Предразсъдък

задължително. Радистът застана „мирно“. Той беше висок, строен младеж с руса коса, светла кожа и луничав. Изглеждаше отстъпчив, мек и разбран. С изключение на очите му, които бяха тъмносини и с много твърд поглед.

Свен не знаеше как да започне. Но Форбс заговори пръв.

— Сър — каза той, — искам да знаете, че аз се срамувам от себе си. Вие бяхте добър капитан, сър, най-добрият и това беше един щастлив кораб. Чувствам се като престъпник заради това, което правя.

— Тогава значи ще приемеш? — попита Свен с лек проблясък на надежда.

— Бих искал да мога. За вас бих дал да ми отрежат дясната ръка, капитане. Бих дал всичко, което имам.

— Аз не искам дясната ти ръка. Искам само да работиш с новия.

— Това е единственото, което не мога да направя — каза тъжно Форбс.

— Защо, по дяволите, да не можеш? — изръмжа Свен, забравяйки решението си да се облегне на психологията.

— Вие не бихте могли да разберете душата на планинеца от Джорджия — каза Форбс — Моят татко, Бог да го благослови, ме възпита така. Този беден старец би се обърнал в гроба си, ако престъпя последното му желание.

Свен преглътна една ругатня.

— Знаеш в какво положение ме поставяш, Форбс — каза той. — Имаш ли някакво предложение?

— Може да се направи само едно, господине. Ангка и аз ще напуснем кораба. По-добре да не ви достигат хора, отколкото да пътувате с такива, които не се сработват.

— Ангка ще напусне с теб ли? Чакай малко! Той пък към кого изпитва предразсъдъци?

— Към никого, господине. Но ние с него сме колеги вече близо пет години. Откакто се срещнахме на борда на Стела. Където иде единият, там и другият.

Върху контролното табло блесна червена лампичка, показваща готовността на кораба за излитане. Свен не й обърна внимание.

— Не мога да позволя и на двама ви да напуснете кораба — каза Свен. — Форбс, защо не искаш да работиш с новия?

— Поради расови причини, господине — напрегнато отвърна Форбс.

— Слушай ме сега внимателно. Ти служиш под мое ръководство, а аз съм швед. Това пречи ли ти?

— Никак, сър.

— Докторът е израелец. Навигаторът е от Венера. Инженерът е китаец. Имаме руснаци, нюйоркчани, африканци, всякакви хора в екипажа. Хора от всички раси, вяра и цвят. Ти си работил с тях.

— Разбира се. Още от ранно детство планинците от Джорджия очакват с нетърпение да работят с хора от най-различни раси. Това е наш дълг и наследствен завет. Моят татко ме е учил на това. Но няма да работя с Блейк.

— Кой е Блейк?

— Новият човек, господине.

— Откъде е той? — попита изморено Свен.

— От планинска Джорджия.

За миг Свен помисли, че не е чул добре. Той се втренчи във Форбс, който отвърна неспокойно на погледа му.

— От планинската част на Джорджия ли?

— Да, господине. Мисля, че е роден някъде недалеч от мястото, където съм се родил аз.

— А този човек, Блейк… Той бял ли е?

— Разбира се, господине. Предците му са бели англо-шотландци. Също като моите.

Свен имаше чувството, че открива нов свят. Свят, какъвто никой цивилизован човек никога не бе виждал. Той бе учуден да установи, че на Земята съществува най-невероятният обичай, какъвто няма никъде другаде из галактиката.

— Разкажи ми за вашите традиции — каза той на Форбс.

— Аз мислех, че всички знаят за нас, планинците от Джорджия, господине. Там, откъдето произхождам аз, ние напускаме дома си на шестнайсетгодишна възраст и повече не се връщаме. Нашата традиция ни задължава да работим в сътрудничество с всяка раса… с изключение на собствената си.

— Ооо?

— Този, новият, Блейк, е бял планинец от Джорджия. Той би трябвало да погледне списъка на екипажа и да не се наема на работа на този кораб. Всъщност грешката е изцяло негова и ако той има намерение да наруши традицията, аз не мога да му съдействам.

— Но защо не сътрудничите със собствените си сънародници? — попита Свен.

— Никой не знае, господине. Това се предава от баща на син стотици години вече. Още от времето след термоядрената война.

Свен го изгледа внимателно. В главата му започна да се прояснява.

— Форбс, ти някога имал ли си някакви… чувства към негрите?

— Да, господине.

— Опиши ми ги.

— Ами според нас, планинците от Джорджия, господине, негрите са естествени приятели на белите. Искам да кажа, че белите се разбират добре с китайци, марсианци и други раси, но между тях и негрите има по-специален вид разбирателство…

— Продължавай — настоя Свен.

— Трудно е да се обясни, господине. Просто… Ами вижте. Качествата на тези две раси си пасват като добре смазана машина. Между белите и черните разбирането е пълно.

— А знаеш ли, че някога, преди много, много години, твоите предци са смятали негрите за низши човешки същества? — тихо каза Свен. — Че са създавали закони, които не са им позволявали да се смесват с белите хора? И че са го правили дълго след като останалият свят е превъзмогнал подобни предразсъдъци? Всъщност това е траяло чак до термоядрената война.

— Това е лъжа, господине! — извика Форбс. — Съжалявам, не исках да ви нарека лъжец, господине, но това просто не е вярно. Ние, жителите на Джорджия, винаги…

— Аз мога да ти го докажа, като ти посоча какво пише в учебниците по история и в антропологичните изследвания. Имам няколко от тях в библиотеката на кораба и ако искаш, можеш да ги прочетеш.

— Това са книги, писани от янки!

— Ще ти покажа и такива, писани от южняци. Вярно е, Форбс, и няма защо да се срамуващ от това. Възпитанието е дълъг и сложен процес. Освен това ти имаш пълно основание да се гордееш с предците си.

— Ако това е вярно — много колебливо попита Форбс, — тогава какво всъщност се е случило?

— Пише го в книгите. Ти нали знаеш, че по време на войната Джорджия е била ударена от водородна бомба, предназначена за Норфък?

— Да, господине.

— Може би не знаеш, че бомбата е паднала в центъра на така наречения Черен пояс. Много бели са били убити. Но почти цялото негърско население в тази част от Джорджия е било изтрито от лицето на земята.

— Това не го знаех.

— Е, можеш да бъдеш сигурен, че преди термоядрената война е имало расови бунтове, линч и доста омраза между белите и черните. И изведнъж негрите изчезнали — мъртви. Това създало огромно чувство на вина у белите и особено у онези, които живеели в по-изолирани общности. Някои от най-чувствителните от тях се смятали виновни в духовно отношение за всичко, което е станало. И това ги засегнало много дълбоко, защото те били религиозни хора.

— Но какво значение е имало, щом са мразели негрите?