Садал и Орфей ((Опитите на Садал))

МАРОН. В Атина, мойто момче, тук вече няма място за мене.

ТЕРЕС. За нищо на света! Ти знаеш колко те обичам! След смъртта на баща ми ти си ме отгледал като роден син.

(Терес прегръща Марон. Влиза Пердикас и вижда прегръдката.)

ПЕРДИКАС. Така се прегръщаха Марон и Буши навремето. Когато Буши го прегърна гробът, Марон прегърна Садал. Какво ли значи тая прегръдка с Терес сега?

ТЕРЕС. Слушай, вонлива гнидо! (Замахва да го удари.)

МАРОН. Остави го, Терес! Това ще бъде много малко за него.

ТЕРЕС. Гнида! (Излиза.)

МАРОН. (Люлее една кесия за връвчицата като обесена.)

Живял някога цар Буши,
той имал четири уши…

ПЕРДИКАС. Ти какво?

МАРОН. Кой бил пял тая песничка?

ПЕРДИКАС. Ти знаеш кой!

МАРОН. Знам. Тази песен я съчиниха Севт и Ронак. Ти едвам я научи, и каза на Садал, че Орфей я пее на площада.

ПЕРДИКАС. Говориш глупости!

МАРОН. Може. Само че с тебе няма да се прегърна. След няколко дни аз съм в Атина.

(В това време влиза Антиб.)

Мой дълг е поне да предпазя Садал да знае кои са съветниците му… военачалниците му. Нали, Антиб? Навярно Кот ти е казал всичко… Вземи. (Хвърля му кесия, но Антиб нарочно не я улавя.)

АНТИБ. (Към Пердикас.) Ти излез!

(Пердикас излиза.)

(Към Марон.) Иди ми донеси кесията!

МАРОН. Аз все още съм пръв съветник на царя.

АНТИБ. А аз съм пръв военачалник. И Садал е мой кум. Ти чу какво каза царят на сватбата: „От тебе очаквам много, Антиб!“

МАРОН. А някога те очакваха двата лъва на Садал.

АНТИБ. А сега очакват тебе.

МАРОН. Глупав си ти, Антиб! И това ще ти пречи много.

АНТИБ. Глупавият пречи по-малко от умния, старче, особено в държавните работи.

МАРОН. Нима толкова бързаш да направиш Евредика вдовица?

АНТИБ. Аз обичам Евредика, старче!

МАРОН. Тогава вземи кесията си и запази своята храброст за бойното поле!

АНТИБ. (Тръгвайки.) Старче, подъл си ти, но въпреки това аз те обичам. (Взема кесията, излиза и на секундата пак се връща.) Дойде ми на ум, защо… Защото си много подъл! (Излиза.)

6

(В двореца. Срещат се Орфей и Евредика.)

ЕВРЕДИКА. Пусни ме да мина!

ОРФЕЙ. Ти ме пусни!

(Евредика отстъпва настрани и двамата тръгват нерешително. Орфей се обръща.)

ОРФЕЙ. Евредика!

ЕВРЕДИКА. Кажи, съветнико!

ОРФЕЙ. (Приближава се към нея.) Евредика!

ЕВРЕДИКА. Кажи, царски съветнико?

(В това време Севт и Ронак се приближават, носейки голяма мрежа. Внезапно я хвърлят върху Орфей и Евредика и последните се омотават в нея.)

Махнете тая мрежа, лешояди!

СЕВТ. Водата е мътна, не знам какво се е хванало.

ЕВРЕДИКА. Чувате ли, мръсници!

РОНАК. Тази мрежа е благословена от Дарзалас.

ЕВРЕДИКА. (Крещи.) Вие сте лешояди! Махнете мрежата!

(Нахълтват Кот, Антиб, Пердикас, Терес и Марон.)

(Пердикас отново изтичва навън.)

КОТ. Мрежата на позора!

СЕВТ. Антиб, извади рибата!

ЕВРЕДИКА. Антиб, махни тая мрежа!

РОНАК. Хайде, Антиб, докато не се е вмирисала рибата!

(Антиб маха мрежата и хваща болезнено ръцете на Евредика.)

КОТ. Жената трябва да вряка!

СЕВТ. Какво е виновна жената?

ТЕРЕС. Жената никога не е виновна. Жената си е жена.

(Антиб пуска Евредика и приближава Орфей, хващайки дръжката на меча си.)

МАРОН. Прости му, Антиб!

ОРФЕЙ. Не ми прощавай, Антиб! Аз обичам Евредика!