— Отде знаеш, малката ми?
— Често го чувам насън как кукурига — каза Джейн.
— О, да, много момичета го чуват насън, но аз съм единствената, която го е чувала будна.
— Блазе ти! — каза Джейн.
И след известно време дойде трагичната нощ. Беше точно такъв, какъвто си е бил винаги и Уенди още от пръв поглед забеляза, че той все още има всички млечни зъби.
Той беше малко момче, а тя беше възрастна. Вече едра жена, тя безпомощно се сгуши до огъня; чувствуваше се виновна, загдето е толкова пораснала и не смееше да мръдне.
— Здравей, Уенди — извика Питър, без да забележи колко различна е тя сега, тъй като той мислеше главно за себе си; при това в мъжделивата светлина на огъня бялата й рокля може би е изглеждала като нощницата, с която бе облечена, когато я бе видял за първи път.
— Здравей, Питър — отговори тя плахо, като се свиваше да стане колкото може по-малка. В душата й нещо плачеше и говореше: „Вече съм жена, върви си“.
— Хей, къде е Джон? — попита той, забелязвайки, че третото легло липсва.
— Джон не е тук сега — отвърна задъхано тя.
— Спи ли Майкъл? — попита Питър, като хвърли разсеян поглед към Джейн.
— Да — отговори Уенди. Сега тя почувствува, че постъпва нечестно и към Джейн, и към Питър. — Това не е Майкъл — добави тя бързо, за да не би по-късно той да я обвини в лъжа.
Питър отново погледна към леглото.
— А, ново дете ли е?
— Да.
— Момче или момиче?
— Момиче. „Сега той сигурно ще разбере“ — помисли си тя. Но той нищо не разбра. — Питър — каза тя неуверено, — ти може би очакваш, че ще отлетя с тебе?
— Разбира се. Затова съм дошъл. — И след това добави малко строго: — Забрави ли, че сега е пролет, време е за голямото чистене?
Тя знаеше колко безполезно е да му припомня, че е пропуснал много пролети.
— Не мога да дойда — каза тя; в гласа й звучеше нотка на извинение. — Забравила съм да летя.
— Бързо ще те науча пак.
— О, Питър, не си хаби напразно прашеца от крилцата на феите.
Тя се изправи. Едва сега най-сетне го обхвана страх.
— Какво е станало? — извика той, като отстъпи назад.
— Ще запаля лампата — отвърна тя — и сам ще видиш.
Доколкото знам, Питър се уплаши за първи път в живота си.
— Не пали лампата — изкрещя той.
Тогава Уенди гальовно разроши косата на нещастното момче. Тя вече не беше малкото момиче, чието сърце страдаше заради него; беше възрастна жена, която се усмихваше на всички тези неща, но усмивката й беше насълзена.
Уенди завъртя ключа на лампата и Питър я видя. Вик на болка се изтръгна от гърдите му. И когато високата красива жена се наведе да го вземе в прегръдките си, той рязко отскочи назад.
— Какво е станало? — извика той отново.
Тя трябваше да му каже истината.
— Аз съм голяма, Питър. Отдавна минах двадесетте. Отдавна пораснах.
— Ти ми обеща да не растеш!
— Не можех да не раста. Аз съм омъжена жена, Питър.
— Не си омъжена.
— О, да, омъжена съм. И малкото момиче в леглото е моята дъщеричка.
— Не, не!
Но в действителност той предполагаше, че тя говори истината. Пристъпи към спящото дете с вдигнат в ръката нож. Разбира се, не я прободе, а седна на пода и зарида. Уенди не знаеше как до го утеши, макар че едно време като малко момиче лесно го утешаваше. Но сега беше вече жена. Избяга от стаята, за да помисли какво може да направи.
Питър продължи да плаче и неговите хълцания разбудиха Джейн. Тя седна в леглото си и веднага прояви интерес към него.
— Момче — попита тя, — защо плачеш?
Питър стана и й се поклони; тя също му се поклони, както бе седнала в леглото.
— Здравей — рече той.
— Здравей — отвърна тя.
— Името ми е Питър Пан.
— Да, знам.
— Дойдох да взема майка ти — обясни той — и да я заведа в Небивала земя.
— Да, знам — каза Джейн. — Аз те чаках.
Когато след малко Уенди плахо отвори вратата на стаята, Питър бе кацнал на леглото и кукуригаше великолепно, докато Джейн, изпаднала в тържествен захлас, летеше по нощница из стаята.
— Тя е моя майка — обясни Питър.
Джейн слезе на пода и застана до него с такъв израз на лицето, какъвто той обичаше да вижда по лицата на дамите, които го гледаха.
— Толкова има нужда от майка — каза тя.
— Да, знам — съгласи се Уенди с отчаян глас. — Сама най-добре зная това.
— Довиждане — каза Питър на Уенди. Той се издигна във въздуха и Джейн безсрамно го последва. За нея това беше вече най-лесният начин да се движи.
Уенди се стрелна към прозореца.
— Не, не! — извика тя.
— Само докато изчистим къщата след Зимата — рече Джейн. — Той иска винаги да му помагам в чистенето през пролетта.
— Ах, да можех да дойда с вас — въздъхна Уенди.
— Нали знаеш, че не можеш да летиш! — възрази Джейн.
Разбира се, накрая Уенди ги пусна да отлетят заедно. Виждаме я за последен път на прозореца: тя гледа как Питър и Джейн се отдалечават и се издигат високо в небето, докато станат дребни като звездички.
Както гледате Уенди, можете да забележите, че косата й побелява и фигурката й се свива, защото това се случи много отдавна. Сега Джейн е обикновена жена, чиято дъщеря се казва Маргарет. И всяка пролет, когато дойде време за голямото чистене, Питър идва (ако не забрави) да вземе Маргарет и да я отведе в Небивала земя; там тя му разправя приказки за самия него, които той жадно слуша. Когато Маргарет порасте, тя ще има дъщеря, която на свой ред ще стане майка на Питър. И така ще продължава, докато децата са весели, невинни и бъзсърдечни.
