— Съжалявам, че ви безпокоя, сър, но си помислих, че ще искате да знаете. Бяхте прав. Минах с колата да навестя вдовицата и зададох въпроса, точно както ме посъветвахте да направя — спокойно и с неангажиращ тон, все едно току-що съм се сетил. Казах само „Мога ли да взема бутилката от уиски, която сте открили?“. Дори не се наложи да намесвам Господ. Проклет да съм — тя ми отвърна, по същия начин, по който я бях попитал, „В боклука е“. И така — отидохме в кухнята и там, в кофата за боклук, си кротуваше една счупена бутилка от „Четири рози“. Седя аз и я зяпам, останал без думи. Не че се учудих, че сте бил прав — не ме разбирайте погрешно — но, божичко! Не очаквах да е толкова лесно. Толкова дяволски очебийно. Е, в момента, в който си събрах мислите, я попитах как точно я е открила. Но точно в този момент цялата ситуация изведнъж й се изясни — може би защото вече не звучах така нехайно — и тя страшно се разстрои. Казах й да се успокои, да не се тревожи за това, просто да ми обясни къде е била бутилката, защото това много би ни помогнало… Може да съм я питал и нещо от рода на — защо, по дяволите, си я преместила… Не го казах по този начин, естествено, но това си помислих. И така… Погледна ме тя и знаете ли какво ми каза? Вика — Албърт така добре се справяше с проблема с пиенето. Не беше пил почти цяла година. Посещаваше сбирките на анонимните алкохолици, всичко беше наред… Така че когато видяла бутилката до него — точно до пластмасовото цвете — първото нещо, което си помислила, било, че е започнал отново да пие и е паднал върху бутилката, прерязал си е гърлото и така е умрял. Не й хрумнало веднага, че е бил убит — всъщност изобщо не й дошло на ума, докато не пристигнали ченгетата и не започнали да говорят за това. Само че преди да дойдат те, тя скрила бутилката, защото си мислела, че е неговата бутилка, а не искала никой да разбера, че отново се е подхлъзнал по пътеката на порока.
— И дори след като проумяла, че е бил убит, все още не е искала никой да знае за бутилката?
— Не. Продължавала да мисли, че е неговата бутилка, и не искала никой да разбере, че пие отново, особено новите му приятели от клуба на алкохолиците.
— Мили боже!
— И така всичко се превръща в една ужасна каша. От друга страна, вие си получихте потвърждението, че убийствата са свързани.
Клам беше разстроен и изпълнен с противоречиви чувства. Самият Гърни много добре познаваше това състояние — точно заради него бе толкова трудно и така изтощително да си добро ченге.
— Справи се страхотно, Ранди.
— Просто направих онова, което ми казахте — отвърна Клам с характерния си забързан и напрегнат маниер. — След като прибрах бутилката, се обадих на екипа за събиране на доказателства. Накарах ги да се върнат в къщата и да преровят цялото място за писма, бележки — да проверят всичко. Попитах госпожа Шмит за чековата им книжка. Нали ми споменахте за нея тая сутрин. Тя ми я даде, но не можа да ми каже нищо полезно. Държеше я, все едно е радиоактивна. Каза, че Албърт се грижел за сметките. Тя не обичала чекове, защото на тях имало числа, а човек трябва да е внимателен с числата. Числата били дяволска работа — издърдори един куп глупости за Сатаната и други подобни религиозни дивотии. Както и да е, взех книжката, но разчитането й ще отнеме доста време. Албърт може и да е плащал сметките, но не се е старал много да води счетоводството. На кочана нямаше чекове на името на Арибда, Харибда или Сцила — това бе първото, което проверих — но това няма кой знае какво значение, защото на повечето талони от чекове нямаше имена, само суми. На някои липсваше и това, всъщност. Колкото до месечните извлечения, тя не знаеше дали в къщата има такива, но ние ще потърсим. Ще вземем и разрешението й да изискаме фотокопия от банката. Междувременно, след като вече знаем, че сме на двата ъгъла на един и същи триъгълник, има ли нещо друго, което да споделите за убийството на Мелъри?
Гърни се замисли.
— Серията заплахи, получени от Мелъри, преди да бъде убит, съдържаха смътни намеци за неща, които е извършил, докато е бил пиян. Сега се оказва, че и Шмит е имал проблем с пиенето.
— Искате да кажете, че си имаме работа с някакъв тип, който обикаля наоколо и трепе пияници, така ли?
— Не съвсем. Ако това е всичко, което е искал да стори, има и много по-лесни начини.
— Като да пусне бомба на някоя среща на анонимните алкохолици ли?
— Нещо по-просто. Нещо, което би му предоставило най-добра възможност и би намалило до минимум риска. Вместо това той подхожда сложно и избира неудобния път. Не прави нищо директно и по лесния начин. От който и ъгъл да се погледне, изникват само нови въпроси.
— Например какви?
— Ами да започнем с този — защо избира жертви, които са толкова отдалечени географски една от друга… Впрочем, не само в географско, а и във всяко друго отношение.
— За да ни попречи да ги свържем?
— Само че той иска да направим връзката! Именно това е смисълът на божура. Иска да бъде забелязан. Да му се отчете заслугата. Извършителят, с който си имаме работа, съвсем не е обикновен. Този тип иска битка — и то не само с жертвите си. Иска да си премери силите и с полицията.
— А като споменахте за това, трябва да осведомя лейтенанта си за новото развитие. Никак няма да е доволен, ако разбере, че съм се обадил първо на вас.
— Къде си?
— На път към районното управление.
— Тоест, на „Тремонт Авеню“?
— Откъде знаете това?
— Чувам шума от движението като фон. Бронкс не може да се сбърка — просто няма друг като него.
— Сигурно е приятно човек да бъде другаде. Имате ли съобщение, което да предам на лейтенант Евърли?
— Най-добре остави съобщенията за по-нататък. Сега ще е много по-заинтересуван от онова, което ти ще му разкажеш.
Глава 37
Неприятностите идват по три
