малка. Тогава ще се види силата на Словото… Ако това не е светлина, родена от мрака, не знам какво е.
— Зависи от това как ще се използва този враг.
— Да. Определено зависи. Не знаех, че си толкова заинтересуван от подобни светски неща… Не, не мисля така. — Стана и се върна при прозореца. — Пази вярата чиста, Джон. Именно там винаги си бил най- добър. Във всичко, което може да възвърне целостта на църквата… макар понякога да се чудя какво според теб означава това.
— Освободена светлина. Триумф над мрака. Не е толкова сложно, Ерих. „Суетната същност на тази плът — победена, безопасна и пречистена; нозете чисти на душата ми могат да пристъпват доверчиво по нея!“
Фон Нойрат се усмихна.
— Абстракциите са лесно нещо. Особено когато можеш да се скриеш зад тях.
— И какво означава това?
— Ние възвръщаме целостта на църквата, Джон, и наш ред е да възродим всичко от пепелищата. Наш ред е да изградим доктрина, да насочим стадото — не само с цитати от книга за псалми. Вече не сме само една доволна от себе си група.
Блейни не каза нищо.
— Две, три стотици избрани между нас? Останалите, приели да се подчинят на един живот в съвършен аскетизъм? Това ще изисква доста голям контрол. Ограничения. Колко от тях, смяташ, ще приемат доброволно да оставят „душите си“ да тъпчат света на плътта? Трябва да изкореним от тях много неща, така че да разберат как „Светлината може да бъде освободена“. Тържеството над мрака изисква голяма дисциплина, здрава доза… превъзпитание. Не всеки ще разбере какво правим за тях… — Фон Нойрат отново замълча. — Не ми казвай, че се чувстваш неудобно при мисълта какво ще правим с нашите врагове, истински или не. Знаеш не по-зле от мен, че всичко това бледнее в сравнение с онова, което сме
