Садал и Орфей ((Опитите на Садал))

(Влиза Садал и след него Пердикас.)

САДАЛ. Какво става тук?

ПЕРДИКАС. Не знам, царю! Аз помислих, че се събираме за нещо.

МАРОН. Прости му, царю! Нека това бъде последното ми желание, преди да замина за Атина.

ТЕРЕС. (Втурва се към него.) Не си отивай, чичо Мароне!

КОТ. На кого ни оставяш, Мароне?

ПЕРДИКАС. (Спуска се към Марон.) Мароне, братко!

СЕВТ. (Пада на колене.) Царю, не пускай Марон да си ходи!

РОНАК. Ние всички те молим, царю!

ПЕРДИКАС. (Плаче.) Не ни разплаквай, царю!

АНТИБ. Братя, недейте, сили нямам!

(Севт и Ронак запяват през сълзи: „Слава на Садал, най-прекрасния!“ Другите плачат. На фона на тоя плачещ хор Терес и Кот едновременно произнасят своите реплики.)

ТЕРЕС. Царю, не ни отнемай чичо Марон! Той направи толкова много за Тракия. Всички знаем колко скромно живее чичо Марон.

КОТ. Марон не е лайно! Аз съм лайно! Марон не е лайно! Аз съм лайно! Марон не е лайно! Аз съм лайно!

(Нахълтва разгневена, плачейки, Корсиблепа.)

КОРСИБЛЕПА. Ограбиха ме! Крадци! Ето го крадеца! (Втурва се към Терес и започва да го бие.) Къде е кесията ми? Къде е златото ми? На хетерите ли го раздаде, развратнико? Искам си парите! Крадци! Всички сте крадци! Всички, всички! Крадци и певци!

(Влиза също така разгневената царица. Древногръцкият плачещ хор поддържа тихо своите вопли. Кот мърмори: „Марон не е лайно! Аз съм лайно!“)

КРЕЗИЯ. Коя е тук царицата? Аз съм царицата! Мене никой не ме слуша. (Към Садал.) Ти си виновен! Ти нарочно ме държиш настрани от държавните работи. Ти не ме уважаваш! Ти ме смяташ за пияна и смахната, понеже съм умна, защото знам всичките ти любовници и къде се срещаш с тях. Коя е тук царицата? Аз съм царицата! Щом аз съм царицата…

САДАЛ. (Изкрещява.) Стига!

(Настъпва тишина.)

Мили мои парадинасти! Скъпи мои! И ти, Крезия, царице на Тракия, обич моя! И ти, Мароне!… Простете ми всички, ако с нещо съм показал студенина и строгост към вас!… Великий и пресветлий Мароне, ти чу воплите на моите най-близки хора. В тежки мигове поех държавата на Буши и ако съм сгрешил, грешил съм честно. Ти сам видя, Мароне, колко много те обичат всички. Нали, Севт? Нали, Ронак? Не пречи, Пердикас! Марон ще остане при нас, защото Марон е Марон!… И ти, Терес, ще отидеш в Епидавъра, непременно ще отидеш! Ти не си взел парите на Корсиблепа. Парите ги взех аз, за да платя на дърварите, но аз ще ти дам две кесии в замяна на това… А Крезия е царица на Тракия! Кой е казал, че не е царица на Тракия? Ако чуеш такова нещо, Антиб, накажи негодника, както ти сметнеш за добре… Мили парадинасти, към вас се обръщам! Какво е царят без вас? Труп без нозе и ръце! А Мегабаз стои в устието на Теар и след него са конниците на Дарий. Мегабаз е опитен в боя, хитър и жесток с противниците си. Очите му гледат към нашите богати равнини, към планините, където се копае мед и злато, към домовете с красиви тракийки. В такъв миг ние трябва да бъдем единни! Забравете крамолите, ежбите помежду си, подайте си ръце и да застанем като стена срещу Дарий, в която той да счупи своята твърда, упоена с леки победи глава! (Изважда кесия със злато.) Това е за вас! Ето! Вземи, Севт! И ти, Ронак!… Кот, ето и за тебе… Антиб… Вземете! Вземи, Терес, царят лично ти ги дава. Корсиблепа, на тебе ти обещах две, ето, вземи! Дръж! Не мисли, че ще те забравя, Пердикас, без тебе накъде? Дръж! Пари имам, парите аз не жаля. Колкото искате, ще ви дам, само ви моля, мислете си за Тракия! Мислете за Тракия, мили парадинасти! Заклевам ви, моля ви с цялата си царска гордост и падам в краката ви!

(Садал е паднал на колене. Всички са около него. Орфей застава срещу коленичилия цар на Тракия. Садал изважда от колана си последната кесия.)

САДАЛ. Вземи и ти, Орфей! Това е моята кесия.

ОРФЕЙ. Царю, пари аз не искам! Аз съм певец и войник на Тракия. Аз нямам нищо, нямам нито майка, нито баща, нито жена. Имам само Тракия!

САДАЛ. Благодаря ти, Орфей! Подай ръка на Марон!

(Орфей подава ръка на Марон и Марон му подава своята.)

МАРОН. За Садал!

ОРФЕЙ. За Тракия!

САДАЛ. Благодаря ви, мои верни парадинасти! Сега съм спокоен. Никога Тракия не е била по-единна.

ОРФЕЙ. Царю!… Аз сгреших, като подадох ръка на Марон преди малко. Да, царю… Направих го, понеже ми стана мъчно за тебе.

САДАЛ. Аз нямам нужда от съжаление.

ОРФЕЙ. Сега мога да ти дам само съжаление, царю! Моето място е на площада.

САДАЛ. Добре ли мислиш какво говориш?

ОРФЕЙ. Царю, те никога няма да забравят това, че ти падна в нозете ми. С парите, които така щедро им раздаде, ти никога няма да заплатиш това коленичене.

САДАЛ. Аз паднах на колене пред Тракия!

СЕВТ И РОНАК. Слава на Садал, най-прекрасния!

ОРФЕЙ. Царю, тях не ги примамва идеята, а идеите, които ги обземат от твоята идея. Сбогом, царю!

САДАЛ. Върви, където щеш, бъчварю! И не забравяй, че в тежък ден си отблъснал ръката на царя! Оставете ме сам!

(Всички излизат. Марон приближава до Садал.)

МАРОН. Царю, запази Орфей с тази ръка, която той отблъсна. Твоите думи могат да бъдат знак за нещо ужасно! Съветниците са оскърбени. Подир Орфей може да тръгне убиец. (Излиза.)

САДАЛ. (Отива към дървената фигура на бог Дарзалас.) Видя ли всичко, всемогъщи Дарзалас? Чу ли всички? Не ме гледай с мъртвите си дървени дупки! Ти нищо не виждаш с тях. Недодяланите ти уши са глухи. И ако искаш да знаеш, аз съвсем не съществувам благодарение на тебе. Обратното, ти си тук, защото преди една година доведох един пияница, който те издяла от някакъв пън, изхвърлен от водите на Хеброс. Нищо няма в тая дървена глава, Дарзалас, създателю мой! Страхът е създал символа и сега символът създава страх. Искаш ли да се засиля от десет