— Хайде, върви — каза човекът и побутна с пушката таралежа. — Ако нещо иска да те изплаши, свивай се в танков юмрук и атакувай! Хайде!
Таралежът се търкулна по стъпканата трева, едва-едва показа муцуната си. Жабите откъм блатото се обадиха нестройно, застигнаха се една друга, наместиха гласовете си и започнаха на равни честоти да събарят летящите над тях блатни мухи и комари. Щом чу квакането, таралежът почна да се отпуска предпазливо и предпазливо да се придвижва напред.
— Ай да му се не види и таралежчето! — засмя се жената. — Че то танцува като балерина!
Мъжът седеше обърнат гърбом към жена си, бръмчеше като електростанция — мъчеше се да събере и подреди някаква мисъл, но тя все се разпиляваше в съзнанието му.
— Беше таралежче — каза той, — сега вече е таралеж. И дори не таралеж, а таралежище!… Помниш ли кога цъфна вишнапът, още тогава го забелязах да се крие в цариградските лешници, ей такова юмруче беше, със съвсем меки бодли. Джанка го дебнеше и не позволяваше дори муцуната си да покаже навън. Малко човече — голям страх, все се крие в храстите и потупва с краче, бои се да прекоси градината, въпреки че много му се иска да играе при жабите. Щом ги чуе, че крекнат в блатото отвъд пътя, става неспокойно, щъка нагоре-надолу, по не смее да иде при тях, щото в градината го дебне Джанка. Сега Джанка ще му козирува! Той, щом е успял да премине невредим през всички лисичи капани и през клопките на язовците, значи, вече е възмъжал и нищо не може да го изненада или да го надхитри! Освен някой автомобил ако го изненада, докато пресича пътя към жабите.
— Дано не го изненада — рече жената.
Е. С. взе подпрения на ракитовия стол „Винчестер“, поколеба се дали да го преметне на рамо, или да го носи в ръка, но не можа да реши, защото в този момент откъм пътя се чу трясък, дрънчене на желязо и автомобилно подвикваме, което му прозвуча като човешко запитване:
„Кой там?“
— Кой там? — попита на свой ред Е. С. и тръгна през дивите карамфили към шосето, стиснал в едната си ръка свинеубиеца. Подире му заподскача кучето, премяташе се в тревата, изтичваше чевръсто напред, още по-чевръсто се втурваше към стопанина си и се преобръщаше презглава в краката му, косеше с лапи и с опашка нацъфтелите карамфили и беше изпълнено с такова въодушевление, сякаш стопанинът му го отвеждаше на кучешка сватба.
Докато бодливата настръхнала топка се търкаляше или подтичваше напред към жабите, един брадат швед с шведска кола „СААБ“ приближаваше мястото на пътя, пресичано винаги от таралежа. Очите на човека бяха уморени, пропускаха, без да задържат подробностите от пътя, следейки единствено бялата лъкатушна ивица на осовата линия. Мимоходом зърна някаква черна топка в края на банкета, не можа да разбере дали стои на едно място, или е подвижна; усещаше само движението на автомобила, лекото му и равномерно дишане, като бегач на дълги разстояния, меките лапи на гумите „Дънлоп“ по асфалта, затова и по-късно не можа съвсем точно да си спомни как са се развили събитията и с безкрайно учудване разглеждаше раздраната предна лапа на автомобила.
Преди още Е. С. да стигне до пътя, видя шведската кола „СААБ“ блъсната в една канадска топола. Край колата се щураше рус човек с руса брада, червено тухлено лице и сини очи. Моторът работеше на пресекулки и с трясъци. Въпреки че на автомобила бе монтиран пластмасов енергопоглъщащ буфер-броня, той не бе предпазен от деформация.
— Какво се случи, господине? — попита Е. С. на своя несръчен френски език, като продължаваше да стиска свинеубиеца в ръката си. — Гума ли спукахте?
Чужденецът заклати глава и почна да обяснява нещо на своя неразбираем шведски език. Говореше, жестикулираше и сочеше станалата на парцал предна гума и огъната броня.
