— Там е работата, че не са ги мразели! Те се бояли от расово смесване, от икономическа конкуренция, от смяна в йерархията. Но те всъщност не са
Форбс кимна, сериозно замислен.
— В изолирано общество като вашето това предизвикало обичая да се работи далеч от дома, в сътрудничество с всяка друга раса с изключение на собствената. Всъщност в дъното на тази традиция е чувството за вина.
По луничавите бузи на Форбс се стичаше пот.
— Не мога да повярвам — каза той.
— Форбс, лъгал ли съм те някога?
— Не, господине.
— Тогава ще ми повярваш ли, ако ти се закълна, че казаното от мен е истина?
— Аз… Аз ще се опитам, капитан Свен.
— Сега вече знаеш причината за вашия предразсъдък. Ще работиш ли с Блейк?
— Не знам дали ще мога.
— А поне ще опиташ ли?
Форбс прехапа устни и се завъртя с неудобство.
— Капитане, аз ще се опитам. Не съм сигурен дали ще мога, но ще опитам. Но да знаете, че го правя заради вас и останалите, а не заради онова, което ми разказахте.
— Ти просто опитай — каза Свен. — Само за това те моля.
Форбс кимна и бързо напусна мостика. Свен веднага даде сигнал на кулата, че са готови за отлитане.
Долу, в каюткомпанията на екипажа, Форбс бе представен на новия член, Блейк. Помощникът беше висок, чернокос и явно притеснен от запознанството.
— Здрасти — каза Блейк.
— Здрасти — отговори Форбс. И двамата се опитаха да си подадат ръка, но всъщност не се стигна до ръкостискане.
— Аз съм от Помпей — каза Форбс.
— Аз съм от Алмира.
— Всъщност сме съседи — нещастно отбеляза Форбс.
— Да, боя се, че е така — каза Блейк.
Те се гледаха мълчаливо. След доста време Форбс изпъшка:
— Не мога, просто не мога. — Той започна да се отдалечава. Изведнъж спря, обърна се и изръмжа: — Напълно бял ли си?
— Не съвсем — отговори Блейк. — По майчина линия съм една осма чероки.
— Чероки, а?
— Точно така.
— Добре бе, човече, защо не го каза това още от самото начало? Някога познавах един чероки от Алтахачи. Казваше се Том Малката седяща мечка. Да не би да си му нещо роднина?
— Не вярвам — каза Блейк. — Аз самият не познавам нито един чероки.
— Е, това няма значение. Ама и те трябваше веднага да ми кажат, че си чероки! Хайде, ела с мен. Ще ти покажа каютата.
Когато няколко часа след излитането този инцидент бе докладван на капитан Свен, той остана напълно озадачен. Как, питаше се той, би могло една осма кръв на чероки да направи човек чероки. Останалите седем осми не са ли по-важни?
И накрая реши, че изобщо не може да разбере американските южняци.
Информация за текста
© 1957 Робърт Шекли
© 1996 Рени Димитрова, превод от английски
© 1996 Росен Димитров, превод от английски
Robert Sheckley
Holdout, 1957
Сканиране, разпознаване и редакция: Mandor, 2008
Издание:
Робърт Шекли. Събрани разкази, том 2
„Мириам“ ЕООД, София, 1996
Превод: Рени Димитрова, Росен Димитров, 1996
ISBN: 954-9513-03-3
The Collected Short Fiction, Book Two, 1991
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8841]
Последна редакция: 2008-08-14 08:00:00
