Садал и Орфей ((Опитите на Садал))

ОРФЕЙ. Ловецът убива елена, но убитият елен убива у ловеца чувството за вечност.

САДАЛ. Значи, ти дойде в кухнята на Евредика, за да ме накажеш с чувството за преходност?

ОРФЕЙ. Щом като ти ме наказа с безсмъртие…

САДАЛ. Аз съм смъртен, Орфей, и след мен ще дойде друг. Всички ние сме конници, които падат от конете си. Аз не искам слава. Цял живот спя върху дръвник, за да чувствувам брадвата над главата си.

ОРФЕЙ. А тя падна върху мене.

САДАЛ. Защо? Сега ти си безсмъртен. Утре траките ще имат нужда от тебе.

ОРФЕЙ. Тракия имаше нужда от мене вчера.

САДАЛ. Аз говоря за траките.

ОРФЕЙ. За какво може да им послужи това дърво, което ти постави на площада?

САДАЛ. Това още не искам да съобщя.

ОРФЕЙ. А кога?

САДАЛ. Това е моята голяма тайна.

(В това време Севт и Ронак се приближават и едновременно забиват късите си ножове в гърбовете на Садал и Орфей. Последните се свличат в нозете им. Севт, убиецът на Садал, поставя ножа си в ръката на Орфей.)

СЕВТ. (Вика.) Убиха царя!

РОНАК. Царят на Тракия е убит!

СЕВТ. Насам, насам! Убиха царя!

(Бързо влизат всички от празненството: Антиб, Кот, Пердикас, Евредика, Йо, Крезия, Симала, Ксантипа и други гости.)

КРЕЗИЯ. (Пада пред трупа на Садал.) Господарю!

СЕВТ. Този роб уби царя! Притекохме се на помощ, но беше късно. Ронак едва успя да убие роба.

КРЕЗИЯ. Господарю! Царю мой! Стани и виж този роб! Проклет да бъде той и името му!

(Отвън се чува писък, тропот на коне и кратък звън на оръжие. Нахълтват персийски стражи. Появява се Мегабаз.)

МЕГАБАЗ. Честит рожден ден, Симала! Бендида те е надарила с хубост, дано те надари и с магията на майка ти!

АНТИБ. Замълчи, куче! Царят на Тракия е убит!

(Антиб се спуска към Мегабаз, но стражите хващат здраво ръцете му.)

МЕГАБАЗ. Да се разберем: аз съм жесток, но към покорните снизходителен.

КРЕЗИЯ. Кой си ти, варварино?!

МЕГАБАЗ. Мегабаз! Вън се трепят. Искам да кажа, моите хора трепят вашите. Сутринта имаше гъста мъгла. Мъглата е много удобно нещо, особено ако имаш ключ от вратата. Ключалката може да се напипа. Нали, Севт?

КРЕЗИЯ. (Към Севт.) Оковете този предател!

МЕГАБАЗ. Не се занасяй, царице!

ЕВРЕДИКА. Пуснете мъжа ми! Той е пръв пълководец! И ако ти стиска, бий се с него тук пред всички!

МЕГАБАЗ. Да се бия? Ами ако аз тръгна да се бия на всяко празненство, ще бъда шут, а не Мегабаз. (Към стражите.) Пуснете ръцете му!

АНТИБ. Аз съм готов да се бия.

МЕГАБАЗ. Аз съм сигурен, че ще те убия. Но я си представи, че съвсем случайно ме изтърбушиш ти? Тогава оня, атинянинът, дето му знае много главата… как се казваше, атинянските имена трудно помня…

СИМАЛА. Херодот!

МЕГАБАЗ. Той… ще вземе да напише: Мегабаз, глупакът, след като залови по бели гащи… как се казваш… няма значение, взе, че се остави да му изтърбушат корема.

(Симала хвърля кожената топка към Мегабаз и той я улавя. Разглежда я и отново я връща.)

Хайде още веднъж!

(Симала му връща топката.)

Какво има вътре?

СИМАЛА. Понтийска трева.

МЕГАБАЗ. Може ли да се отвори?

СИМАЛА. Не. Това отвън е кожа, съшита със сухо черво от котка. Удари я о земята!

МЕГАБАЗ. (Удря топката и тя подскача.) Дай ми я!

СИМАЛА. Защо ти е?

МЕГАБАЗ. Да си я имам.

СИМАЛА. На мене ще ми е мъчно без нея.

МЕГАБАЗ. Вземи си я тогава! (Връща й топката.)

СИМАЛА. Мамо, искам да се омъжа за Мегабаз. Той е много смешен.

ЕВРЕДИКА. Глупости говориш!

МЕГАБАЗ. Ха! Пикла! Искаш да се омъжиш за мене и като ме убият атиняните, да станеш любовница на Дарий.

ЕВРЕДИКА. Замълчи, чужденецо. Симала е дете!

МЕГАБАЗ. Дете, а иска мъж!

(Двама персийски стражи въвеждат съпротивляващия се Терес.)

СТРАЖ. Господарю, този предвождаше бунтовниците. Избихме всички.

МЕГАБАЗ. Ти кой си?

ТЕРЕС. Терес, племенник на царя.

МЕГАБАЗ. Цар няма, значи няма и племенник.

ТЕРЕС. Варварин! (Спуска се към Мегабаз, но стражите го хващат.)

МЕГАБАЗ. Тук всички искат да ме трепят!

ТЕРЕС. Не само тебе ще бием. Меди, серди и беси вече са се дигнали срещу тебе. Ще удавим всичките ви конници в Хеброс и Стримон.

МЕГАБАЗ. Има ли някъде широко място? Искам да пикая!

КРЕЗИЯ. Оковете убиеца и го хвърлете на двата лъва!

МЕГАБАЗ. Защо да го оковат? Ах, да! Да не би Севт да разкъса двата лъва! И защо сам? Те са си компания с Ронак, който пък уби този роб, когото всички вие познавате, че е Орфей —