— А не намери ли бележката?
Елис им разказа всичко.
— Нищо, ще ти върнем паметта. Не бой се — каза Хайнис. — Хубаво е, че отново си имам тяло. Чакай!
Вратата се бе отворила и младият лекар надничаше вътре. Той видя пациентите и извика.
— Направихте го! Вие успяхте…
— Моля ви, докторе — изшептя му Елис. — Не викайте. Искам да ви помоля да не бъда безпокоен поне още един час.
— Разбира се — отвърна с уважение лекарят, отдръпна се и затвори вратата.
— Как е възможно? — запита Елис, докато оглеждаше тримата мъже. — Не разбирам…
— Великото откритие — каза Хайнис. — Нали не си го забравил? Ти работи по този въпрос. Не помниш ли? Обясни му, Андерсън.
Третият човек се приближи бавно. Елис забеляза, че отпуснатите лица бяха започнали вече да придобиват изражение. Мускулите се ръководеха от разума, който телата бяха придобили.
— Елис, не си ли спомняш изследванията върху фактора на личността?
Елис поклати глава.
— Ти търсеше най-малкия общ носител на човешкия живот и личността. Източникът, така да се каже. Изследванията всъщност бяха започнали преди около стотина години, след като Оргел откри, че личността не зависи от телесната обвивка, макар че се влияе и изменя в съответствие с нея. Сега спомняш ли си?
— Не. Продължавай.
— Накратко казано, ти и още около тридесетина учени открихте, че най-малката неделима частица на личността е една независима, нематериална субстанция. Нарекохте я Р-молекула. Тя е комплексен шаблон на разума.
— На разума ли?
— Да, не на материята — каза Андерсън. — Тя може да бъде пренасяна между материалните тела. От един приемник на друг.
— Звучи ми като че става дума за някаква вещ — каза Елис.
Андерсън забеляза огледало в ъгъла на стаята и отиде до него, за да разгледа новото си лице. Когато го видя потръпна и избърса лигите от края на устните си.
— Древните митове за владеенето на душите не са напълно лишени от основание — намеси се доктор Клител. Той единствен се справяше с известна лекота с новото си тяло. — Винаги е имало хора, които са можели да отделят разума от тялото си. Нещо като астрални сили и други подобни. Но чак напоследък бе локализирана точната личностна характеристика на разума и бе възприет начинът за отделянето и възстановяването й.
— Означава ли това, че вече сте безсмъртни? — попита Елис.
— О, не! — каза Андерсън и се върна към него. Той направи гримаса, опитвайки се да спре несъзнателното слюноотделяне на тялото на приемника си. — Личността има определени жизнени измерения. Те са по-обширни от тези на материалното тяло, естествено, но все пак са ограничени. — Той успя да спре слюноотделянето. — Въпреки това, личността би могла да бъде запазена в „спящо“ състояние за безкрайно дълъг период от време.
— И какво по-добро място от собствения ти разум би могло да бъде намерено за запазването на една нематериална молекула? — добави Хайнис. — Твоите нервни връзки поеха всички нас, Елис. Мястото бе напълно достатъчно. Броят на връзките в човешкия мозък бе изчислен на десет по…
— Тази част си я спомням — каза Елис. — Започвам да разбирам. — Сега разбра защо е бил избран. За тази работа наистина беше необходим психиатър, тъй като той би могъл да има достъп до телата на приемниците. Бил е обучен специално за тази цел. Естествено, че на крелдите още не би могло да бъде разказано за мисията и за Р-молекулата. Те не биха се съгласили телата на техни хора, пък били те и ненормални, да бъдат използвани от земляни.
— Виж това — каза Хайнис. Той с възхищение прегъваше пръстите си назад. Бе открил, че ставите на приемника му са с двустранно прегъване. Другите двама мъже също опитваха възможностите на телата си точно както човек би опитвал възможностите на един кон. Те прегъваха ръцете си, напрягаха мускулите, ходеха.
— Но как би могла расата ни… — заговори Елис. — Тоест какво ще правим без жени?
— Ще намерим още приемници — отвърна му Хайнис, който продължаваше да прегъва пръстите си. — Мъжки и женски. Ти ще станеш най-великият лекар на тази планета. Всеки ненормален ще бъде довеждан при теб, за да го лекуваш. Естествено, ние всички ще пребиваваме тук тайно. Никой няма да се издаде преди да е настъпил подходящият момент — той направи пауза и се усмихна. — Елис, осъзнаваш ли какво означава това? Земята не е загинала! Тя ще живее отново.
Елис кимна. Трудно му беше да приеме, че едрият, приятен Хайнис от филма, се е превърнал в това бостанско плашило, застанало пред него. Знаеше, че на всички ще им трябва доста време, докато се приспособят.
— По-добре е да се захващаме за работа — каза Андерсън. — След като обслужиш всички ненормални на тази планета, ще трябва да заредим кораба ти с гориво и да те изпратим по-нататък.
— Къде? — попита Елис. — На друга планета ли?
— Разбира се. Щом като няма да пипаме нормалните, на тази планета остават само няколко милиона приемници за личностите ни.
— Само! Че колко хора са складирани в мен?
В коридора се чуха гласове.
— Ама ти наистина си интересен случай — каза весело Хайнис. — В леглата, момчета… Мисля, че чувам гласа на онова докторче. Колко ли? Населението на Земята беше около седем милиарда. Всички са с теб, човече.
Информация за текста
© 1953 Робърт Шекли
© 1997 Рени Димитрова, превод от английски
Robert Sheckley
Potential, 1953
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008
Издание:
„Мириам“ ЕООД, София, 1997
ISBN: 954-9513-05-X (т.3)
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8982]
Последна редакция: 2008-08-27 08:00:00
