може би не без сексапил, заключи Гърни, който бе забелязал интересните очи и красиво оформените й устни). — Улика номер седем включва съобщенията, получени от жертвата, които вероятно имат отношение към престъплението, включително бележката, открита върху тялото.
— Направил съм копия на всичките — обяви Родригес. — Ще ви ги раздам в подходящ момент.
Клайн пък зададе нов въпрос на Уиг:
— За какво проверявате съобщенията?
— Пръстови отпечатъци, вдлъбнатини по хартията…
— Като следи от написаното, останали върху долната страница на бележник?
— Правилно. Ще направим и тест за разпознаване на мастилото от написаните на ръка бележки и на принтера от писмото, написано на компютър — това е последното, получено преди убийството.
— Освен това експертите ни проучват почерка, речника и синтаксиса му — намеси се Хардуик, — а ще получим и анализ на звуковите вълни от телефонния разговор, записан от жертвата. Уиг вече му хвърли един поглед предварително, така че ще се запознаем с доклада днес.
— Ще проверим и обувките, които бяха открити днес, в момента, в който стигнат в лабораторията. Това е засега — заключи Уиг и натисна някакъв клавиш на компютъра си. — Някакви въпроси?
— Аз имам един — заяви Родригес. — Понеже споменахме, че уликите ще се опишат според значението си, се зачудих защо поставяш на първо място градинския стол.
— Просто предчувствие, сър. Няма да имаме представа как точно ще паснат парчетата от пъзела, преди това да се случи в действителност. А в този момент е невъзможно да се каже кое парче…
— Само че все пак сложи на първо място градинския стол — прекъсна я Родригес. — Защо?
— Стори ми се, че илюстрира добре най-удивителната характеристика на този случай.
— Какво значи това?
— Планирането — меко му обясни Уиг.
Гърни си помисли, че тя владее изкуството да отговаря на разпита на капитана, все едно отговаря на серия обективни въпроси, които са написани на хартия и не предават презрителното изражение на лицето и обидната интонация. У нея сякаш напълно липсваше емоционалната обвързаност, сякаш бе имунизирана срещу дребните провокации. Интересно беше за наблюдение и приковаваше вниманието на хората. Гърни забеляза, че всички на масата, с изключение на Родригес, несъзнателно са се привели напред.
— Не просто планирането — продължи тя, — но и колко е странно то. Това да донесеш градински стол на сцена на убийство. Да изпушиш седем цигари, без да ги докоснеш с пръстите или устните си. Да счупиш бутилка, да я измиеш и да я вземеш със себе си, за да намушкаш с нея мъртвото тяло. Да не споменаваме за невъзможните следи от стъпки и как извършителят е изчезнал от гората. Все едно е някакъв гениален наемен убиец. И не просто градински стол, а такъв с подменени половината ленти от седалката и облегалката. Защо? Защото е искал целият да е бял? Защото би се забелязвал по-малко на фона на снега? Или би се забелязвал по-малко на фона на белия бояджийски костюм от Тайвек, който може би е бил облякъл? Обаче ако да е невидим е било толкова важно, защо ще седи на въпросния стол, при това — пушейки? Не знам причината, но не бих се учудила, ако столът се окаже ключът за разгадаване на цялата мистерия.
Родригес поклати глава.
— Ключът за разкриване на престъплението ще бъдат дисциплината на полицията, следването на правилата за действие и комуникацията.
— Залагам на градинския стол — прошепна Хардуик и намигна на Уиг.
Коментарът моментално предизвика реакция на лицето на капитана, но преди той да успее да каже нещо, вратата на залата се отвори и вътре влезе мъж, понесъл блестящ компютърен диск.
— Какво става? — сопна му се Родригес.
— Наредихте ми веднага да ви донеса резултатите от проверката за пръстови отпечатъци, ако се намерят такива, сър.
— И?
— Ами открихме — обясни човекът и вдигна диска. — Най-добре е да ги погледнете. Може би сержант Уиг ще… — и неуверено поднесе диска към лаптопа й.
Тя го постави на място и натисна няколко клавиша.
— Интересно — каза само.
— Прековски, би ли ми казал, ако обичаш, какво има?
— Креповски, сър.
— Моля?
— Казвам се Креповски.
— Добре, хубаво. А сега би ли ни обяснил дали открихте някакви отпечатъци?
Мъжът се прокашля:
— Ами — и да, и не — отвърна.
Родригес въздъхна:
— Имаш предвид, че са прекалено размазани, за да послужат за нещо ли?
— Много повече от просто размазани! — възкликна Креповски. — Всъщност това въобще не са отпечатъци.
