— Е, какво? Разгледа ли ги? — попита го Смуга.
— Да, мумиите са в отлично състояние. Това вероятно се дължи на сухия планински въздух.
— Така е. Перуанците обикновено са зазиждали входа към чулпа. Но тук това е било излишно. Ела, ще ти покажа съкровищницата.
Влязоха в съседната зала. Смуга светеше с газеничето. Томек втрещено гледаше статуите на богове и крале от чисто злато и сребро, символите на Инти, обсипани със скъпоценни камъни, съдовете, щитовете, купите, пълни със златен пясък и бисери. Чак след доста време той се обърна към Смуга.
— Но вие сте открили бонанса!122 — възбудено му каза той. — Това навярно е част от съкровището, с което Атахуалпа е искал да откупи живота си.123
— За спасяването на част от съкровищата инките и техните поданици са платили с море от кръв. Ако сега белите научат за това злато, земята на волните кампи отново ще бъде удавена в кръв.
— Уверен съм в това! Да си вървим оттук, върху тези съкровища тегне проклятието на подло избитите индианци. Да не казваме за това откритие на никого, дори на най-близките си.
— Радвам се, Томек, че това предложение излезе от тебе. Ние двамата положително ще запазим тайната. Да вървим, остава ни малко време, а имаме да обсъдим още много неща.
Смуга внимателно затвори входа на залата с гробниците, след това отвори десния таен проход. Озоваха се в не особено голяма пещера, чийто отвор се намираше точно под една остра, издадена скала. В самия отвор на пещерата имаше два доста раздалечени дървени стълба. Между тях ниско до каменния под висеше мрежа от лиани в овална бамбукова рамка.
В пещерата беше доста светло, защото сребристото лунно сияние и кървавите отблясъци на огъня от вулкана я осветяваха достатъчно. Смуга остави газеничето на земята и поведе младия си приятел към изхода на пещерата.
— Какво е това странно приспособление? — попита Томек, като се вглеждаше в мрежата от лиани.
— Споменах ти, че тази пещера се намира точно под издадената скала, от която са хвърляли в бездната хора като жертва в чест на боговете — отговори Смуга. — Тези жертви са били предимно млади девойки, понякога дъщери на вождове, държавни сановници, а дори и на владетелите. Хитрите жреци явно не са се страхували много от гнева на своите богове, щом са измислили това приспособление, благодарение на което са можели да спасяват от смърт някои от жертвите.
— Вече се досещам как са правели това — каза Томек. — Избутвали са мрежата навън, а когато девойката е падала в нея, те са я издърпвали в пещерата.
— Точно така са правели, а после са обявявали пред народа, че боговете, умилостивени от техните молитви, са върнали жертвата.
Томек се наведе над мрежата. Лианите, от които бе изплетена, бяха свежи и еластични. После изтласка мрежата далеч над пропастта. Устройството действуваше безупречно.
— Странно е, че след толкова много време това приспособление е така запазено — каза той, поглеждайки към приятеля си.
— Аз сложих нови въжета и мрежа — обясни Смуга.
Томек се приближи още повече до Смуга.
— С каква цел ме доведохте тук? Защо ми говорите всичко това? — попита той с неузнаваем глас.
— Искам на всяка цена да спася жена ти и Наташа. Преди да дойда при вас, съветът на вождовете реши да умилостиви разгневените богове, като принесе в жертва двете бели жени. Ако не беше тоя проклет вулкан, може би нямаше да се стигне дотам. Ти си бил в развалините на града, в долината. Според легендата той бил разрушен от земетръс, придружен с избухване на вулкана. Сега вулканът отново гърми и дими. Кампите са убедени, че като сте проникнали в тяхната земя, вие сте обидили боговете. Така подшушна на съвета на вождовете един от магьосниците.
— Значи, те искат да погубят от тази скала Сали и Натка? — попита Томек, потресен до дън душа. — Ами Мара, жената на Хабоку?
— Тъкмо щях да те попитам за тази индианка. Значи, тя е жена на храбрия Хабоку? За нея няма никаква опасност. Жертва за умилостивяване на боговете ще бъдат само двете бели жени. А мъжете, ако се съгласят да воюват в редовете на кампите, ще останат живи.
