Около девет на следващата вечер дойде новият дежурен лекар на отделението. Седна на пейката до Крис и каза настоятелно:
— Господин Мартъл, опасността за живота на Джими вече премина. Сега искам да се приберете вкъщи, да хапнете и да поспите.
— Не и преди да видя сина си, докторе. Може ли?
— Разбира се. В момента Джими спи заради обезболяващите. Обещавате ли след като го видите да се приберете у дома и да си починете? Утре сутринта може да дойдете пак.
— Добре. — обнадеждено обеща Крис.
Джими изглеждаше някакси прозрачен върху болничното легло. Беше бледен, сигурно поради голямата загуба на кръв. На дланите му сякаш бяха намотани футболни топки от бинт. Имаше две системи, свързани към сгъвките на ръцете му. Едната банка бе пълна с кръв, а другата — с някакво лекарство. Стаята бе пропита с неизменната псевдоамонячна болнична воня.
Джими изглеждаше неизменно спокоен и гръдния му кош се повдигаше равномерно.
Всичко като че ли бе наред.
3.
Соня посрещна Крис на входната врата. Той я успокои с думите, че синът им се възстановява.
Крис отиде да претършува още веднъж Стаята с Пианото. Соня бе забърсала цялата кръв от инструмента. Пръстите на Джими ги нямаше.
Двамата съпрузи поръчаха храна по телефона. Вечеряха в почти пълно мълчание.
След това Крис и Соня отидоха да си легнат. Бяха изморени, притеснени и тъжни и веднага успяха да изпаднат в нещо като полусън.
Незнайно след колко време гу събуди звъна на телефона.
Двамата изтичаха до апарата. После се спогледаха. Никой от тях не искаше да вдигне слушалката.
Соня се пресегна и взе телефона.
След малко очите и се напълниха със сълзи. Слушалката падна от ръката и и се удари глухо в пода. Крис я взе и я постави на място.
Соня го прегърна, като се тресеше цялата.
— Крис… те казаха, че Джими е починал. Получил внезапен кръвоизлив.
Крис усети как и неговите сълзи се отприщват. Двамата със Соня се строполиха на един кожен диван в хола. Прегърнати.
Внезапно от Стаята с Пианото се разнесе мелодия.
Крис Мартъл тръгна нагоре по стълбището към стаята, откъдето се чуваше музиката. Бе отчаян. Не можеше да си представи кой или какво свири в Стаята с Пианото.
Мелодията бе същата като тази, с която ги будеше посреднощ синът им.
Но Джими бе мъртъв.
Крис отвори вратата на Стаята с Пианото.
Соня чу мъжа си да крещи. Викът му бе изпълнен с ужас. Соня се затича бързо по стълбището и влезе в стаята, откъдето се чуваше мелодията.
Вътре Крис се бе опрял до стената,
Крещеше
И гледаше
Пианото.
Соня също погледна натам. През прозорците влизаха достатъчно лунни лъчи. Те осветяваха пръстите, свирещи на пианото. Пръстите висяха във въздуха и на лунната светлина изглеждаха бели като мрамор, бели като самите клавиши; палците липсваха и поради това свирещите неща бяха осем на брой.
Осем детски пръста.
Информация за текста
© 2002 Ради Радев
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1880]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:54
