Предразсъдък

Робърт ШеклиПредразсъдък

Екипажът на един космически кораб трябва да се състои от приятели. Те би трябвало да живеят в хармония, за да постигнат онова моментално взаимодействие, което понякога се налага. В Космоса обикновено и една грешка стига.

Аксиоматично правило е, че дори и с най-добрите кораби се случват инциденти. А средните просто не оцеляват.

Знаейки това, всеки може да разбере как се почувства капитан Свен, когато четири часа преди излитането му бе казано, че радистът Форбс не желае да служи заедно с новия си помощник.

Форбс не беше се запознал с новия помощник, но и не желаеше. Достатъчно му бе да чуе за него. Той обясни, че не става въпрос за нещо лично. Отказът му бил само на расова основа.

— Сигурен ли си? — попита капитан Свен главния си инженер, който дойде на мостика да му съобщи новината.

— Напълно, господине — отвърна инженер Хао. Той беше дребен, плосколик, жълтокож мъж от Кантон. — Опитахме се да се справим сами. Но Форбс не отстъпва.

Капитан Свен седна тежко върху тапицирания стол. Беше шокиран. Мислеше, че расовата омраза е нещо от далечното минало. И бе толкова удивен от тази й съвременна проява, както ако бе срещнал птица додо, моа или комар.

— Расизъм в наши дни! — възкликна Свен. — Но това наистина е абсурдно. Все едно да ми кажеш, че на съседния ъгъл горят еретици на клада или че ни заплашва война с кобалтови бомби.

— Преди не сме забелязали и намек за подобно нещо — отговори Хао. — И за нас беше пълна изненада.

— Ти си най-възрастният на кораба — каза Свен. — Не се ли опита да го убедиш да се откаже от подобно поведение?

— Разбира се. Говорих с него часове наред. Разказах му как дълги векове китайците и японците са се мразели взаимно и че щом ние сме успели да превъзмогнем тази антипатия в името на Великото сътрудничество, защо да не може да го направи и той.

— И какво?

— Нищичко. Каза, че не било същото.

Свен отхапа крайчеца на една пура и го изплю ядосано. Запали я и пуфка известно време.

— Добре, проклет да съм, ако разреша подобно нещо на моя кораб. Ще взема друг радист!

— Това няма да е толкова лесно — каза Хао. — Особено тук.

Свен се намръщи замислено. Намираха се на Диская II, малка, далечна планета в южния край на Звездния куп. Тук бяха разтоварили машинни части и бяха взели назначения от фирмата помощник, който се оказа невинен източник за всички тревоги. На Диская имаше изобилие от обучени хора, но те всички бяха специалисти по хидравлика, минно дело и други подобни дейности. Единственият радист на планетата живееше щастливо с жената и децата си, притежаваше къща в приятно предградие и никога нямаше да се съгласи да я напусне.

— Смешно, абсолютно невероятно — заговори отново Свен. — Не мога да се лиша от Форбс, но не мога да оставя и новия човек. Няма да е честно. Освен това фирмата сигурно ще ме уволни, ако го направя. И с право, с право! Един капитан трябва да може да се справя с неприятностите на борда на собствения си кораб.

Хао кимна мрачно.

— Откъде е този Форбс?

— От някаква ферма в планините на южната част на Съединените щати. Джорджия, господине. Може би сте чували за нея?

— Мисля, че да — отговори Свен, който бе минал курс по регионални характеристики в Упсала, за да се подготви по-добре за длъжността капитан. — В Джорджия се занимават с отглеждане на фъстъци и свине.

— И хора — добави Хао. — Силни, умели хора. Във всички неразработени области се трудят хора от Джорджия, въпреки че населението на щата им е малко. Но репутацията им е ненадмината.

— Всичко това го знам — измърмори Свен. — И Форбс е чудесен човек. Но този расизъм…

— Форбс не може да се смята за типичен представител. Той е отраснал в малка и изолирана общност, далеч от оживените центрове на Америка. В такива общности се раждат и процъфтяват странни обичаи. Навсякъде по света. Спомням си едно село в Хонан, където…

— Още не мога да го повярвам — прекъсна Свен репликата, която обещаваше да се превърне в дълга дисертация за китайския провинциален живот. — И просто не мога да намеря извинение за държанието му. Всяка общност, навсякъде по света си има някакви расови чувства. Но отговорността на всеки човек го задължава да се освободи от тях, когато се включи в обществения живот на Земята. Всички останали са го направили. Защо не и Форбс? Защо ни тормози със собствените си проблеми? Не са ли го научили на основите на Великото сътрудничество?

Хао сви рамене.

— Няма ли да е по-добре да поговорите и вие с него, капитане?

— Да. Почакай, първо ще говоря с Ангка.

Главният инженер напусна мостика. Свен остана дълбоко замислен, докато не чу потропването на вратата.

— Влез.

Ангка влезе. Той беше началник на товарната бригада. Висок мъж с идеални пропорции и кожа с цвета на презряла слива. Бе чистокръвен негър от Гана и първокласен китарист.

— Предполагам, че знаеш всичко за неприятностите — каза Свен.

— Да, за нещастие, господине — отвърна Ангка.

— За нещастие ли? Та то си е пълна катастрофа! Знаеш какъв риск поемаме, ако излетим в такова състояние. А трябва да тръгваме след по-малко от три часа. Не можем да летим без радист, а ни трябва също и помощникът.

Ангка стоеше неподвижно и чакаше.

Свен изтръска пепелта от пурата си.

— Гледай сега, Ангка. Ти трябва да знаеш защо съм те повикал.

— Предполагам, господине — ухили му се Ангка.

— Ти си най-добрият приятел на Форбс. Не можеш ли да направиш нещо?

— Опитах се, капитане. Бог ми е свидетел, че опитах. Но нали знаете какви са хората от Джорджия.

— Боя се, че не.

— Добри хора, господине, но инат като магарета. Щом веднъж са решили нещо, край. Говоря с Форбс от два дни по този въпрос. Снощи даже го напих. По напълно служебни съображения — добави бързо Ангка.

— Нищо. Продължавай.

— И му говорих така, както бих говорил на собствения си син. Напомних му колко добре се е сработил екипажа. „Гледай сега, Джими, казах му аз, ако се държиш по този начин, ще провалиш всичко. Не искаш да направиш това?“ Той плака като малко дете, господине.

— Но не промени мнението си, така ли?

— Каза, че не можел. Каза ми да не се опитвам да го променя. Защото в тази галактика имало само една раса, с която никога нямало да се сработи, и нямало смисъл да говорим за това. Каза още, че баща му щял да се обърне в гроба, ако той направел подобно нещо.

— Има ли изобщо някаква надежда да промени мнението си? — попита Свен.

— Продължавам да опитвам, но не мисля, че има надежда.

Той си тръгна. Капитан Свен седна и замислено обхвана брадата си с ръка. Погледна отново корабния хронометър. По-малко от три часа до излитането!

Свен вдигна слушалката на интеркома и поиска директна връзка с кулата на космодрума.