— Този пластмасов буфер може да предпази бронята от деформация само ако колата се блъсне със скорост пет километра в час — рече Е. С. — Не вярвам вашата скорост да е била толкова малка!
Брадатият човек продължи да клати глава, изплашен от катастрофата и до известна степен малко изплашен от възрастния човек с „Винчестер“, а Джанка стоеше до господаря си, повдигнала огромни уши, вторачена в брадатия човек, готова всеки миг да се хвърли отгоре му, ако рече да нападне нейния стопанин.
— С какво октаново число бензин зареждате двигателя си? — попита Е. С. — В двигателя се чуват ужасни детонационни експлозии. „Бум-бум“ — каза той, като посочи с ръка към полегналия на една страна автомобил.
Другият се съгласи с него, продъвквайки нещо средно между а и я и Е. С. на свой ред го попита дали е зареждал двигателя с гориво в Югославия. Щом чу Югославия, шведът веднага се оживи, това може би бе единствената дума, която разбра от целия разговор.
— Изключете двигателя — заповяда Е. С. — Детонационното изгаряне натоварва прекомерно детайлите и може да предизвика повреда в мотовилковия механизъм!
Онзи не го разбра, затова Е. С. отиде при колата и сам изключи мотора. „Тоя, изглежда, не разбира френски език“ — помисли си и му го каза:
— Очевидно вие, шведите, не разбирате френски?
Шведът не го разбираше какво говори, но за всеки случай клатеше глава утвърдително.
— Швейцарците повече разбират от вас френски — каза Е. С. — В кантона Юра например говорят само френски. Всъщност едната половина на кантона се намира във Франция, а другата в Швейцария. Общо взето, швейцарецът разбира френски, а и белгиецът така също… Сам пътувате, нали?
Брадатият почна да разчесва замислено брадата си.
— Хубави жени имате вие по Шведско — каза му Е. С. на български, — женствени жени, северни, скандинавски жени. Представяте ли си каква кръстоска би се получила между една северна жена и един източен мъж!
Е. С. го погледна в светлите очи и се усмихна. Шведът също се усмихна. Е. С. поглади с ръка свинеубиеца, заобиколи колата, затананика „Реве и стене Днепър широки“, тананикането му постепенно премина в ръмжене. Потупа леко с ръка задницата на колата и рече:
— „СААБ“, нали!
Шведът рече:
— „СААБ“.
— И как се случи на равен и прав път да се обърнете?
За да бъде разбран, той се опита да преведе въпроса си и с жестове, като ръкомахаше по най-глухоням начин. Чужденецът го разбра, оживи се и също така с жестове и мимики му обясни, че както си карал колата, видял съвсем близо до банкета нещо като кълбо, ей такова голямо и с шипове на всички страни. Той само закачил кълбото и в същия миг се чул трясък. Гумата изгърмяла, като че била връхлетяла върху бомба, след експлозията той загубил управлението и видял как черното настръхнало кълбо се носи над колата му във въздуха и пада в ливадата, ето от онази страна на пътя.
— Странно — рече Е. С. — Вашата гума е „Дънлоп“, как така е станала на парцали!
Впусна се надълго и нашироко да му обяснява, че „Дънлоп“ се смята за безопасна, че височината на нейното напречно сечение е шейсет на сто от ширината й и че при спукване тя не позволява колелото да легне върху, джантата. Странна е наистина тази експлозия, макар че, знаете ли, в Европа годишно се пукат около пет милиона гуми!
Шведът, щом чу думата Европа, почна да клати силно глава и почти се въодушеви.
Няколкото универсални думи като че ли започнаха да сближават двамата мъже: Европа, „Дънлоп“, кантонът Юра, Югославия, „СААБ“. Не можеха обаче да се разберат от какво е предизвикана катастрофата. Е. С. сметна, че чужденецът е налетял на нещо металическо, което буквално е срязало гумата му; експлозията е предизвикана от няколкото атмосфери налягане. Той просто е връхлетял върху някакво метално парче, изпаднало било от каруца, било от колите, превозващи старо желязо. Какви ли не чуди-сии прекарват колите със старо желязо!
