Садал и Орфей ((Опитите на Садал))

КРЕЗИЯ. Така… значи, ти вече си решил?

САДАЛ. Аз още нищо не съм решил. Нашият син може да бъде достоен.

КРЕЗИЯ. Нали?

САДАЛ. Но може и да не бъде.

КРЕЗИЯ. Но той е син на Крезия от Абдера, а не някакво какво да е тракийско дете!

САДАЛ. Нали?!… И ще седи сред злато и върху злато. И ще го наречем Златословец. И ще бъде син на Дарзалас. И после пак ще започнем отначало. И всеки ден едно и също! Докога? Ами ако родиш момиче? Ами ако ние имаме дъщеря? Ами ако аз утре задряма за малко от оная кратка и неповторима царска дрямка и ти бъдеш изгонена в Абдера?

КРЕЗИЯ. Замълчи!

САДАЛ. Защо? Всичко това може да се случи. Може да се случи и по-лошо. Ти пиеше много през последните години, разбира се, пиеше от мъка, но Бендида наказва такава мъка…

КРЕЗИЯ. Ти си жесток и отвратителен!

САДАЛ. Искаш ли да ти кажа още колко много неща могат да се случат, преди престолонаследникът да стане цар?

КРЕЗИЯ. Замълчи! Ти си егоист. Ти се боиш да не би синът да засенчи славата на бащата!

САДАЛ. Аз нямам слава! Славата се ражда бързо — от един бой с легендарен противник. А аз управлявам вече 15 години, без да съм видял очите на Мегабаз.

КРЕЗИЯ. Затова пък уби Орфей!

САДАЛ. Аз не съм убил Орфей! Той бързаше и изживя бързо живота си. Ако съм убивал, то аз съм убивал само себе си, бавно, ежедневно.

КРЕЗИЯ. Какво геройство, да умираш всеки ден в продължение на 15 години. Ти така мислиш да умираш още петнайсет.

САДАЛ. Навярно не ти се чака толкова?

КРЕЗИЯ. Преди да родя, твоята смърт не ми е нужна.

САДАЛ. Благодаря ти, Крезия! Все пак ти си единственият човек, който заговори искрено с мене.

КРЕЗИЯ. Най-после го разбра. Ти винаги си ме смятал за лекомислена и сприхава. Сигурно и ти си мислил, че мога да полудея от пиене на вино. А аз не пиех. Аз правех това, колкото да ме видят, а тайно изливах чашите. Моето пиянство ми даваше удобната възможност да наблюдавам. Да ти кажа ли какъв си ти? Ти самият се превърна в роб — роб на любовта си към Орфей! Ти не го мразеше, нали? Ти го уби, понеже неговата страст към свободата те превръщаше в роб. За да убиеш в себе си своята човешка слабост, ти уби него с царската си сила.

САДАЛ. Крезия!

КРЕЗИЯ. А Крезия може би за пръв път днес е пила. За пръв път, преди да дойда при тебе, изпих пълна чаша силно тасоско вино. Иначе нямаше да имам кураж да ти го кажа. А в дните, когато пиех, ти беше наистина внимателен с мене: „Крезия е царица на Тракия!“ — казваше ти и това беше искрено, макар и с чувство на съжаление. Но ние, жените, не се боим от съжаление. Съжалението не е милостиня, когато този, който ти го дава, съжалява и себе си. Лека нощ, царю на Тракия!

САДАЛ. Крезия! Крезия! (Шепнешком.) Ела да отидем да изпием по един пълен стакан тасоско вино за престолонаследника на Тракия! В кухнята на Евредика, при Ксантипа и… Орфей!

КРЕЗИЯ. Какъв Орфей!

САДАЛ. Ела, ще видиш!

11

(В двореца. Рожден ден на Симала. Викове: „Честит рожден ден, Симала!“ Музика. Антиб настига бягащата Йо, хваща ръцете и, възбудено се стреми да я прегърне.)

ЙО. Пусни ме, ще дойде някой! Ти си пиян!

АНТИБ. Йо, не се дърпай!

ЙО. Чуваш ли, пусни ме, ще извикам!

(Надделява съпротивата й и я целува.)

АНТИБ. Довечера ще дойда в стаята ти.

ЙО. Преди луната или след луната?

АНТИБ. Преди луната. След луната трябва да бъда при жена си.

ЙО. Господарю, днес е рожден ден на дъщеря ти. Днес е празник на Евредика и твой празник. Царят и царицата са твои гости. Защо искаш да влезеш при мене в тъмното като бездомник? Тая нощ ти трябва да запалиш восък над своето легло, да съблечеш Евредика гола и ще видиш колко по-хубава е тя от мене.

АНТИБ. Йо, аз мога да си донеса восък при тебе.

ЙО. Господарю, помисли за дъщеря си. Помисли, че някой може да дойде при нея и да й каже: „Ела в стаята ми преди луната, защото след луната трябва да бъда при жена си…“ Върви, господарю, и смятай, че Мегабаз те е заловил гол, дал ти е дрехи и те е пуснал да си идеш. (Излиза.)

АНТИБ. Мегабаз? Мене? Гол? (Излиза.)

(Влизат Севт и Ронак, следени от Кот.)

СЕВТ. Царят пие с робите.

РОНАК. С един от тях пие най-много. Лоши дни настъпват.

СЕВТ. А пък Кот ни дебне и не вижда, че него го дебне Пердикас.

КОТ. (Влиза.) Пердикас, излез оттам, видях те!

(Севт и Ронак излизат.)

КОТ. Защо лъжете бе? Много вино изпих. Не мога да разбера: другите ли се разбягват от мене, аз ли се разбягвам от тях?

ТЕРЕС. (Влиза пиян.) Отивам в Епидавъра! Отивам в Епидавъра!

КОТ. Двама отиваме.

ПЕРДИКАС. (Влиза.) Вие да не сте се събрали за нещо, щото мене никой не ме търси за нищо?

КОТ. Ние отиваме в Епидавъра, само че няма да ти кажем, защото аз съм военен… А военният за едната тайна живее.

(Появяват се Садал и Орфей с чаши в ръце. Намират усамотено място.)

САДАЛ. През тия петнайсет години, Орфей, ние не сме изпили нито една чаша вино заедно. За какво да пием?

ОРФЕЙ. За бягащия елен, който носи на рогата си слънцето.

САДАЛ. И за оня, който ловецът донесе вчера в кухнята на Евредика!