Садал и Орфей ((Опитите на Садал))

истинският Орфей!

СИМАЛА. Мамо, той непрекъснато говори смешни работи! Орфей са го разкъсали вакханките, понеже не им обърнал внимание. Там, на площада, има паметник за прослава на великия Орфей!

МЕГАБАЗ. А ти, смешно момиченце, откъде знаеш, че е за прослава?

ТЕРЕС. Орфей беше войник и велик певец на Тракия, той е нужен на траките, за да им вдъхва гордост и сила!

МЕГАБАЗ. Гордост и сила!… Ти в Епидавъра ли научи тия велики работи? Чудиш се откъде знам всичко? Ами аз пък имах велики шпиони. Аз също съм велик пълководец, наричам се Мегабаз, и онзи, атинянинът, един ден ще пише за мене… А аз съм също едно нищо, което Дарий изпраща, за да умре някъде в някой славен бой. За кого да умре? За персите! За да им вдъхва гордост и сила? Ами ако те нямат гордост и сила? Садал беше велик цар! Откъде знаете, че той не е искал да каже: ето тук, на площада, за да се вижда от всички, аз поставям това дърво в човешко подобие, за да знаете от какво нямате нужда. Откъде знаете, че той не е искал да каже точно това? Какво си викате: щом персиецът обяснява нашите работи, значи, не е така!… Срещу мене тръгвали меди и серди. Ще се бият срещу мене. И аз ще се бия срещу тях. Ще се бия срещу атиняните и те ще се бият срещу мене. И ако отърва кожата, това ще бъде заслуга на коня ми, а не на Херодот. Сетих се най-после за това име!… Нека пише, нямам нищо против! В края на краищата и аз съм славолюбив! Затова — да вървя! Аз нямам време! Аз съм велик и трябва да бързам да умра славно, да не би да разочаровам атинянина, чисто име пак изхвръкна от главата ми. Аз трябва да вървя, да покрия с трупове полята на Тракия и Елада! И ако не оставя някъде своя, ще го пренеса в Персия като труп-победител!

(Севт и Ронак запяват: „Слава на Мегабаз, най-преславния!“ Мегабаз равнодушно изважда в двете си ръце по един нож и пробожда коремите на убийците. Те падат в краката му.)

Трупове! Трупове! Ето какво създават легендите! Всички ние сме конници, които падат от конете си… Каква е грешката на Садал? Тая, че се роди рано! Сега е моето време! И аз ще избивам дотогава, докато Дарий иска това, защото аз също съм роб, достоен велик роб!… Садал е мъртъв. И Орфей е мъртъв. Цял живот те бързаха един към друг и затова се срещнаха с удар. Срещнаха се на живот и смърт несвободната воля и свободната мисъл и взаимно се задушиха с любов! Кой победи? Краткостта на човешкия живот? Затова Садал издаде най-човешкия и най-радостен закон: с песни и танци да се слави мъртвият, който отстъпва място на следващия. Не легендата — смъртният решава: сложете ги един до друг в обща гробница! Без надпис, без славословия! Къде са музикантите? Свирете! Къде са вакханките и сатирите? Играйте! Отстъпено е място за ония, които ще решат. (Тръгва.)

СИМАЛА. Искаш ли да ти разкажа легендата за Орфей?

МЕГАБАЗ. Знам я тая легенда! (Взема топката от ръцете й. Пак й я връща.) Сбогом!

(Музика. Мегабаз излиза. Траките вдигат на ръце телата на Садал и Орфей.)

,

Информация за текста

© 1973 Иван Радоев

Сканиране, разпознаване и редакция: Mat, 2010

Издание:

Иван Радоев. Чудо — избрани пиеси

ИК „Жанет 45“, 2007

ISBN 978-954-491-366-3

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/15828)

Последна редакция: 2010-04-04 12:00:00