Садал и Орфей ((Опитите на Садал))

събирал. Голям бой ядохме…

(Влизат Антиб и Кот във военни униформи. Марон ги оглежда.)

МАРОН. Сложили на магарето лъвска кожа.

АНТИБ. Мароне!

МАРОН. Но то изревало и всички го разбрали.

КОТ. А на бившия лъв му сложили магарешка кожа… (Запъва се.)

МАРОН. И какво станало?

КОТ. Сложили му магарешка кожа с едни големи уши… (Пак се запъва.)

МАРОН. Изкажи се, царски съветнико! И какво станало с магарето?

КОТ. Ти си лайно.

(Влизат Севт и Ронак, надпявайки се.)

СЕВТ. Слава на Садал, най-прекрасния!

РОНАК. Слава на Садал, най-прекрасния!

МАРОН. Стига, стига! Садал го няма още.

СЕВТ. Защо ни събира царят?

МАРОН. Може би Пердикас знае.

РОНАК. Къде е Пердикас?

МАРОН. Зад колоната.

(Пердикас влиза.)

ПЕРДИКАС. Тук съм. Никой не иска да ми отреже главата. Слизам вече три пъти в резачницата. Казвам: „Садал нареди!“ Никой не вярва. Даже онзи тъпак долу, резачът, казва: „Разкарай се!“ Човек не може вече да си отреже главата.

МАРОН. Тая глава ти трябва, Пердикас, защото на нея се крепят ушите ти.

КОТ. (Към Марон.) А ти си лайно!

(Влиза царицата Крезия и сяда на трона.)

КРЕЗИЯ. Аз съм Крезия, царица на Тракия! Ще говорите един по един. Онзи от вас, който каже първата глупост, ще застане там. Ох, уморих се!

МАРОН. Царице, ти трябва да си почиваш, държавните работи уморяват.

(Крезия вече е задрямала върху трона.)

ТЕРЕС. Казват, че от пияния и лудият се бои. А царицата е хем пияна, хем луда.

(Влиза Садал, който води със себе си Орфей. Садал вижда Крезия на престола и дава знак да я махнат. Севт и Ронак я вземат на ръце и я понасят. Минавайки край Пердикас, Крезия отваря очи.)

КРЕЗИЯ. О, Пердикас, здрасти! (Към другите.) Знаете ли откъде е тоя белег върху горната устна на Пердикас?

ПЕРДИКАС. Аз сам ще кажа… Буши имаше голям гъдел. Един ден, като целувах нозете му, нокътят на палеца разряза устната ми. Казвам си го сам, царю. Ако чуеш от някого същото, да знаеш, че аз съм си го казал сам.

КРЕЗИЯ. Благодаря, Пердикас! Не знаех това.

САДАЛ. (Към Крезия.) Иди оттатък да си поиграеш с Птоломеевата котка, Крезия. Това те успокоява. И недей пи повече, вредно е за теб.

(Крезия излиза.)

САДАЛ. Събрах ви, за да ви попитам, защо загубихме боя срещу трибалите?

СЕВТ. Царю, искаме да зададем един въпрос.

РОНАК. В качеството си на какъв присъствува тук Орфей!

САДАЛ. Отговори им, Орфей.

ОРФЕЙ. Трибалите прерязаха гърлото на моя брат — великия Лин. Аз се бих срещу тях като войник. Тук, под лявата ми плешка, има белег от трибалска махайра. Това стана по времето, когато вие двамата (На Севт и Ронак.) бягахте назад и пеехте: „Слава на Садал, най- прекрасния!“

РОНАК. Царю, той не одобрява нашата прослава.

ОРФЕЙ. Прослава се пее, когато се бяга напред.

СЕВТ. Царю, ние не бягахме, искахме да заобиколим трибалите и да ги нападнем в гръб.

ОРФЕЙ. Толкова по-зле — значи, вие сте бягали, без никой да ви гони… Антиб, да ти отговоря ли защо съм тук?

АНТИБ. Аз не съм питал.

КОТ. На тия, които питаха, ти си им отговорил.

МАРОН. Царю, Орфей е тук преди всичко за това, че е мъдрец, а след това, защото е смел войник. Атиняните казват…

САДАЛ. Да видим първо какво казват траките. И тъй, ние бяхме разбити от трибалите. Питам: защо? Говори, Севт!

СЕВТ. Царю, ние бяхме разбити, защото моето племе на киконите даде най-много войници, а Тересовите меди и Пердикасовите серди се присъединиха на края.

АНТИБ. А ние с Кот се бихме, царю!

САДАЛ. Вие се бихте храбро и от мои убийци сега сте мои пълководци.

КОТ. Такива сме, царю! А на лъва му сложи магарешка кожа…

МАРОН. Шшттт!

САДАЛ. Какво ще кажеш ти, Пердикас?

ПЕРДИКАС. Царю, моите серди щяха да се бият, но ние сме бедни. В полето на Скомброс не расте нищо друго освен коноп. Ех, да имах пари! (Заплаква.)

САДАЛ. Терес!

ТЕРЕС. Аз не се надявах, че ще ме пратиш, царю! Буши не ме пращаше. Аз съм още малък.

САДАЛ. Мароне!

МАРОН. Царю, трябваше да прегазим реката и да ги преследваме. Няма по-голям враг на Тракия от трибалите. По улиците, по кръчмите, по изворите говорят съвсем свободно.

САДАЛ. Какво говорят, Мароне?

МАРОН. Търговци идват оттам и разнасят лоши вести. Говорят, че там няма данъци, че няма роби, че няма цар. И колко добре било благодарение на това. А когато един народ слуша нещо, без да го е видял, на него му изглежда още по-добро… Царю, Пизистрат унищожи за една нощ всичко, каквото му пречеше, и сега управлява спокойно. Един ден Херодот ще напише в историята си: „Садал беше суров, но прав. Друг път нямаше.“

САДАЛ. Какво ще кажеш ти, Орфей?