Садал и Орфей ((Опитите на Садал))

САДАЛ. Твърде рано е да се боиш за мене, атинянино. Тия, които убиха Буши, бяха мои приятели и ти знаеш това.

(Въоръжените насочват късите си копия към Садал.)

МАРОН. Царю! (Застава пред тялото на Садал.)

САДАЛ. Чакай, Мароне! Свалете маските си!

(Ония свалят маските си.)

Не ви познавам. (Към единия.) Ти как се казваш?

АНТИБ. Антиб.

САДАЛ. А ти?

КОТ. Кот.

САДАЛ. Нареди, Мароне, да им донесат от царското ядене там, на моята трапеза. Ти им бъди домакин! И приеми моя дълбок поклон заради несправедливите ми думи към тебе! (Излиза.)

МАРОН. (Към двамата нападатели.) Уплашихте ли се? Такива като вас Садал ги хвърля на двата си лъва. Но, както виждате, всичко свърши добре.

(Втурва се Крезия и прекосява сцената, мърморейки гневно.)

КРЕЗИЯ. Коя е тук царицата? Аз съм царицата! Щом аз съм царицата, ще слушате царицата. Царицата трябва да бъде царица! Коя е тук царицата?! Аз съм царицата! (Излиза.)

МАРОН. Това е царицата. Тя пие много.

2

(Кръчма — публичен дом. Ксантипа, съдържателката на заведението, Евредика, Йо и други проститутки. Орфей и Терес пият.)

ТЕРЕС. Вещице. Ксантипо, донеси вино! (Хвърля монети.)

ОРФЕЙ. Ксантипа не е вещица, малко глезено парадинастче! Ксантипа е царица. Само че на главата й вместо корона стоят тия бели коси, изковани косъм по косъм от среброто на времето.

ТЕРЕС. Да, но Ксантипа е вещица… Ксантипо, ти нали си вещица?

КСАНТИПА. Вещица съм, господарю млад.

ТЕРЕС. Защо си вещица?

КСАНТИПА. Защото ти плащаш, господарю.

ТЕРЕС. А защо Орфей не е вещица, щом като аз плащам?

ОРФЕЙ. Парадинасте, ти не плащаш за мене, а за това, че пиеш с мене. Тоест ти плащаш заради себе си.

ТЕРЕС. Да, но аз, ако искам, мога да убия Садал… Аз знам как стават тия работи…

КСАНТИПА. Забранявам такива думи в моя почтен дом!

ТЕРЕС. Кое му е почтеното на твоя дом?

(Орфей удря с длан по масата.)

Защо удряш масата?

ОРФЕЙ. Защото си още момче.

ТЕРЕС. Удряй тогава! Хайде, щом съм момче… Хайде, избийте момчетата! Къде е Йо? Малката Йо…

ЙО. Тук съм, господарю!

ТЕРЕС. Кажи, Йо, на този чичо, ще отидем ли с тебе оттатък… Там, където шумоли сламата под нас?

ЙО. Ще отидем, господарю!

ТЕРЕС. Защо ще отидем, малка Йо? Защото сламата шумоли много хубаво, нали?

ЙО. Затова, господарю.

ТЕРЕС. (Показва кесията си.) И защото после ще хвърляме тия колелца и ще ги търсим из сламата…

ЙО. И за това, господарю.

ТЕРЕС. Голи, нали, Йо?

ЙО. Голи, господарю.

ТЕРЕС. (На Орфей.) Само ти мислиш, че можеш да задаваш въпроси, нали? Да вървим, Йо! (Излизат.)

ОРФЕЙ. Ти все мълчиш, Евредика. Или те дразни моята сприхавост?

ЕВРЕДИКА. На мене това ми харесва.

ОРФЕЙ. Или не обичаш моите песни?

ЕВРЕДИКА. Аз обичам твоите песни.

ОРФЕЙ. А мене обичаш ли ме?

ЕВРЕДИКА. Обичам те, Орфей!

КСАНТИПА. Много пиеш, певецо!

ОРФЕЙ. Песента трябва да кипи, както виното кипи. Само че виното опива всеки човек поотделно, а песента целия площад наведнъж. Като моите бъчви няма от Истрос до устието на Стримон. Да направиш бъчва не е по-лесно, отколкото да направиш песен. Аз варя дървото в медовина и тасоското вино мирише на момиче, което е брало грозде.

КСАНТИПА. Ти пиеш всеки ден, певецо, кога работиш?

ОРФЕЙ. Аз и сега работя, Ксантипо, само че ти не виждаш. Ето например току-що казах, че тасоското вино мирише на момиче, което е брало грозде.

КСАНТИПА. Умен си ти, певецо, и умът е твоята гибел.

ОРФЕЙ. Евредика, аз умен ли съм?

КСАНТИПА. (Гледа навън.) Народът се събира вече на площада.

ОРФЕЙ. Защо се събира народът всяка вечер на площада, Ксантипо?

КСАНТИПА. За да слуша песните ти.

ОРФЕЙ. Не, за да слуша твоя глас, Ксантипо.

КСАНТИПА. Какво може да направи една песен? Хората слушат и си отиват.

ОРФЕЙ. Дарзалас е дарил траките с най-божествения дар — песента. Моят брат Лин, също славен певец, учи синовете на Пизистрат в Атина. Синовете на тиранина Пизистрат няма да бъдат като баща си, защото песента е свободна и учи човека да обича свободата. А който обича свободата, той може да даде свобода на другите.

(Влиза Садал. Всички стават на крака освен Орфей.)

КСАНТИПА. Царю, Ксантипа — стопанката на тоя почтен дом — целува нозете ти.

САДАЛ. Стани, Ксантипо, има кой да целува нозете ми. Поостаряла си, но си все така