ситуация би искал да е отворена. Кажете на лабораторните техници да изчислят възможните траектории и да проверят всяка вътрешна стена, която може да се е оказала на пътя на куршума.
Хардуик бързо предаде инструкциите и затвори.
— Добра идея — каза Клайн.
— Много добра — добави Уиг.
— А що се отнася до тези числа — внезапно смени темата Круз Две, — това със сигурност е някаква хипноза или ЕСВ, нали?
— Не мисля — отвърна му Гърни.
— Това трябва да е — какво друго би могло да бъде?!
Хардуик харесваше идеята точно колкото и Гърни и дори успя да го изпревари:
— Божичко, имаш ли представа кога за последно от щатската полиция са разследвали престъпление, в което е намесено загадъчно контролиране на ума?
— Ама той е знаел какво мисли човекът!
Този път Гърни отговори първи, с характерния си отстъпчив маниер:
— Наистина изглежда сякаш някой е знаел точно за какво мисли Мелъри, но се обзалагам, че изпускаме нещо. Накрая то сто процента ще се окаже нещо много по-просто от четене на мисли.
— Нека ви попитам нещо, детектив Гърни. — Родригес се беше изпънал на стола си, а десният му юмрук бе свит в лявата длан пред гърдите му. — Бързо са се натрупвали доказателства — серия заплашителни писма и телефонни обаждания — че Марк Мелъри е мишената на преследвач със склонност към убийства. Защо не донесохте тези улики в полицията — преди убийството?
Фактът, че Гърни бе очаквал въпроса и се бе подготвил да отговори, по никакъв начин не намаляваше угризенията му.
— Оценявам титлата „детектив“, капитане, но я върнах заедно със значката и оръжието си преди две години. Колкото до това, защо не съм докладвал за проблема в полицията още докато нещата бяха в процес на развитие, на практика нищо не би могло да се направи без съдействието на Марк Мелъри, а той се възпротиви категорично на идеята.
— Да не би да казвате, че не е било възможно да споменете за ситуацията в полицията и без неговото разрешение? — Гласът на Родригес се усилваше, а тялото му все повече се напрягаше.
— Той много ясно даде да се разбере, че не желае да намесва полицията, че смята евентуалното й участие за много по-вредно, отколкото полезно, а също, че ще предприеме необходимите стъпки да го предотврати. Ако бях съобщил за проблема, той щеше да поставя всевъзможни пречки на пътя ви и да откаже всякакъв по-нататъшен контакт с мен.
— Е, по-нататъшният му контакт с вас не му е помогнал особено, нали така?
— За нещастие, капитане, сте напълно прав.
Кроткият отговор на Гърни, в който нямаше и намек за възражение, за миг извади Родригес от равновесие. В настъпилата пауза Шеридън Клайн взе думата:
— А защо се е противопоставил на намесата на полицията?
— Смяташе, че полицията е прекалено тромава и некадърна, за да постигне добър резултат. Вярваше, че няма да успее да го предпази, но пък има голяма вероятност да създаде пълен хаос, с което да направи много неприятна антиреклама на института.
— Това е смешно! — повиши засегнато тон Родригес.
— „Слон в стъкларски магазин“ е изразът, който използва на няколко пъти. Категорично беше решил да не съдейства на полицията — да не я допуска в границите на имота, да не позволява да контактува с гостите му, да не предоставя никаква информация. Всъщност имаше голямо желание да предприеме съответните правни действия при най-малкия знак за намеса на полицията.
— Добре, но искам да знам… — започна Родригес, но отново бе прекъснат от познатия вече сигнал на телефона на Хардуик.
— Хардуик слуша… Добре… Къде?… Страхотно! Добре, много добре. Благодаря. — Той прибра телефона в джоба си и съобщи на Гърни с глас, достатъчно силен, за да чуят всички: — Открили са куршума. В една от вътрешните стени. Всъщност в централното помещение на къщата, директно по права линия от задната врата, която очевидно е била отворена, когато е стреляно.
— Поздравления — обърна се сержант Уиг към Гърни, а после и към Хардуик: — Някаква представа какъв е калибърът?
— Смятат, че е 357, но ще изчакаме балистиците да се произнесат.
Клайн се замисли, след което зададе въпрос, без да го адресира конкретно към някого:
— Възможно ли е Мелъри да е имал и други причини да не желае присъствието на полицията край себе си?
А пък Круз Две, с изкривено от смущение лице, добави собственото си питане:
— Какво, по дяволите, означава „Балон в стъкларски магазин?“
Глава 26
Картбланш
По времето, когато прекоси дивата пустош на планината Кетскилс и стигна до своя чифлик край Уолнът Кросинг, изтощението го бе обзело напълно, предизвикано от емоционалната мъгла, в която се смесваха глад, жажда, неудовлетворение, тъга и съмнение в собствените способности. С настъпването на ноември и приближаването на зимата дните ставаха все по-кратки, особено в долините, където заради заобикалящите ги планини се свечеряваше стряскащо рано. Колата на Маделайн я нямаше до градинската пристройка.
