Солимоеш — бразилското название на горното течение на Амазонка — от перуанската граница до мястото, където в нея се влива Рио Негру.
Икитос — град и речно пристанище, основани в 1863 г. на брега на Горна Амазонка в североизточната част на Перу. Столица на департамента Лорето и същевременно търговски център на Североизточно Перу, откъдето стоките се транспортират към Бразилия й нейното източно морско крайбрежие. В 1940 г. е имал 34 231 жители.
Катаракта — тук в географското значение на думата: праг, скалиста преграда в речно корито; водопад.
Субео — „хора, които ги няма“. Това племе се състои от около 30 родови общини, групирани в 3 съюза. Всяка родова община наброява около 100 души. Родовата община обединява хората според кръвното родство и икономическата общност за съвместна борба за съществуване.
Племето субео населява бреговете на река Уапес — в Колумбия Ваупес — от езерото Уарна до потока Уаракапури — и нейните притоци Каудуяри, Керари и Пирабатон, а също и бреговете на потока Уаракапури.
Фламинго — принадлежи към четвъртия подразред на семейство дългокраки. Обитава субтропическия и част от умерения пояс на Стария и Новия свят, не се среща обаче на Молукските острови, в Полинезия, Австралия, Тасмания и Нова Зеландия. Един от шестте вида е карминеното фламинго, което има извънредно дълга шия, а човката му от двете страни е снабдена с многобройни рогови пластинки, поради което наподобява сито.
Растение ахиота — отделя много тъмно багрилно вещество, наричано орлеанска червена боя.
Колумбия — наречена по името на откривателя на Америка — Христофор Колумб — е република в северозападната част на Южна Америка, граничеща с Венецуела, Бразилия, Перу, Еквадор и Панама. Тази страна с територия 1138,3 хил.кв.км има понастоящем 14 769 000 жители, които в по-голямата си част са съсредоточени в планинските котловини. Югозападните низини, заемащи 2/3 от страната, са почти безлюдни. Столицата Богота е разположена в източната верига на Андите; 2/3 от населението се занимават със земеделие и скотовъдство. Кафето е главният предмет на износа. Има мини за смарагди, злато и платина в долината Атрато недалеч от границата с Панама; основното богатство на страната е нефтът.
Сухият период на тази географска ширина продължава от май до септември.
Гигантският мравояд е дълъг до 2,5 м. Само върхът на муцуната, устата, клепачите и ходилата му са неокосмени. Теглото на възрастно животно стига до 40 кг. Живее поединично и непрекъснато е в движение. Спи, където го завари нощта. Храни се с термити, мравки и техните личинки, които измъква с лепкавия си език от гнездата, след като ги разрови с нокти. Женската ражда едно малко и почти цяла година го носи на гърба си и го кърми с млякото си. Мравоядите се срещат само в екваториалните райони на Южна Америка.
Пекари — първи подразред на чифтокопитните животни, към който спадат две семейства: свинете и хипопотамите. Американските пекари образуват първото от тези семейства. Обикновеното пекари е разпространено от Арканзас до Патагония. Тялото му е дълго до 1 м. и е тъмнокафяво до черно. Пресечено е от една бяложълта ивица, която започва от плешките. На гърба си има жлеза, която отделя секрет с остра миризма. Поддава се на опитомяване.
Необикновената физическа издръжливост на южноамериканските индианци се потвърждава от учени и пътешественици. Ървин Голдмън, който е правил етнографски изследвания сред индианците от племето субео, в труда си „Индианците субео от Северозападна Амазония“ пише, че индианците от това племе проявяват огромна издръжливост при минимално хранене и почивка. Така например те могат да гребат в продължение на 17 часа, като почиват съвсем малко и се подкрепят с шепа сготвена маниока, без да слизат на брега. Същото се потвърждава и от бележития полски пътешественик-изследовател и писател Мечислав Лепецки, който между другото е извършил седем пътешествия до Южна Америка. Най-краткото от тях продължило половин година, а най-дългото — по време на Втората световна война и след приключването й — 17 години. Според М.Б.Лепецки южноамериканските индианци могат да гребат от изгрев до здрач с един час обедна почивка, тоест около 11 часа, без да чувствуват умора, като дори при това весело си бъбрят.
Гигантската видра — вид, разпространен в Южна Америка. Видрите са отлично приспособени за воден живот. Имат сплескана глава, козина, подобна на бобровата, плавателна ципа между пръстите и дълга, заострена накрая опашка. Живеят по крайбрежията на реките и моретата във всички части на света с изключение на Австралия. Нанасят големи вреди на рибното стопанство. В Европа живее само един вид, който се среща и в Африка, Средна и Южна Азия. Видрите живеят в дупки, които имат отвор под водата.
Самики — тютюн на наречието яхуа.
Тиви — сол на наречието яхуа.