— Няма ли начин да ги спасим от тази жестокост? Не може ли аз и Новицки да заместим жените?
— Не, те не са им нужни както вие! Смелостта ви по време на битката ви е спечелила тяхното уважение. Аз трябва да давам вид, че съм съгласен с тази присъда.
— В такъв случай какъв е вашият план? — кратко попита Томек.
— Днес преди обед всички, с изключение на Сали и Наташа, ще бъдете затворени в моето помещение. Когато слънцето застане в зенита, ще бъде извършено жертвоприношението. Ще започнат молитви и танци; тогава ти ще отвориш скрития проход и ще отведеш хората си в пещерата. Не забравяй само да залостиш вратата, когато излезете от моето жилище. Ти и Новицки ще дойдете тук и ще чакате. Трябва да се уговориш със Сали и Наташа всяка от тях да извика в последния момент, преди да скочи в бездната. Когато чуете вика, веднага ще извадите мрежата.
— Няма ли да бъде късно?
— Положително не.
— А какво ще правим после?
— Ще избягате през подземния коридор извън чертите на града. В пещерата съм ви приготвил кузми. Ще ги наметнете върху дрехите си. Там има и две карабини, револвер, муниции, два лъка със стрели и три ножа. Посъбрал съм ви малко храна, но тя ще ви стигне най-много за ден или два. После ще трябва да ударите нещо с лък. С огнестрелното оръжие бъдете много предпазливи, Ехото разнася гърмежа из планините.
— Защо говорите така, като че ли изобщо нямате намерение да бягате с нас?
— Слушай, момчето ми, в момента правя всичко, което е по силите ми, за да ви спася живота. Ако, избягам с вас, кампите ще вдигнат на крак всички околни съюзени племена на свободните индианци. За един ден ще ни заловят. А тогава… вече за никого не би имало спасение. За тях аз съм своего рода вожд- талисман. Вече няколко пъти ги предвождах срещу кашибите и амахуаките, с които са в постоянна война.
— Те ще ви убият, когато открият, че сме избягали!
— Не ме прекъсвай, Томек. Като вожд аз участвувам в жертвоприношението. Ще следя да не ви объркат сметките. През цялото време ще бъда при Сали и Наташа. После, когато не ви намерим в моето жилище, ще кажа, че са ви отвлекли злите духове.
— Но те няма да повярват в това!
— Аз съм на друго мнение. Те са големи, наивни деца. Във всекидневния живот те са даже кротки и весели. Затова пък от магии и магьосници се боят като от огън. Може би само кампите са запазили още старата религия на инките, тоест вярата в Слънцето. Те ненавиждат белите хора, а към враговете си са безогледни и жестоки. Мен сами ме доведоха тук и макар че съм техен затворник, нищо лошо не са ми сторили. Имам дори известно влияние върху тях. Мисля, че след вашето бягство ще се оправя някак.
— Нима наистина смятате да останете тук завинаги?!
— Ами! Ако не ви хванат, по-късно ще се опитам да избягам. Още от преди се готвех за това. Имаш ли карта у себе си?
Томек извади картата на Южна Америка и скицата, която беше направил сам.
— Твоята карта е наистина превъзходна — похвали го той. — Аз внимателно се оглеждах по време на гонитбата из Гран Пахонал. Сега слушай внимателно, ще ти кажа накъде трябва да бягате. На Пахитея човек понякога може да попадне на кораб за Лима, но това за вас е много дълъг път. Сега се намираме горе-долу в ей тази част на Андите. Ако тръгнете на югоизток, за няколко дни ще стигнете до Перене, а оттам през Тарма има коларски път за Ороя. Там ще се качите на влака за Лима. Някога имах в Лима добър познат, наричаше се Хабих. Той е професор там, опитай се да го намериш.
— А вие накъде смятате да бягате?
— Не бива два пъти да се повтаря един и същи номер. Ако ми се усмихне щастието, ще избягам право на юг към боливийската граница.
— Това е опасен преход за един човек. Аз ще заведа жените до града и веднага ще се върна с
