Джери вдигна чука, направи знак на шерифа да се отдръпне и замахна. Когато чукът удари, Джери изпъшка. Нито се счупи парче, нито се появи някаква пукнатина.
В далечината се зачу бръмченето на армейски конвой.
— Е, сега ще получим помощ — каза Флин.
Майкълс обаче не беше толкова сигурен. Той започна да обикаля пиявицата, питайки се кое ли вещество реагира по такъв начин. Отговорът бе лесен — нито едно. Нито едно от
Шофьорът на джипа в началото на конвоя вдигна ръка и всички коли спряха. От джипа слезе един строг и енергичен офицер. По звездите върху рамената му Майкълс разбра, че той е бригаден генерал.
— Нямате право да блокирате това шосе — заяви генералът. Той беше висок, сух, загорял мъж, със студен поглед. — Моля да махнете това нещо.
— Не можем да го отместим — каза Майкълс. Той разказа на генерала какво се бе случило през последните няколко дни.
— Трябва да се махне — заяви генералът. — Този конвой трябва да мине. — Той се приближи и огледа пиявицата. — Казвате, че не може да бъде повдигнато с лост? И че горелката не е помогнала?
— Точно така — леко се усмихна Майкълс.
— Шофьор — извика генералът през рамо. — Карай през това нещо.
Майкълс започна да възразява, но се спря. Военните може би трябваше да се убедят сами.
Шофьорът тръгна с джипа напред и се изкачи върху дебелата вече десет сантиметра пиявица. Колата стигна до средата й и спря.
— Не съм ти казвал да спираш! — извика генералът.
— Не съм спирал, сър!
Джипът просто бе дръпнат от някаква сила и двигателят му бе спрял. Шофьорът се опита да го подкара отново, прехвърли на самостоятелна предавка за всяко от четирите колела и се накани да тръгне напред. Но джипът бе залепнал неподвижно като в бетон.
— Извинете ме — обади се Майкълс. — Ако се вгледате, ще забележите, че гумите се топят.
Генералът се вторачи, ръката му автоматично се насочи към пистолета и той извика:
— Скачай, шофьор! Не се докосвай до това сиво нещо!
Пребледнелият шофьор се качи върху предницата на джипа си, огледа се и скочи извън кръга.
Настъпи пълна тишина и всички гледаха джина. Първо гумите му се стопиха и изчезнаха, след това джантите. Останало върху сивата повърхност, самото купе също изчезна.
Антената изчезна последна.
Генералът започна тихо да ругае. Той се обърна към шофьора.
— Иди назад и доведи няколко души с ръчни гранати и динамит.
Шофьорът се затича към конвоя.
— Не знам какво сте открили тук — заговори генералът. — Но то няма да спре един конвой на американската армия.
Майкълс не беше чак толкова сигурен.
Сега пиявицата бе почти будна и тялото й искаше все повече храна. Тя бързо разграждаше почвата под себе си и изпълваше освободеното пространство със собственото си тяло, което се разрастваше. Върху повърхността й кацна някакъв голям предмет и също се превърна в храна. После изведнъж…
Поток от енергия удари повърхността й, след това втори и трети. Тя ги изконсумира с благодарност и ги превърна в маса. Малки метални парченца я удариха и кинетичната им енергия бе погълната, а масата им преработена. Последваха още експлозии, които й помогнаха да нахрани гладните си клетки.
Сега започна да усеща. Наоколо й имаше контролирано горене, въздухът вибрираше, придвижваха се предмети.
Имаше още една, по-силна експлозия с вкус на
Но нямаше повече. Тя продължи да се храни от почвата и слънчевата енергия. Нощта дойде. Разбра го по доста по-бедното захранване с енергия. Последваха още дни и нощи. Около нея продължаваха да се движат вибриращи обекти.
Тя ядеше, растеше и се разливаше.
Майкълс стоеше върху един нисък хълм и наблюдаваше стопяването на къщата си. Сега пиявицата се простираше на стотици метри в диаметър и поглъщаше вратата на оградката му.
„Сбогом, дом“ — помисли си Майкълс, припомняйки си десетте лета, прекарани тук.
Вратата падна в тялото на пиявицата. Малко по малко къщата също изчезна.
Сега пиявицата приличаше на езеро от лава — изгоряло петно върху зелената Земя.
— Извинете, господине — каза един войник, който се бе изкачил до него на хълма. — Генерал О’Донъл иска да ви види.
— Идвам — каза Майкълс и хвърли последен поглед към къщата.
Той последва войника през оградата от бодлива тел, която бе издигната в кръг около пиявицата. Покрай нея патрулираше рота войници, които не допускаха репортерите и стотиците любопитни хора, дошли да видят това нещо. Майкълс се чудеше защо все още му разрешават да влиза тук. Реши, че това е защото цялата работа се развиваше основно върху собствената му земя.
Войникът го заведе до една палатка. Майкълс влезе. Генерал О’Донъл бе седнал зад малко бюро. Той направи знак на Майкълс да седне.
— Назначен съм за ръководител на акцията по освобождаването ни от тази пиявица — каза той на Майкълс.
Професорът кимна, без да каже дума за това дали е препоръчително да се възлага на военен работата, която би трябвало да се върши от учени.
— Вие сте професор, нали?
— Да. По антропология.
— Добре. Пушите ли? — Генералът запали цигарата си и тази на Майкълс. — Бих искал да останете тук в качеството на съветник. Вие пръв открихте тази пиявица. Аз ще ви бъда благодарен за съветите по отношение на… — Той се усмихна. — По отношение на врага.
— Бих се радвал — отвърна Майкълс. — Обаче мисля, че това е по-скоро работа за физик или биохимик.
— Не искам тук да ми се мотаят куп учени — каза генерал О’Донъл и се намръщи към огънчето на цигарата си. — Не ме разбирайте погрешно. Аз се прекланям пред науката. Ако мога да кажа, аз даже съм нещо като учен-войник. Винаги се интересувам от последните постижения в областта на оръжията. Защото вече не може да се води война без помощта на науката. — Изгорялото от слънцето лице на О’Донъл стана твърдо. — Но не мога да позволя на група дългокоси да се моткат около това нещо цял месец и да ме бавят. Моята задача е да го разруша с всички предоставени ми средства, и то веднага. И ще направя точно това.
— Мисля, че няма да ви се удаде лесно — каза Майкълс.
— Точно затова искам да ми помогнете, Кажете ми как, а аз ще намеря начин да го направя.
— Ами, доколкото си представям, пиявицата е органичен конвертор от тип маса — енергия. Предполагам, че има двоен цикъл. Първо, тя превръща масата в енергия, а после придобитата енергия обръща в маса за собственото си тяло. Второ, енергията се превръща направо в маса за тялото й. Как става това, аз не знам. Пиявицата не се състои от протоплазма. Може дори да не е клетъчно същество…
— Значи се нуждаем от нещо голямо против нея — прекъсна го О’Донъл. — Добре, става. Аз имам нещо големичко тук.
— Май не ме разбрахте — каза Майкълс. — Или може би аз не се изразих правилно.
— А какво ще стане, ако продължи да се храни?
— Нямам представа какви са границите на растежа й — отговори Майкълс. — Възможно е растежът й да
